Единното заплащане на онколекарствата се отлага за началото на февруари 2024 г.

Пореден проект за промени в Закона за бюджета на НЗОК, внесен на 29 септември 2023 г. от проф. Костадин Ангелов и доц. Васил Пандов ще позволи единното заплащането на онколекарствата да бъде отложено и вместо от 1 октомври 2023-а прилагането му да започне от 1 февруари 2024 г.

Новото предложение е резултат от острата реакция, която предизвика взетото от депутатите решение, според което медикаментите за онкозаболяванията ще бъдат плащани на цена, която е равна на най-ниската за същото лекарство, доставено на всички болници предишния месец. За да бъде завършен изцяло процесът, Надзорният съвет на НЗОК прие методика за прилагане на новото правило.

Предложението на проф. Ангелов и доц. Пандов

Допълнението в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, направено при приемането на Закона за бюджета на НЗОК и преходните и заключителни разпоредби, предвижда, когато няма действащи рамкови споразумения за предходна година НЗОК да заплаща лекарствата по цена, която е равна на най-ниската за единица лекарствено вещество за същия продукт от доставените на всички, сключили договор с нея.

Това означава, пишат вносителите, че Касата ще заплаща едно лекарство на всички болници, които са го отчели през месеца, на цена, която е колкото е най-ниската, отчетена от една болница за предходния месец. По този начин формираната по изключение еднократна цена, на която лекарството се доставя в едно лечебно заведение, ще се превърне в реимбурсна цена за всички останали, които са закупили същия медикамент.

Именно това, аргументират се председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов и колегата му доц. Васил Пандов, предизвика и силния обществен отзвук. А той е обясним, защото тази разпоредба поставят в риск както лечението на пациентите, така и финансовата стабилност на лечебните заведения.

В мотивите за новата корекция двамата депутати са записали още, че съществува реална опасност хиляди пациенти, които страдат от рак, да останат без животоспасяващи лекарства. Огромен е рискът и пред болниците, защото задълженията им, които и сега не са малки, ще се увеличат.

Затова предложението е вече определеният срок да бъде отменен, а прилагането на разпоредбата да започне от 1 февруари 2024 г.

Вносителите са категорични, че това ще гарантира достъпа до лекарства на всички нуждаещи се и в същото време ще внесе спокойствие и стабилност за болниците до момента, в който се намери по-балансиран подход за определянето на цената, която НЗОК плаща за онколекарствата.

Очакванията са предложението да бъде гласувано до 6 октомври 2023 г. в пленарна зала.

Историята, която разбуни духовете

Новото предложение е в резултат на вече приетото, което провокира остра обществена реакция. В рамките на няколко дни с позиция излязоха представителите на лекарите, на лечебните заведения, на производителите и търговците на лекарства, на различни сдружения на пациентите.

Всички те бяха категорични, че новото правило ще доведе до хаос в системата, че е недомислено и дори неадекватно, но най-големият риск е за хората, страдащи от онкологични заболявания.

Както заяви пред БНР председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) и член на Надзора на НЗОК Пламен Таушанов, става дума за приложението на 40 лекарствени терапии в 15 болници и за повече от 24 000 души. Категоричното му мнение е, че правилата са неудачни и няма как да сработят. „Увеличиха парите за онколекарства с 300 000 000 лв., а след това създадоха неадекватен критерий“, заяви Таушанов и подчерта, че за пациентите ефектът ще бъде катастрофален. „Как с най-ниска цена се прилага имунотерапия“, попита той.

Пламен Таушанов отново постави въпроса за биомаркерите, с които се определя с какво и как да бъдат лекувани болните от рак. България е единствената страна в ЕС, в която това не се поема от държавата. А както каза, председателят на БАЗП, става дума за 5 000 000 лв.

Реакция на БЛС, производители, търговци на едро и болници

Веднага след като НЗОК публикува за обществено обсъждане методиката за прилагане на новото правило, съсловната организация на лекарите, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, Българската асоциация на търговците на едро, Българската генерична фармацевтична асоциация и останалите компании, които са техни членове излязоха със становище и с отворено писмо.

Всички те изразяват притесненията си, че разпоредбата ще увеличи задълженията на лечебните заведения и ще остави хиляди онкоболни без лекарства. Припомнят, че цените, по които лекарствата се купуват, не могат да са по-високи от определените в Позитивния списък. Общинските и областни болници се снабдяват след проведени обществени поръчки, при които може да има цена, която е по-ниска от вече определената в Позитивния списък.

>>>Ще спре ли Здравната каса да поема пълното и частичното заплащане на лекарствата за пациентите

Рисковете от новото правило са сериозни и варират от загуби за „добросъвестни болници, закупили медикаменти като съблюдават действащото законодателство, до блокиране на доставките и лишаване на хиляди болни от животоспасяващи лекарства“, пише още в становището. Затова лекари, производители и търговци настояват за незабавни действия.

Подобно е становището и на Асоциацията на университетските болници. „Необходима е спешна законодателна промяна, за да се избегне реалният риск от нормалното функциониране на системата на здравеопазване“, пише председателят на Асоциацията проф. Красимир Иванов. Той и колегите му са на мнение, че със сигурност прилагането на правилото ще доведе до свръхзадлъжнялост и дори до фалит на болници.

След като в продължение на няколко дни темата беше във фокуса на общественото внимание и очевидно срещу приетите промени се изказаха всички страни, стана ясно, че нещата трябва да бъдат променени. Така се стигна и до предложението на проф. Ангелов и доц. Пандов.

За предложенията, отмяната им или как се създава хаос в системата от години

Настоящата ситуация е нагледен пример за състоянието на здравеопазването у нас. Всяко решение е последно в 90% от случаите, защото веднага след като бъде взето и след отпор от страна на обществото, то бива преразглеждано.

Правилото за най-ниска цена, което парламентът гласува, имаше за цел да предотврати разхищението на средства в случаите, когато няма договаряне между страните чрез обществени поръчки. От няколко години НЗОК плаща на болниците за онколекарства според най-ниските цени от централизирания електронен търг на здравното ведомство. Така е пресечена практиката за едно и също лекарство едни болници да получават от Касата 1000 лв., а други само 100 лв. Проблемът е, че заради обжалванията от дистрибутори на лекарства вече две години електронния търг не действа.

Добре е да стане ясно чие е предложението, разбунило духовете.

Важно е и най-накрая да има отговори на няколко основни въпроса, свързани с общественото здравеопазване у нас. Като например, докога ще се приемат правила, които веднага след това ще бъда отричани и променяни?

>>>Българското здравеопазване - пореден месец в плен на приспивното клатене

Защо законодателството създава усещане не за ред и правила, а за хаос, политически пристрастия и лобистки интереси?
Докога системата ще продължава да бъде заплаха за хората?

Ще се намерят ли професионалисти, които искат да променят здравеопазването така, че да бъде в помощ на страдащи, а не на партии и предизборните им мераци за власт.

Докога между различните институции в областта на здравеопазването ще продължават да прехвърчат искри и обвинения, вместо обща, смислена и професионална работа в името на хората?

>>>Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Защо ние, като общество, позволяваме водещи да бъдат не политиките и визиите за бъдещето на здравната ни система, а грубото политиканстване, което руши?