Д-р Венелин Стойчев: Безплатните лекарства за децата са напълно постижими

Безплатните лекарства за децата до 18 години не само спестяват публичен ресурс и правят здравната система по-ефективна, но и оказват влияние върху развитието на децата и предотвратяват множество заболявания в бъдеще.

В това е категоричен д-р Венелин Стойчев от Института по философия и социология на БАН, секция „Публични политики и социални промени“, водещ автор на изследването „Когато децата плащат цената“, чието подзаглавие „Публичното финансиране на лекарствата за деца: между солидарността и предразсъдъците“, показва ясно тенденциите в обществото ни днес. Една от констатациите е, че „децата вече не са консенсусна ценност в българското общество“. Анализът на данните показва, че ако през 2024-а НЗОК е изплатила 16 милиона за детски хоспитализации, то родителите са дали за лекарства за децата си повече от 1 милиард лева.

Д-р Стойчев се надява, че докладът и изводите от него ще предизвикат обществен дебат. Важно е, защото е недопустимо децата да плащат цената на нашата невъзможност да излезем от хаоса и да подредим света, в който живеем. Печалната истина е, че това се случва. Вероятно защото, както признава и специалистът, у нас всичко е имитация – и на политики, и на загриженост, а от малките си вътрешни войни не виждаме голямата цел, която безспорно е здравето на децата.

Докладът е повод над 20 организации да изпратят предложение до управляващите и здравните власти между първото и второ четене на проектобюджет 2025 да бъде обсъдена възможността лекарствата за децата до 18 години да бъдат безплатни. Както уточнява водещият автор на изследването, става дума за медикаменти, изписани от лекар. В групата е добре да се включат антивирусни и антибактериални средства, антибиотици и други. Безплатните лекарства за деца са сериозна инвестиция в доброто здраве и бъдещето. Въпросът е, ще имат ли политическа воля управляващите днес да направят тази малка стъпка и дали обществото ни ще има доблестта и куража да започне дебат, в който няма място за предразсъдъци, а солидарността и емпатията са водещи.

Д-р Стойчев, нарекли сте многозначително проучването си „Когато децата плащат цената“. Защо?

Защото имаме много сериозен проблем с детското здравеопазване. Знаем статистиката. Докато с вас сега си говорим, едно дете умира, едно се ражда мъртво. И така е всеки ден. Въпросът е дали с някаква магическа пръчка това ще изчезне, или може с малки стъпки да се направи така, че децата да не плащат цената затова, че ние като възрастни не сме подредили добре света, здравната и ценностната системи, приоритетите. А подзаглавието ни (Между солидарността и предразсъдъците) показва, че имаме много сериозен обществен проблем. Темата за детските лекарства може би не е най-важната, но е една от малките стъпки, които можем да направим, за да подобрим състоянието на детското здравеопазване. Годините, когато децата са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа, се оказва, че ние ги пренебрегваме.

Изследването, което направихме показва, че всеки втори родител се чувства затруднен да плаща лекарствата на децата си. 14,4% са силно затруднени. Като направихме сметка, излиза че за година за лекарства на дете, родителят плаща средно по 563 лева. Не е толкова много, казват си хората, излиза по петдесетина лева на месец и ако не можеш да си ги позволиш, какъв родител си тръгнал да ставаш. Проблемът е, че не ги даваме на месец, а ни се изсипват наведнъж. Когато в семейството има две или три деца, те боледуват едновременно. И това затруднява сериозно. Резултатът е, че родителите, които трудно могат да платят лекарствата на децата си, отлагат посещението при лекар. По време на изследването направихме много интервюта, над 50 от тях са с лекари, фармацевти, директори на болници. Предвидимо е, какво се случва. Не отиваш на лекар, защото не можеш да си купиш лекарства. Натоварваме спешната помощ, имаме и страшно много предотвратими хоспитализации. И отново това го плащат децата с хронични заболявания, усложнения. Има множество вторични и третични хоспитализации.

Разкажете малко повече за проучването.

