Кристалина Георгиева: Най-много вредни емисии създаваме чрез сградите

  Природните бедствия с годините стават по-чести и по-интензивни, като от 1975 до 2009 година те са се увеличили 5 пъти, каза еврокомисарят, отговарящ за Международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева, на кръглата маса за промените в климата, предаде репортер на БГНЕС.

  Само за 10 години в Европа заради природни бедствия са загинали 100 000 души. В Европа екстремалните температури са най-големият убиец, но от гледна точка на икономически загуби, най-големия риск за страните са наводненията, допълни още еврокомисарят.

  "Трябва да познаваме рисковете и да създадем култура за познаване на рисковете. Все още не работим достатъчно добре по рисковете, които познаваме", призна тя. "Аз искам да видя финансиране, които има целево предназначение. Във всички случаи ще търсим средства в бюджета за зелена икономика", каза Георгиева. Тя е убедена, че Европа е лидер по отношение на борбата с климатичните изменения. В Европа трябва да запазим лидерската си позиция, защото това е важно за нашата икономика, ако искаме да бъдем конкурентоспособни.

  Според нея има много неща, които могат да се направят, за да се стимулира екологичния транспорт в България. Производството на биогорива има цена и тя е, че земята, която се използва за биогорива не се използва за храна, отбеляза Георгиева. Тя препоръча на правителството да се даде едно рамо на сертификацията на биопродуктите.

  От своя страна екоминистърът, Нона Караджова, припомни, че в момента се разработва нов закон за действията срещу климатичните изменения. Караджова изтъкна, че е много важна е добрата координация между институциите за решаването на проблемите с климата. "Аз съм много щастлив министър, защото за първи път в нашата страна другите министри в кабинета не смятат, че мерките свързани с климата са работа само на МОСВ. Това са хоризонтални мерки и аз имам разбиране от министрите на икономиката, транспорта, земеделието, регионалното развитие", каза тя. "Около 15 институции в България генерират информация за емисиите на парникови газове и за източниците им. Ние направихме експертна работна група и създадохме наредба за реда на предоставяне на тази информация", припомни Караджова.