Мария Стефанова, психолог: По-добре българска сланина, отколкото генно модифицирана храна

  "Хиляди публикации изследват хранителните навици на хората, ползите и вредите от отделните ястия. Моят поглед обаче е по-различен - търся връзката между характера на човека и храната, която предпочита", казва Стефанова.

  "Българинът обикновено дава между 50 и 60 процента от доходите си за храна, но повече държи на стандарта си на обличане. Не си дава сметка, че начинът на хранене издава интелекта.

  Да ядеш, защото си гладен, и инстинктивно да задоволиш глада си - това е консумация.

  Храненето е съвсем друго нещо. То започва от избора на продуктите за готвене в супермаркета или от собственото ти стопанство. Минава през приготвянето на ястието и начина на сервиране. Накрая стига до общуването между хората на масата", разказва психоложката.

  Според Мария Стефанова да имаш изобилие на масата не означава да се натъпчеш с много храна, а да разполагаш с разнообразни ястия. Не е задължително порциите да са големи. Важно е обаче да има разнообразие от цветове на масата, защото човек възприема храната не само с обонянието и вкуса си. А разнообразие от цветове означава повече плодове и зеленчуци.

  То няма да дойде от консерви и от приготвено набързо нещо в микровълновата печка.

  Грижата за храната е не просто грижа за здравословен начин на живот. Тя показва отношението на човека към другите, но и към самия себе си, смята Мария.

  "Ако някой живее сам, често казва, че няма да готви само за един човек, т.е. само за себе си. А това означава липса на самоуважение", забелязала е психоложката.

  Според нея сред любителите на диети преобладават хората, на които им липсва увереност.

  "Прочел си, че слабите се представят по-добре на събеседване за работа, и започваш да пазиш диета, защото намираш, че си пълен. Това е типичен пример за липса на самоувереност. Когато свършиш диетата, започваш да се чувстваш виновен, че не си на диета - това пак е същото. Дори в някои случаи се стига до страх от храната, което пък води до опасни болести", допълва Мария.

  Тя е категорична, че здравословното хранене не е въпрос на пари, затова не само богатите могат да се хранят добре. Някога например на нивата са носили хляб, лук и истинско масло - евтино, но здравословно.

  "По-добре българска сланина, отколкото генно модифицирана храна. Човек винаги има избор", казва Стефанова.

  Преди това обаче трябва да се научим да управляваме времето си, за да ни стига за ритуала хранене. Така неусетно ще преборим и стреса.

  "Забележете, в историята си българинът никога не е гладувал. Живял е бедно, страдал е под робство, но винаги е намирал начин да използва това, което му е дала природата. И едно от съвременните ни прегрешения е, че загърбваме добрата практика на храненето, какъвто всъщност е християнският кулинарен календар. Той указва кога какво да се яде, като съобразява храната със сезона и осигурява всички необходими за човешкия организъм витамини, минерали и ензими. При това месо се препоръчва под 10 пъти годишно, а когато организмът трябва да се пречисти, идват постите", сочи Мария Стефанова.

  За нея пример за добро хранене, непроменяно с векове, дава средиземноморската кухня - със зехтин и много морски дарове.

  Българинът обаче е с противоречиво поведение - от една страна, обича да хвали своите продукти и традициите си в храненето, но от друга - и да прави компромиси с тях. И най-голямото прегрешение според нея е на професионалните готвачи, които си позволяват да променят рецептите на типично нашенските кебапчета, шопска салата, боб в гърне.

  "Затова аз съм за въвеждането на стандартите не само за хляба, колбасите, лютеницата и бозата, но и за всички храни - стига да следват някогашните рецепти. Така ще върнем старата българска пшеница - лимеца, няма да се отказваме от ръжта и т.н.", разсъждава Мария.

  Храната, която човек предпочита, пък подсказвала за неговия характер и произход.

  "Хората от Северозапада обичат повече лютиви храни и пикантни подправки. Това обяснява защо техният език е по-остър, по-пиперлия. А в моя Казанлъшки край, където си падат повече по сладкото и преобладават тестените продукти, местните са гостоприемни и спокойни", твърди тя.

  Пак в храната е и нейното обяснение за по-сговорчивите планинци - те си осигуряват по-трудно насъщния, трябват им колективни усилия.

  "Ако човек обича прясно мляко, копнее за майчината ласка. Това означава, че той има нужда от закрила", обяснява Стефанова.

  "Баклавата е за сантименталните хора, а ако предпочитате мусака, това означава, че искате да бъдете обичан и обгрижван. Представете си следната картина: вие сте вкъщи, от кухнята, където готвят майка ви и баба ви, ухае на мусака. След малко всички заедно ще седнете на масата и ще си говорите задушевно. Вие сте един обичан човек, вие сте сред най-близките си хора", дава пример Мария.

  "За жената готвенето е всекидневие. Мъжът има други задължения. Затова готви за удоволствие, това е изява на мъжкото му его в най-финия смисъл. При това той влага много повече творчество и търпение в моментите, когато е около печката", обяснява Мария.