Доц. Минко Хаджийски: Децата трябва да растат в атмосфера на любов, внимание и близост

В днешно време отвсякъде ни залива информация за събития, в които неизменно присъства агресията. През последните години се наблюдават особено изразени актове на агресия и при децата. Австрийската психоложка Данцингер отбелязва, че "агресивното поведение на децата е винаги подражателно". Какви са причините децата да стават агресивни и как да се справим с този проблем? Отговорите на тези въпроси търсим с доц. Минко Хаджийски – специалист в сферата на социалната психология и дългогодишен преподавател в катедра "Психология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", който има 22-годишен стаж в системата на затворите в България.

Напоследък темата за агресията при децата е особено актуална. На какво се дължи тя в най-ранна възраст?

Бих казал, че темата за агресията винаги е била актуална. Неслучайно тя е обект на различни изследвания и има толкова много и различни теории. Друг е въпросът, че в определени периоди става по-дискутирана. Това зависи от различни фактори, но най-вече от житейские й прояви и тяхното медийно отразяване.
Що се касае до причините за агресивното поведение, защото агресията е преди всичко поведение, в ранната детска възраст, те следва да се търсят в две насоки: наследствено-генетическа и поведенческо-заучена. Много често те се съчетават и потенцират, като определят агресивни реакции на детето дори на незначителни или обичайни дразнители.

Кои деца са най-склонни към проява на агресия и какво може да я отключи?
Според етологичната теория на Конрад Лоренц, агресията е еволюционно заложена у човека, защото е осигурявала допълнителна възможност за оцеляване на вида. Следователно, ако това е така, тя присъства в архетипа на всеки индивид. Тук вече следва да се намесва влиянието на обществото, което да я ограничава. При децата то е непосредственото обкръжение от близките преди всичко.

Стимулите, които отключват агресивно поведение не само при децата, а въобще, са много и различни: гняв, фрустрация, физическа болка, та чак продължителни горещини. Същият Лоренц е установил една проста, но много вярна зависимост. Колкото повече агресивни стимули се натрупват, толкова по-малък и дори незначителен повод, може да отключи агресивно поведение. Например, ако един възрастен или дете преживяват известно време неприятности, на които не са отреагирали, дори и най-малко нещо като поглед, дума или жест може да подбуди агресивен отговор.

Семейството носи ли вина за агресивното поведение на своето дете? Как родителите могат да поправят грешките в поведението си?

Естествено, че носи. Човек е преди всичко социално същество и остатъците от животински инстинкти следва да се контролират. Този контрол е преди всичко задължение на семейството. Ако едно дете установи, че агресивното поведение носи някаква полза и не води до санкции, то според А. Бандура, лесно го научава. После става привично. Никак не е случаен, популярният израз за "първите седем години", аз дори бих свалил границата до първите четири. Ако дотогава родителите не са успели да повлияят за потискане на определени поведения на детето, става много трудно и дори невъзможно да коригират каквото и да е, даже да променят стила си на възпитание.

Какво могат да предприемат родителите на агресивни деца, за да се справят с проблема?

Отговорът на този въпрос да голяма степен е продължение на предходния. Следователно той не е много оптимистичен, ако проблемът "агресия" е наличен и проявен. Първото нещо, което препятства някаква ефективна намеса е родителската пристрастност към детето, която пречи на обективната преценка на неговите действия. Опитът ми показва, че много от тях забелязват проблема, едва когато самите те станат обект на агресията собствените си деца. Преди това са били склонни да ги оневиняват и да търсят причините в другите или в различните ситуации. От тук и второто нещо – да потърсят специализирана психологическа помощ от психолог. Днес съществуват много методики, които са насочени към овладяване на агресивните реакции или научаване да се модулират в някакъв по-приемлив начин на изразяване.

Какъв е ефектът от наказанията, които родителите налагат на своите деца и какъв е правилният подход към тях, когато допускат грешки?

Две са нещата, които водят до затвърдяване на агресивното поведение – едното е неглижирането на проблема от страна на родителите, а другото е неумението за ефективна, психологически адекватна намеса. Това засяга най-вече използването на различни наказания с цел корекция на поведението на детето. Когато се прилагат такива, трябва да се спазват определени изисквания на поведенческата психология – например да не се използват продължително едни и същи наказания, защото децата се десензитират към тях и те престават да им влияят или пък всяко наказание да е съпроводено с морална обосновка, защото иначе се възприема като лично отношение и буди ответна реакция, която също може да е агресивна.