Темата за детските лекарства не е нова. За нея се говори отдавна. Новото сега е, че откакто миналата пролет заработи Националната здравно-информационна система (НЗИС), за първи път имаме данни, които показват ясно всичко. Досега не сме имали такава информация, всичко беше на сляпо, винаги беше резултат на прогнози. Като си говорим, че трябва да правим публични политики, които са базирани на данни и доказателства, ето, за първи път в държавата тези данни са на разположение. Сметките ни се базират на няколко източника – обща информация от НСИ – дяловете на бедните деца, на тези, които са в риск от бедност и социално изключване и по възрастови групи, информация от НЗОК за децата в пациентските листи. През декември 2024-а са били малко над 1 милион и 800 хиляди, а през януари – малко над 1 милион и 700 хиляди. И още данните за раждаемостта, официалните още не са излезли, но според предварителните 59 000 са новородените през 2023-а, сега са малко над 50 000. Огромен е спадът. Отделно 760 разговори и мнения на родители и 50 дълбочинни интервюта със специалисти. Данните дават много добър ориентир за типовете родители, семейства. Освен с електронна карта, имаше и анкетьори, които разговаряха с уязвими групи, хора, които не са непрекъснато на телефона, за да чуем тяхното мнение. Споделяме с всички. Който иска, то да провери сметките, които сме направили. Целта ни е да предизвикаме обществен дебат.

Какво показват тези данни?

Това, че родителите правят частни инвестиции в детското здраве от над 1 милиард лева на година. И сметките показват средно по 563 лв. на месец за дете. Трябва да направим едно важно уточнение. Във физиката има три средни – средна аритметична, мода и медиана. В най-добрия случай те съвпадат. Но тук тази средна сума не е нормално разпределена, тоест има хора, които плащат много малко и други, които плащат страшно много за лекарства като родителите, чиито деца са с хронични заболявания, например. Те плащат в пъти повече.

Добре е да уточним, че и в момента Здравната каса плаща най-скъпите лекарства. Има медикаменти, при които само една опаковка струва 150 000 лв., а един курс е с осем опаковки. През 2024 г. 43 подобни са минали през системата и касата ги е покрила. С една дума здравната система се грижи за най-тежките случаи, за децата с хронични заболявания и с ТЕЛК. Това, което се опитваме да направим като застъпническа коалиция, е да дадем ход и на граждански, и на политически решения. Направихме преглед какво се случва в Европа. Има места, където лекарствата са напълно безплатни, например в Швеция, и други, в които здравната система поема определен процент. У нас дебатът и до момента е, възможно ли е да се поеме някакъв процент. Проблемът е, че за семействата с деца, които често боледуват или имат много деца дори 40% - 50% не би било решение. От изследването става ясно, че има много бедни хора, за които ако цената на антибиотика е 40 лв., а системата покрива половината, то и 20 лв. са проблем.

>>>Безплатни лекарства за пенсионерите с ниски доходи в Гърция

Затова нашето предложение е безплатни за децата да бъдат основни лекарства, предписани от лекар, например, медикаменти за остри вирусни инфекции, антибиотици, кортикостероиди. Обосновката ни минава през официалните данни. Много добре знаем, че липсата на лечение и превенция (а това е най-доброто, ако може да си го позволи едно общество) стигаме до хоспитализации, които са предотвратими, не е нужно да се правят. Изчисленията показват, че ако успеем да предотвратим само три от 100 хоспитализации при децата до 1 година, това ще плати цялата сума, която родителите дават за лекарства.

Ако Ви разбирам правилно, финансово е напълно постижимо да бъдат осигурени безплатни лекарства за децата?

Да, финансово е напълно възможно. Въпросът е да бъде взето политическото решение. Важно е да кажем, че у нас има тенденция важните теми, особено такива, към които обществото е чувствително, да бъдат партизирани и някоя политическа сила да си ги сложи като значка и да каже, че това е тяхна тема. Когато се случи, обикновено проблемът не се решава, защото другите винаги казват: „Защо пък вие, дайте ние!“. Случва се и в политически партии и коалиции, а за съжаление и в гражданските организации. Затова държим да говорим за общия интерес и благо. Не е частна тема, не може някой да претендира за монопол.

