Кръвен показател може да улесни избора на терапия за жени с ендометриоза

Учени разработват тест, който, с помощта на епигенетични маркери в белите кръвни клетки, може да посочи кои жени с ендометриоза ще се повлияят добре от орална прогестеронова контрацепция и кои не. „Всеки ден предписвам на пациенти контрацептиви, но отнема няколко месеца, докато разберем дали те дават ефект. За съжаление, често такъв няма. Много по-добре би било, ако можем още в началото да разберем кое лечение би проработило при отделния пациент, без да експериментираме“, споделя Хю Тейлър от Медицинското училище към Йейлския университет.

Резултатите са публикувани в списание Biomarker Research.

Трудности при лечението на ендометриоза

Ендометриозата се лекува трудно. Тя засяга между 10% и 15% от жените в репродуктивна възраст. Въпреки големия дял, често са нужни много години, дори десетилетие, докато бъде поставена диагноза. Даже и тогава пациентките са изправени пред сериозни предизвикателства. Те се подлагат на различни терапии, докато попаднат на онази, които им помага. За жалост, при някои такава терапия няма.

Прогестероновата хормонална контрацепция, която обикновено се назначава в началото, не е най-ефективната терапия при жени с ендометриоза, тъй като те са силно чувствителни към страничните ефекти на пероралните контрацептиви (включително депресия).

Прогестероновата терапия може да продължи година, без да даде резултат

Към 2026 г. учените все още не са намерили начин да прогнозират дали даден метод за лечение на ендометриоза би проработил, преди да го приложат. Това означава, че голяма част от жените се подлагат на прогестеронова хормонална контрацепция в продължение на 3 до 12 месеца, преди да им бъде разрешено да опитат нещо друго, като през цялото време продължават да изпитват болезнените симптоми, характерни за заболяването.

Връзка между възпалението при ендометриоза и белите кръвни клетки

Тейлър и колегите му си поставят за цел да проучат възможностите тази стъпка да бъде пропусната и да не се губи ценно време в налучкване. Те търсят маркери в кръвта, които биха могли да подскажат, че пациентката няма да се повлияе от хормоналната контрацепция. Екипът неслучайно насочва вниманието си към кръвните показатели. Ендометриозата не засяга само тазовата област. Тя причинява постоянно, леко възпаление в цялото тяло, което се отразява на стойностите на белите кръвни клетки.

Високата степен на ДНК метилиране подсказва резистентност към хормоналната терапия

В свое по-старо проучване изследователите от Йейл използват епигенетичните маркери с друга цел – да диагностицират ендометриозата, без да се налага извършване на операция. В настоящото изследване те изчисляват метилирането – вид епигенетичен маркер, при който гените се заглушават чрез добавянето на метилова група към ДНК. Учените анализират метилирането в геномите на бели кръвни клетки от 31 жени с ендометриоза, 21 от които са се оказали резистентни на орални прогестерон-базирани контрацептиви.

Специалистите идентифицират над 1400 гена, които са метилирани по различен начин при жени, повлияли се добре от хормоналната терапия, и при такива, които не са. От тях три гена – MMP20, NRXN1 и RNA5-8SN5, се открояват с висока степен на метилиране, което означава, че вероятността от резистентност към прогестероновата хормонална терапия е много голяма.

Прецизна медицина, насочена към жени с ендометриоза

Учените са изненадани от резултатите, тъй като досега не са откривали връзка между тези три гена и прогестероновата сигнализация или рецептори. Все пак не отричат, че те вероятно са свързани с възпалението в организма.

"Откритието е неочаквано, но много вълнуващо. Важно е, че намерихме показател, който може да предскаже дали една пациентка с ендометриоза има смисъл да се подлага въобще на орална прогестеронова контрацепция. Тепърва предстои да потвърдим резултатите в по-мащабно проучване“, пояснява Тейлър. Ако то завърши успешно, екипът възнамерява да разработи тест, който лекарите да назначават, за да знаят на кои жени с ендометриоза да назначават прогестеронова терапия и при кои това би било излишно. Този тест би бил първият пример за прецизна медицина, насочена към пациентки с тежкото заболяване.