Платформата „Диагноза България“ показва къде отиват парите за здраве

От няколко дни във фокуса на общественото внимание са платформата „Диагноза България“ и нейният създател 19-годишният Мартин Атанасов. Той е добре познат, тъй като преди година създаде „Черна писта“, с която показа, че когато говорим за произшествията по българските пътища не става дума за нещастни случаи, а за системен дефицит. Сега младият мъж насочва усилията си към здравеопазването, защото, казва той, това засяга всеки един от българите и защото става дума за живота ни.

Платформата „Диагноза България“

През последните десет месеца Мартин Атанасов събира данните. Това е официална информация за 180 държавни и общински болници, която му предоставят от НЗОК, Министерството на здравеопазването и от справки по Закона за достъп до обществена информация. Данните са за 2025 г. Мартин признава, че зад всяко число стои реален източник и документ.

Платформата показва сумата от 605 980 966 лева за разходи, обществени поръчки и плащания, които изглеждат необичайно.

„Това не са обвинения, а конкретни сигнали. Виждат се места, в които едно лекарство струва десетки пъти повече в сравнение със същото в сходна болница, показани са обществени поръчки без никаква конкуренция или разходи за външни услуги, които растат на фона на ниските заплати на персонала.“, казва Мартин Атанасов.

Платформата е независим граждански проект, създаден без външно финансиране, без поръчител и без политическа принадлежност, категоричен е той. Пояснява, че основната работа е дело на изкуствения интелект.

"Диагноза България" предоставя информация за бюджетите на болниците, за персонала в тях и работните заплати, за проведените обществени поръчки, за лекарствата, за дейностите по НЗОК, които Касата заплаща на болниците и това са клиничните пътеки, амбулаторни и клинични процедури. Има и място, откъдето всеки гражданин може да подаде сигнал, в случай на установена нередност или злоупотреба.

Благодарение на анализите става ясно, че едно лекарство, например, може да бъде купено както за 60 лева, така и за 900 лева, че има болници, в които брутната заплата е 600 евро или че може да бъде направена обществена поръчка без процедура, с директно възлагане или само с един участник. Между другото над 3000 са обществените поръчки на стойност 1,2 милиарда лева за 2025 г., подложени на анализ, след което изкуственият интелект създава индекс на риска.

Ползата и приложението на платформата

Платформата „Диагноза България“ има една основна цел и тя е да осветли случващото се в здравната система и да намери отговор на въпроса къде всъщност отиват парите за здравеопазване у нас. Задачата й е да покаже, че проблемите, трупани с години, са факт и е крайно време да бъдат намерени решения за тях. Институциите са тези, които трябва да реагират и да вземат мерки.

Мартин Атанасов е категоричен, че платформата не бива да се приема като обвинение, целенасочена атака или присъда срещу болница или човек. Не, тя просто е начин да се види къде е болното място. Затова е наречена „Диагноза България“, защото няма нищо по-важно от поставянето на диагнозата. Само така може да бъде предприето правилното и ефективно лечение. Другото е имитация и празен шум.

Младежът си задава въпроса как всъщност здравните власти решават един проблем без нужния анализ. Излиза, че се разчита на усещане, на удобни обяснения или още по-лошо на слухове.

Откритите аномалии не са обвинение, нито присъда. Вероятно за част от тях има разумни обяснения. Всяка аномалия обаче е призив да се погледне по-задълбочено, да започне разговор, да се търси решение. И никога да не забравяме, че винаги става дума за човешки живот.

Това, което прави „Диагноза България“ е онова, което реално липсва – възможността за обхванеш цялата картина, да анализираш задълбочено, да откриеш пробойните, но и да си отговориш на въпроса защо са станали и в крайна сметка да решиш как не просто да ги запушиш временно, а приложиш терапия, която лекува.

Пари има, но те не се разпределят целенасочено, казва още младежът. Между другото подобно мнение изрази и министърът на здравеопазването Катя Ивкова в интервю пред БНТ, когато заяви, че има достатъчно средства в здравната система, но те просто не се управляват добре.

Мартин Атанасов смята още, че контролът не бива да бъде ангажимент само на институциите, но и на хората, които не бива да си затварят очите при нередностите.

„Не съм лекар, нито икономист. Идвам от поколение, на което му омръзна да чака някой друг да оправи нещата и вярвам, че фактите са по-силни от липсата им“, пише той при представянето си в платформата.

Това със сигурност дава отговор на въпроса защо младеж на 19 години току-що завършил училище се захваща с подобна работа.

