Клетъчна терапия помага на пациент с болест на Паркинсон да се движи свободно

Акценти

Томас Матсън е първият пациент с болест на Паркинсон, получил 7 милиона изкуствено създадени мозъчни клетки през 2023 г. Днес той отново има обоняние и може да спортува.

Матсън е диагностициран с невродегенеративното заболяване на 42-годишна възраст. През последните 17 години той не може да ходи стабилно и често страда от липса на координация на тялото.

Мъжът споделя: „Откакто ми инжектираха тези 7 милиона мозъчни клетки, състоянието ми се подобри. Лечението вече дава резултати. Намалих дозите на лекарствата, които приемах досега. Преди процедурата всичко се случваше бавно и трудно.“

След 10-годишна пауза пациентът може да се наслаждава на любимия си голф.

>>> Превръщането на стволови клетки в аналози на допаминови неврони забавя развитието на болестта на Паркинсон

Клетъчна терапия върху пациенти с болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване, което засяга двигателната способност на човека, като причина за това се смята загубата на клетки, произвеждащи допамин. Хормонът участва в предаването на сигналите, които контролират движенията и координацията на тялото.

Клетъчната терапия е създадена от учени от шведския университет в Лунд. Те излагат ембрионални стволови клетки от оплодени яйцеклетки на растежни фактори и сигнали, които биха получавали по време на ембрионалното развитие, за да ги инструктират да се превърнат в незрели допаминови клетки.

След това екипът ги имплантира върху 4-милиметрова площ в центъра на мозъка на пациента, възможно най-близо до мозъчния ствол, като целта е те да компенсират унищожените вследствие на болестта на Паркинсон клетки.

Няколко месеца по-късно имплантираните клетки образуват аксони и започват да изпращат допамин.
Жезин Пол-Вис, лекар от отделението по неврология в университетска болница Skаne, пояснява: „Първоначалната идея е терапията да е еднократна. Надяваме се тя да възстанови двигателните функции на пациентите и да им позволи да намалят приема на лекарства, което от своя страна ще ги предпази от страничните им ефекти.“

>>> Болест на Паркинсон и кариера? Да, възможно е

Негативни ефекти от клетъчната терапия

Непосредствено след извършване на 13-часовата процедура Томас Матсън не се чувства добре. През следващите десет дни страда от психоза.

„Освен другите неприятни последици, избягах два пъти от болницата. Втория път ме върнаха полицаите. Със сигурност не бих искал да преживея това отново“, признава мъжът.

Лекарите не са сигурни дали състоянието му след операцията се дължи на дългата упойка или на процесите в мозъка, който се е опитвал да се адаптира към новите клетки.

Риск от мозъчни тумори

До момента пет души са се подложили на клетъчната терапия. Очаква се други трима да получат двойна доза мозъчни клетки, или 14 милиона всеки.

Пол-Вис не крие, че има теоретичен риск от образуване на мозъчен тумор, който е правопропорционален на броя имплантирани клетки.

Също така има малка вероятност от свръхпроизводство на допамин.

Ако терапията протече гладко и осемте пациенти се чувстват добре, изследователският екип планира да разшири обхвата на своето проучване и да си сътрудничи с фармацевтична компания.

„Интересът към експерименталното лечение е много голям. Има пациенти от чужбина, които биха се преместили да живеят в Швеция, за да участват в клиничното проучване“, споделя Пол-Вис.

Шведските учени се надяват, че създадените в лабораторна среда клетки ще могат да се предлагат под формата на медикамент на световния пазар след 7 до 10 години.