>>>Детското здравеопазване в България – разминаване между приоритети и действителност

Трябва да покажем като общество, че е възможно по темата за децата да не се разделяме на наши и ваши, а да търсим общия интерес. И точно затова като коалиция от застъпнически организации изпратихме доклада и нашите предложения до парламентарните комисии по здравеопазване и бюджет и финанси, до министерствата на здравеопазването и на финансите и до НЗОК, за да говорим експертно и да избегнем политическа партия да обяви темата за своя, просто защото това не е редно.

Какво е конкретното Ви предложение до тези институции?

Искаме при разглеждането на бюджета между първо и второ четене да има дебат и да стане ясно, че нашето предложение прави здравната система на първо място по-ефективна, тоест по-лесно си постига целите, а на второ – по-ефикасна.

Защо?

Начинът, по който лекуваме децата сега през хоспитализации, които средно са около 1400 лв., е по-скъп в сравнение с това да дадеш 40 лв. за едно лекарство.

Колко средства са необходими за една финансова година за осигуряването на безплатни лекарства за децата?

Ако предложението ни влезе сега, между първо и второ четене на законопроекта за бюджета, ще последват множество процедури, което означава, че мярката може да стане факт най-рано през октомври - ноември 2025 г.

Ще бъдат нужни 5 милиона и 800 хиляди лева. Само да припомня, че даваме по 60 милиона лева за профилактични прегледи и за направления.

Какво е мнението на специалистите, с които сте говорили, за констатациите в доклада и за възможността лекарствата за деца да са безплатни?

Всички, с които говорихме – лекари, фармацевти, здравни медиатори, представители на гражданския сектор, казват, че най-добрият вариант е системата да инвестира в профилактика, превенция, кърмене, ранно детско развитие, защото на нас това ни е проблема. Първите години са най-важни за детето, хващаме дефицити заради недохранване или заболяване, едва когато детето тръгне на градина и училище. Тогава обаче влакът е заминал отдавна. Не може да върнем това, което сме пропуснали и сме могли да решим с навременни мерки. Можем само да компенсираме и да се опитваме да намалим щетите. Затова трябва да се инвестира навреме, много по-ефективно е.

Защо ние не го правим, д-р Стойчев?

Поради няколко причини, които са известни отдавна в специализираната литература. Хана Аренд го нарича „баналността на злото“. Понеже всеки си гледа своята работа. Много хора си казват, че тъй като или още нямат деца, или те вече са пораснали и навършили 18 години, темата не ги интересува. За съжаление има намесени и много частни интереси. Други си казват, че не зависи от тях, защото: „Такова е законодателството, такава е системата, не е моя работа, нищо не можеш да направиш.“ Не е така, обаче. Можем да направим. Въпросът е, че трябва да се обяснява, защото от коментарите и дълбочинните интервюта става ясно, че в обществото ни има много мощно разделение. Много хора смятат, че е добре да наказват родителите през децата им и казват, че ако родителите не се осигуряват, детето не трябва да получава лечение и безплатни лекарства. Ако са бедни, ще ги накажем чрез детето, ако са с етнически произход реакцията е - „няма да плащаме и тока, и водата и лекарствата“ и така нататък.

>>>Венелин Стойчев: Болните деца и родителите им нямат нужда нито от пренебрежение, нито от милозливост

Аз питам, какво са виновни децата, че въздухът е мръсен, че не сме си подредили здравната система, че родителите са изпаднали в определена ситуация? Защо ги наказваме? До голяма степен е затова, от друга страна, нека Ви припомня интервюто на най-богатия шеф на болница в България, който публично казваше, че е хубаво да са пълни болниците, защото това означава повече пари. Има хора, които приемат децата като касичка и гонят собствения си интерес. За съжаление децата плащат цената на това, че сме се отчуждили, не работим с данни, предвидливо и в дългосрочен план. И на този фон питаме защо има все по-малко деца в България и защо семействата бягат в чужбина. Бягат, защото втренчени в носи си не виждаме голямата картина.

