Индустриалното птицевъдство увеличава разпространението на опасни бактерии

Акценти

Индустриалното птицевъдство значително увеличава разпространението на бактерии, причиняващи гастроентерит, показва изследване на учени от Оксфордския университет. Според авторите световната популация на пилетата, отглеждани за месо, вече достига приблизително 31 милиарда, а това създава благоприятни условия за разпространението на патогени, способни да се предават от животните на хората.

Над 100-кратно увеличение на разпространението на Campylobacter

Изследването показва, че индустриалното птицевъдство води до над 100-кратно увеличение на разпространението на бактерията Campylobacter – най-честият бактериален причинител на гастроентерит (възпаление на стомаха и червата, обикновено причинено от вируси, бактерии или паразити) в световен мащаб.

Учени от Института за антимикробни изследвания Ineos Oxford анализират близо 2800 бактериални генома, събрани от пилета и диви птици в 30 държави, включително Великобритания и САЩ, за периода 1979-2024 г. Резултатите сочат, че интензивното птицевъдство трансформира глобалните популации на птици, като съсредоточава милиарди пилета в големи индустриални ферми. Според изследователите това създава благоприятни условия за бързото разпространение и еволюция на бактерията.

Нарастващата популация на домашните птици увеличава риска от инфекции

Авторите на проучването отбелязват, че броят на домашните птици в света е нараснал седем пъти от 60-те години на минали век насам. Според тях това създава повече възможности бактериите, които досега са се срещали предимно сред дивите птици, да преминат към домашните стада, да се разпространяват и да се установяват трайно.

Старшият автор на изследването Сам Шепърд подчертава, че индустриалното птицевъдство създава едно от най-големите животински местообитания на планетата. По думите му резултатите предоставят нови доказателства, че промените в околната среда, причинени от човешката дейност, могат да увеличат риска от разпространение на инфекциозни заболявания.

Шепърд допълва, че разбирането на тези еволюционни процеси е от ключово значение за ограничаването на бъдещите заплахи, свързани със зоонозните заболявания (заболявания и инфекции, които се предават от животните на човека) и антимикробната резистентност.

Campylobacter остава сред водещите причинители на диарийни заболявания

Според Световната здравна организация (СЗО) Campylobacter е сред четирите най-чести причинители на диарийни заболявания в световен мащаб. В повечето случаи инфекцията протича леко, но при малки деца, възрастни и хора с отслабена имунна система може да доведе до тежки усложнения и дори да бъде животозастрашаваща.

Най-честите симптоми са диария, коремна болка, висока температура, главоболие, гадене и повръщане. Заболяването обикновено продължа между три и шест дни.

Домашните птици са основният източник на заразяване

Проучването показва, че домашните птици (особено кокошките и бройлерите) са основният естествен резервоар на Campylobacter, причиняващ инфекции при хората. Според оценките между 60 и 80 процента от случаите са свързани с бактериални щамове, произхождащи от пилета.

Предишно проучване на Института за антимикробни изследвания показва, че около 80% от инфекциите с Campylobacter при хората в Оксфордшър са свързани с консумацията на птиче месо.

Първият автор на настоящото изследване Оукем Кайн обяснява, че с адаптацията си към условията в птицефермите бактериите могат да придобият характеристики, които им помагат да оцеляват в по-неблагоприятна среда, включително свойства, свързани с антимикробната резистентност.

Нарастваща заплаха за общественото здраве

Учените предупреждават, че антимикробната резистентност се превръща във все по-сериозна заплаха за общественото здраве, тъй като намалява ефективността на съществуващите антибиотици и затруднява лечението на бактериалните инфекции.

Според изследователите по-доброто разбиране на влиянието на земеделските практики върху еволюцията на бактериите е ключова стъпка към ограничаване на хранителните инфекции и намаляване на риска от бъдещи епидемии.