МЗ да направи проверка за лечението с венозни биологични средства. Институциите разрешават модерното лечение само на 800 ревматологично болни пациента у нас

  Проверка за прилагането на венозни биологични средства поиска зам.-председателят на Българскато сдружение на болните от болестта на Бехтерев, Боряна Ботева. Тя припомни за проблема с медикаментите, които се използват за лечение на ревматологични заболявания на пресконференция по случай Световния ден за борба с болест на Бехтерев. Тези лекарствени средства са два типа - подкожни и венозни. Миналата година венозните бяха преместени в Приложение 2 на Позитивния лекарствен списък, но тъй като са скъпоструващи няма как да бъдат закупувани от бюджета на болниците, както би трябвало да стане. БСБББ отправи запитвания към централни ревматологии по проблема, от там отговеориха, че нямат възможност да си позволят да закупуват медикаментите. Към сдружението имаше и сигнали от пациенти, които са били на венозни биологични средства, че им се отказва лечение, и че са настъпили усложнения заради прекъсването на медикамента. През март т.г. по време на парламентарен контрол министър Стефан Константинов коментира темата, като заяви, че „Хората, които имат нужда от такова лечение, в момента го получават в болниците и е пълна спекулация да се твърди, че това нещо не може да се случи". Боряна Ботева информира, че БСБББ настоява за проверка, за да се види къде и как се е случвало това лечение и защо министърът е толкова убеден, че проблем не съществува. Ние не отричаме, че венозните биологични средства трябва да се прилагат в болница, но трябва да има достъп до тях, каза още Ботева.

 

  България има фиксиран бюджет за биологични средства само за 800 човека през 2011 г. Това съобщи председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, Цвета Апостолова. По думите й това прави по-малко от 1% от всички пациенти, при които могат да се прилагат тези медикаменти. Средният процент за Европа е 12%, коментира тя. До момента пациентите, които се лекуват у нас на тези медикаменти са малко под 600. Какво ще стане, когато бройката се покачи и се стигне до 801-вия пациент не е ясно. Апостолова отдаде лимитираната бройка на опитите на институциите да пестят от здраве. Придържането към този брой пациенти става чрез административни пречки за получаването на документи за лечението. Понякога се налага да се чака с месеци, за достъп до тези животоподдържащи медикаменти, коментира тя.

 

  Когато човек е болен освен всички останали проблеми, се чувства и самотен. Това заяви Живко Янков, председател на Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев. Той заяви, че това е подтикнало хората в сдружението да организират групови рехабилитации. Първото такова лечение беше миналата година във Военномедицинска академия по идея на доц.Тройчо Троев. След това д-р Татяна Ангелова от болницата в Овча купел инициира втора такава физиотерапия, а тази пролет БСБББ предостави 10-дневна рехабилитация на 13 пациента с болест на Бехтерев в санаториума в Павел баня. Когато са заедно хората са много по-стимулирани да ходят на процедури, да се движат повече и да правят лечебна физкултура. Това занимание не е скучно, отегчително и депресиращо за тях, ако са в група, коментира Янков.