Д-р Стойчев, ще има ли най-накрая смислени здравни политики, насочени към детското здравеопазване и какво трябва да се направи, за да станат реалност?

Мисля, че дигитализацията променя всичко. Досега определяхме данните като ненадеждни и не можеше да се разчита много на тях. Вече не е така, например, не може да се купува антибиотик извън електронните рецепти. Данните са налице, а ние като граждански организации и експерти, сме направили нужните сметки. Това, което трябва да се направи сега, е, да се вземе политическо решение. А това вече е въпрос на ценности, защото зад тези политики стоят именно ценности. Ако има политически партии, които са убедени, че ценност са децата и семействата, но и ефикасността и ефективността на системата също, тогава има много лесни ходове. Ще стане стъпка по стъпка, не може да очакваме с едно щракване на пръстите, тоест с една мярка, да решим всички проблеми, но ако променим начина, по който правим политики и ги базираме на данни и доказателства, това означава, че вървим напред, развиваме се.

Дано, защото това ще означава, че децата ще спрат да плащат цената.

Да, защото заради краткосрочното ни късогледство, заради малките ни вътрешни войни, вдигаме ръце, стоим неподвижни, не предприемаме никакво действие. Знаете ли, има хора, които не искат антибиотиците да са безплатни, защото и без това пием много, съществува и недоверието към лекарите – дори си представят как през децата ще изписват лекарства, които после ще продават на черния пазар. Това са криминални престъпления, а ние с лека ръка го приемаме за нормално и дори си представяме как се случва. Други искат хомеопатията да е безплатна, защото според тях химията е убила другите лекарства. Да, ценностни неща са, но това е твоята гледна точка. Ти не се поставяш в обувките на другия.

Да поговорим за солидарността и предразсъдъците. Доколко солидарността съществува в обществото ни и за какви точно предразсъдъци говорите?

Не, солидарността не е факт. Преди това изследване смятах, че поне по темата за децата в обществото има консенсус. След като направихме, става ясно, че много сме се отчуждили, озлобили сме се един към друг, не искаме да погледнем хората до нас. Антиваксърските и нагласите срещу антибиотиците са симптомите на това отчуждение.

Не искаме да мислим, че всяко дете има човешки права. Не, всеки да си се оправя, казваме. Предразсъдъците са факт – към бедните (сами са си виновни), към хората с различен етнос. Без да влизаме в диалог и да чуем другата гледна точка, с тези предразсъдъци ние стопираме всяка инициатива.

Докато Ви слушам, д-р Стойчев, се питам в какво общество живеем и защо стигнахме дотук, но и защо в крайна сметка всичко рефлектира върху децата ни, които уж според всички са бъдещето.

Въпросът е, че е уж, че са имитации – на политики, на загриженост, на отношение. Говорим, декларираме, а когато трябва да го направим, се оказва, че заплатката е по-важна от интереса на децата. Време е да решим дали правим политика за социално подпомагане на администрацията, или ще направим здравеопазването ефективно. Защото това е голямото противоречие! Една от най-бедните здравни системи в ЕС харчи пари по безотговорен и възможно най-скъпия начин. Да припомня Иван Хаджийски. Знаете разказа му за човек, който си търси паричката под една лампа. Питат го къде я е загубил, а той посочва на сто метра, където е тъмно. На въпроса защо не я търси там, отговаря: „Защото там е тъмно и не мога да я намеря, а тук е светло.“ Ето такива са ни и политиките. Не отиваме където са проблемите, за да намерим решение, а предприемаме някакви мерки, защото е светло, и имитираме, че търсим нещо.

И в края на този разговор, от какво зависи да имаме качествено здравеопазване и за деца, и за възрастни?

Разчитам да покажем като общество и като политически сили, които представляват обществения интерес, че сме в състояние да водим диалог и да взимаме решения, базирани на доказателства, изследвания, прогнози, обосновка. Ако го направим, няма да мислим за институциите си, здравните включително, като самоцел, а като инструментални спрямо по-голямата цел, която е здравето на децата!