Здравната система работи в услуга на фиска, а не за нашето здраве

  Над 1.9 млн. души са здравно неосигурените в България, 600 хил. нямат достъп до личен лекар. Тревожните данни оповести вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов по време на кръглата маса на тема "Ролята на държавата в българското здравеопазване", организирана от синдиката, с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт".

  По думите му здравната система у нас напоследък обслужва по-скоро фискалните нужди на държавата, отколкото здравето на хората. В България вече се доказа, че пазарните сили не можаха да покрият ефективно потребностите на здравните системи. У нас относителният дял на публичните средства спрямо общите разходи за здравеопазване е 57%, който в сравнение с Полша и Унгария /71%/, Франция и Германия /77-79%/ и Румъния /80%/ е чувствително по-малък. За работещите здравните вноски са средно 53 лв. на човек месечно, а за осигурените от държавата -1 9 лв., отбеляза Кокалов.

  Кокалов дебело подчерта, че при 46 общински болници финансирането е намалено с 38-40% и има сериозна опасност от фалит. А в повечето общинските болници, които обслужват една трета от населението получават едва 10% от средствата на НЗОК.

  Той посочи още, че 434 са незаетите практики в селата и малките градове, недостатъчно е денонощното обслужване на пациенти поради липса на подходяща техника. Има огромни проблеми и при снабдяването с лекарства, като в повечето случаи здравното министерство прехвърля отговорността за търговете за доставка на скъпи лекарства към болниците, припомни синдикалистът.

  Всичко това доведе до отлив от медицинските професии и до емиграция, категоричен бе Кокалов.

  Той изтъкна също, че държавата в повечето развити страни се намесва, за да се намери балансът в потребностите в този сектор. В чл. 52 на Конституцията и в Закона за здравето е залегнала правната рамка на задълженията на държавата и другите й партньори за опазване здравето на гражданите, напомни д-р Кокалов. Поредица от правителства и мерки досега обаче реализират дефицит в част от тези ключови отговорности, обобщи той и призова да засилим вниманието на отделните институции към проблемите на провежданата реформа в здравеопазването.

  По време на кръглата маса бяха дискутирани и проблемите, свързани с демографският срив у нас, който е уникален по думите на Пламен Димитров, президент на КНСБ. Според данни, които той изнесе, през миналата година са родени с над 5000 по-малко деца, нашата страна има изключително висока смъртност, голяма емиграция, нарастваща бедност, каза той.

  Синдикалният лидер смята, че имаме нужда от радикални реформи в нашата страна в тази сфера. Финансирането, което е необходимо на системата не е подкрепено като намерение на управляващите. За 2010 г. са отделени 3.8% за здравеопазване от БВП, а за 2014 г. се предвижда "крупна сума" в размер на 4.1% от БВП, каза Димитров.

  Според него основен проблем е броят на неосигурените лица у нас. Той предложи три направления за работа - да се идентифицират главните пропуски, да има консенсус по тази тема, да се направи дискусия за основните предизвикателства и решенията, свързани с тях. Слабите резултати у нас не са от дефицит на знания, а са от системен характер и липсата на ангажираност на държавата, липсата на ясна концепция и честата смяна на позициите пречат, е мнението на синдикалистът.

  Здравето е едно от правата на човека - трябва ни нова система за заплащане на труда на медицинския персонал, за снабдяване с лекарства и за защита на нуждаещите се от медицински грижи, категоричен е Димитров.