Специален проблем са физическите наказания, до които прибягват много родители по различни причини, но най-вече от собствено безсилие или педагогическо невежество. Отдавна е доказано, че т.нар. "лоши" педагогически практики не променят детето към по-добро, а обратното. Детето, което е подлагано на физически тормоз, формира две изключително зловредни за бъдещото му поведение неща – първото е усвояване пряко на агресията от родителя, а второто е подбуждане на гняв, омраза и страх, които впоследствие се генерализират и отнасят към всички и всичко. Синдромът "бито дете" е отдавна известен и описан. При него насиленият става насилник почти винаги.

Как родителите могат да се справят с по-буйното поведение на децата си, когато са в тийнейджърска възраст?

Тийнейджърската възраст е най-трудната както за детето, така и за другите около него. Причините са, че в този период се преплитат много психически, социални и физиологически фактори, влияещи върху развитието на индивида и превръщането му в личност. Основната причина за "буйното", както го нарекохте, поведение е в желанието за самоутвърждаване без необходимото социално познание и съответни релевантни умения. Тук агресията се явява лесен начин за квази доказване, за правене на впечатление, за отстояване на някаква, формирана по различни пътища Аз-концепция. Тези пътища са екшъни, електронни игри, наблюдаване на живи модели, дори общуване в социалните мрежи. При такива поведения, когато са повтарящи се, е на лице зле насочен процес на самоактуализация. И тъй като той е естествен, прякото му противодействие обикновено е неуспешно, дори със средствата на поведенческата модификация с различни стимули. Единствено правилният подход от страна на родителите е неговото пренасочване към социално приемливи изяви. Подобна "сублимация" е възможна само, ако добре се познава детето, неговите желания, представи за живота и личностни потенциали. От решаващо значение е умението за общуване с него, общуване при което менторско-морализаторският стил отстъпва на партньорския.

Могат ли родителите да противодействат по някакъв начин на вредно влияние от страна на съученици и приятели на детето?

Да, могат. Два са начините за това. Първият е директен и се изразява в показване на тези вредни влияния, дискредитиране на лошите постъпки и на техните носители. Практиката показва, че този начин е малко ефективен, ако родителят не е достатъчно авторитетен и привлекателен за детето-субект. Вторият начин е по-труден и се състои в усилия за превръщане на семейната среда в психологически удовлетворително за детето място. Установено е, че деца, в чиито семейства има конфликти, насилие и емоционално отхвърляне, търсят общуване и психически комфорт извън тях. Те стават привързани и лоялни към различни групи или индивиди, които са носители на различни влияния, включително вредни.

Смятате ли, че ако на агресивните деца не им бъде обърнато по-специално внимание в ранна възраст, на по-късен етап те биха се превърнали в потенциални престъпници?

По принцип всички сме потенциални престъпници в известен смисъл. Но при децата със затвърдено агресивно асоциално поведение има по-голяма вероятност да извършат престъпления против личността. В психологическите и поведенчески профили на много от убийците присъства агресивното поведение, проявявано в ранното детство, дори спрямо животни.

Какво трябва да направят родителите, за да отгледат щастливо и спокойно дете? Има ли някаква "формула", която да е валидна за всички? Какви са Вашите съвети?

Няма такава "формула", валидна за всички и за съжаление не би могла да се измисли. Хората са различни, различни са семействата и връзките в тях, различни са ценностите им, различни са интелектът, културата и традициите, различни са генетичните дадености и условията на живот. Колкото до съветите относно агресията при децата, те трябва да се подразбират от отговорите на горните Ви въпроси. Няколко неща обаче трябва да се подчертаят: Първото е, че детето не трябва да бъде при никакви обстоятелства свидетел или участник в семейни свади между родителите, дори когато е в младенческата възраст. Второто е, че трябва да расте в атмосфера на любов, внимание и близост. Третото е, че не трябва да се подминават дори незначителните и изглеждащи "невинни" прояви на агресивно и отреагиращо поведение. И накрая може би най-важното – промяна в манталитета на повечето млади семейства в посока приоритизиране на духовното над материалното в системата им от ценности.

За Framar.bg: Жанета Иванова