Българите са дали от джоба си 381 милиона евро за лекарства по НЗОК

През 2025 г. българите са доплатили 381 милиона евро за лекарства, които Националната здравноосигурителна каса реимбурсира частично. Данните са от платформата „Доплащане БГ“, създадена от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Така се оказва, че не само оглавяваме класацията в Европа по общото доплащане, а сме първи, когато става дума за доплащането за лекарства. Всичко това е на фона на всеизвестния факт, че сме най-бедната страна в Европейския съюз.

Новият интерактивен калкулатор за доплащането в здравеопазването използва данните от НЗОК за периода от 2023-а до 2025 г. и от Позитивния лекарствен списък на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, които екипът на Експертния клуб съпоставя и анализира. И така изчислява точната сума, която хората от всяка област в страната доплащат за всяко лекарство и заболяване.

Болестите, за които се доплаща най-много

Оказва се, че българите доплащат най-много за едни от най-разпространените хронични болести у нас, които са сред водещите причини за смъртност. Става дума за сърдечносъдовите и мозъчни заболявания.

Хипертоничната болест на сърцето е първа в списъка с доплащането. Анализът показва, че то е в размер на 80,9 милиона евро. Следват:

• предсърдно мъждене и трептене – 53,2 милиона евро
• неинсулинозависим захарен диабет – 31 милиона евро
• стенокардия – 26,6 милиона евро
• последици от мозъчна болест – 19,8 милиона евро
• сърдечна недостатъчност – 16,6 милиона евро
• хиперплазия на простатата – 8,7 милиона евро
• друга хронична обструктивна белодробна болест – 6,8 милиона евро
• флебит и тромбофлебит – 6,3 милиона евро
• есенциална хипертония – 6,2 милиона евро
• полиневропатии при болести, класифицирани другаде – 6,04 милиона евро
• глаукома – 4,75 милиона евро

Едновременно със средствата, които отделят хората, платформата показва и парите, които НЗОК плаща. Сред тези 12 болести има само една, за която средствата, платени от Касата са няколко пъти повече от тези, които хората са извадили от джоба си. И това е неинсулинозависимият захарен диабет, за който НЗОК плаща 106,69 милиона евро, следват парите за сърдечна недостатъчност – 56,46 милиона евро, а най-ниското заплащане от страна на Касата е за полиневропатиите при болести, класифицирани другаде и то е в размер на 2,06 милиона евро.

Калкулаторът показва и цената, която пациентите дават за една опаковка. Тук с 39,80 евро първенството държи тромбофлебитът.

Както подчертава Аркади Шарков, един от авторите на калкулатора, влияние върху големите разходи от джоба на хората оказва и това, че голяма част от страдащите от хронични заболявания приемат едновременно няколко медикамента.

Основният извод, който здравният икономист прави, е, че българският пациент плаща по-голям дял от цената на лекарствата в сравнение с пациентите в много други европейски страни.

„В другите държави този дял е значително по-малък, а става дума за социално значими заболявания. Когато те не се лекуват правилно, водят до усложнения като инфаркти и инсулти. Затова в държавите, които мислят дългосрочно, този вид терапии се реимбурсират много по-добре“, коментира Аркадий Шарков.

Най-ниското доплащане за опаковка е за лекарствата, свързани с най-широко разпространените заболявания у нас, от които страдат стотици хиляди българи. Става дума за високото кръвно, диабетът, стенокардията. Между 3 и 4 евро на опаковка дават допълнително хората, а тези от тях, които са инсулинозависим диабет не доплащат нищо.

В същото време едно от най-високите доплащания е за остеопорозата. Лекарствата за нея налагат допълнително средства за една опаковка между 40 и 60 евро. При тези лекарства Касата поема 46% от стойността им, а пациентът 54%.

И още един акцент от платформата, който показва ръста на доплащането от 2023-а до 2025-а. Ако през 2023 г. то е в размер на 250 милиона евро, то през 2025 г. е 293,7 милиона евро.

В същото време покачване има и при сумите, които покрива НЗОК и то е много по-високо. Ако през 2023-а тя дава 604 милиона евро, то през 2025-а са 802,4 милиона евро.

Регионалните различия

Парадоксално е, че тежестта на доплащането е по-голяма в най-бедните райони на България. Видин и Враца са пример точно затова. Ако средното доплащане в страната е 24,8%, то във Видин процентите са 33,1%, а във Враца – 30,6%. В Силистра доплащането от стойността на частично реимбурсираните медикаменти е 29,7%, в Добрич и Габрово е 29,2%. В Бургас, Варна и Плевен е между 26% и 27%.

Под средното за страната е доплащането в Пловдив – 23,2%, а най-ниско е в София – 19%.

При съпоставката, която екипът прави, става ясно, че колкото е по-висок общият доход, толкова по-нисък е делът на доплащането.

Една от причините за високото доплащане в области като Видин и Враца, например, е по-застаряващото население, което увеличава честотата на хроничните заболявания, а при тях терапиите са широко използвани, но недостатъчно добре реимбурсирани. В София, където доплащането е най-ниско, има много по-голям достъп до лечения, които се покриват почти напълно от Здравната каса.

Интерактивният калкулатор

Интерактивният калкулатор Доплащане.бг дава възможност на българите да изберат конкретно заболяване или група лекарства и да видят какво е средното доплащане за една опаковка. Въз основа на това всеки може да изчисли колко пари ще му струва лечението всеки месец. За това е нужно и да посочи колко опаковки от медикамента са му нужни. Платформата позволява на хората да имат яснота за бъдещите си разходи и да не се притесняват затова дали парите ще им стигнат или не.

Най-бедните плащат най-много

Че сме най-бедната държава в Евросъюза, а доплащаме най-много, се знае отдавна и не е изненада за никого. Сега ЕКИП онагледи с конкретни цифри печалното състояние. Парадоксалното е, че България отделя 33% за здравни продукти от общите разходи в здравеопазването и това е най-високият дял в ЕС, а в същото време покритието на обществените средства за лекарства в аптеките е най-ниското. И това е причина за високата финансова тежест за пациентите, които плащат повече от 75% от тези разходи.

Доплащането както за лекарства, така и общото за медицински услуги у нас представлява огромна тежест и е тема, за която се говори от години. Проблемът е част от цялата верига тежки и нерешени казуси в сферата на здравеопазването. Верига, която все още никой не иска да разкъса.

Аркади Шарков смята, че държавата трябва да се погрижи и да реши проблема. От една страна да осигури достъп до повече иновации, които Касата покрива изцяло, а от друга да увеличи процента на широко достъпните терапии, които реимбурсира. В този случай здравният икономист не само очертава проблема, но и предлага начин за решаването му. Въпросът е защо до този момент държавата продължава да неглижира въпроса. Единственото, което здравните власти правят, е говоренето, но индикации за реални действия през годините няма.

Между другото Аркади Шарков коментира и още нещо. Доплащането при лекарствата е видимо, но въпреки това голяма част от доплащанията извън него остават скрити не само за пациентите, но и за държавата. Затова ЕКИП насочва усилията си към анализ, посветен на разходите за лекарствата на свободния пазар, които НЗОК не покрива и за медицинските изделия.

Коментирайки темата здравният икономист говори за държавите, които мислят в дългосрочен план. А това е една от важните индикации за истинската държавност - не работа на парче, нито сътъпка напред и две назад, а визионерство, поглед най-малко едно десетилетие напред и аргументирани и смислени действия затова.