За юмруците, агресията и преклонената глава

Вчера във Враца бе убито 18-годишно момче. От двама бабаити, на които то свирнало с клаксона, защото изскочили на пътя. Убит посред бял ден с ритници и удари с бокс. В центъра на града. Пред много свидетели, които вместо да се намесят, гледат сеир, а други дори снимат с телефоните си убийството.

Преди дни пък 64-годишен мъж от Бургас бе пребит от 16-годишен ученик, защото направил забележка на приятелката му, качила калните си обувки на седалките в автобуса.

Брутална, идиотска и напълно ненужна агресия. Убедена съм, че всеки един от нас е ставал свидетел на такава. Повечето българи са склонни да я подминават, ако не засяга тях или техен близък. "Какво да се занимавам, не е моя работа", е мотото на мнозина. Но именно то всъщност развързва ръцете и отключва чувството на безнаказаност у потенциално опасни типове. Агресията почти винаги върви ръка за ръка с наглост, простотия и липса на възпитание.

Когато човек няма аргументи, използва юмруци - така е било винаги. Но ако стоим безмълвни пред тях, наливаме още повече сила и чувство на самозабрава у използващия юмруци. "Сънят на разума ражда чудовища"*. Сънят на съвестта и смелостта ги прави дори още по-брутални. Време е всички да разберем, че смелостта в интернет не е смелост. Че караниците с телевизора няма да променят нито политиците ни, нито обществото, нито живота на хората.

Ако мълчаливо навеждаме глава и приемаме случващото се, не сме просто очевидци, а съучастници. Време е чувството на справедливост у потомците на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа и Георги Бенковски да се пробуди отново.

Затова следващия път, когато видите разглезена и глуповата 16-годишна девойка да си качва мръсните ботуши в автобуса, направете й забележка. Ако видите, че бабаити пребиват момче с боксове и ритници, не снимайте, а му помогнете. Утре може да сте вие на негово място.

*"El sueño de la razón produce monstruos" ("Сънят на разума ражда чудовища") е част от световноизвестна графична серия на испанския художник Франсиско Гоя.