Младите срещу системата

Истината е, че да бъдеш срещу системата е присъщо на младостта. Важно е не само да се изправиш срещу система, която не работи, но да го направиш интелигентно и по начин, който е в състояние да я промени и да я накара да работи.

Трети ден темата за платформата е обект на разговори в медии и социални мрежи и вече се появиха мнения какво точно не й е наред, та си мисля, че е време да сложим край на този „национален спорт“ - винаги да търсим кусури и рядко да действаме като Мартин – да отделим време и енергия в името на останалите.

И да, със сигурност платформата може да се усъвършенства. И да, от години темите за цените на лекарствата, заплатите на работещите в здравеопазването, но и на директорите на лечебните заведения, управлението на болниците и на цялата система, прословутите обществени поръчки и още критични и често взривоопасни въпроси са част от битието ни. За тях се говори, в повечето случаи не толкова компетентно, колкото политически. Да не припомням за кръглите маси, форумите, дискусиите и обществените обсъждания. Проблемът е обаче, че повече се говори и по-малко се действа. Кризите се потушават бързо, но не се решават кардинално. И да, знаем, но от това не следва нищо повече освен възмущение, гняв и разгорещени постове в социалните мрежи.

Затова е добре да използваме тласъка с платформата „Диагноза България“ - да говорим за проблемите, но и хората, от които зависи спокойно, прецизно и задълбочено да анализират и въз основа на това да вземат решения. Стига да имат волята и куража, разбира се.

Диагнозата е важна, защото веднъж поставена дава надежда, че въпреки всичко лечение има.

Как институции и граждани разчетоха „Диагноза България“

Само два дни след като Мартин Атанасов представи платформата си, той се срещна с ръководствата на НЗОК и Министерството на здравеопазването. Срещата в Здравната каса е с временно изпълняващия длъжността управител д-р Асен Меджидиев и още 14 експерти от институцията. Сред важните теми, които Мартин и представителите на институцията обсъждат, са източниците на информация, методологията, но и възможностите за по-коректна интерпретация на публичната информация. Експертите представят спецификите на здравноосигурителния модел, законовата рамка и особеностите, свързани със събирането, обработката и тълкуването на данните. НЗОК приветства всяка инициатива, която насърчава прозрачността, използването на публични източници и интереса на обществото към функционирането на здравната система, става ясно от думите на д-р Меджидиев. В същото време той подчертава, че надеждните анализи изискват висока експертност, коректно прилагане на методологията, но и задълбочено познаване на нормативната уредба.

„Има и нещо конкретно. От НЗОК ще предоставят информация по Закона за достъп до обществена информация за скъпоструващите лекарства, а това е важно, защото всяка година се харчат стотици милиони за лекарства, които нямат пределна цена“, казва от своя страна Мартин Атанасов.

Втората среща на създателя на „Диагноза България“ е с министъра на здравеопазването Катя Ивкова и заместник-министър проф. Петко Салчев. По време на нея обсъждат как дигиталните инструменти могат да защитят правата на пациентите, но и как може да се подобри взаимодействието между граждани и институции. Министър Ивкова смята, че всяка инициатива на млад човек с визия за обществена промяна заслужава институционална подкрепа.

„Чрез дигитализацията може да осветлим процеси, които с години са оставали непрозрачни, да гарантираме по-ефективен контрол и да защитим правата на пациентите. Енергията на младите хора е ключът към реалната промяна в сектора и Министерството на здравеопазването ще бъде партньор на подобни инициативи“, казва Катя Ивкова.

„Говорихме и за няколко много важни неща, които се надявам да се случат в кратки срокове като това да бъдат предоставени пълните единни отчетни форми на болниците и то окончателните за 2025 г., както и данни за първите шест месеца на 2026 г. Уговорихме и следваща среща, в която да участват и представителите на „Информационно обслужване“, споделя впечатленията си от срещата Мартин.

Идеята е заедно с тях и представителите на министерството да бъде взето решение, кои данни още могат да предоставят за повече публичност и информация, която да бъде анализирана. Очаква се от ведомството да предоставят информация и за медицинските изделия и помощните средства. От здравното ведомство изразяват желание за обща работа в бъдещото развитие на платформата.

Междувременно в социалните мрежи продължава да ври и кипи. Традиционно поляризацията е ярка. Едната група поздравява юношата за работата, смелостта да го стори и гражданската позиция, другата съзира опит да бъдат съсипани държавните и общински болници и търсят кой стои зад Мартин.

Това накара младежът да заснеме видео в своя профил във Фейсбук и за пореден път да заяви, че зад него стоят единствено родителите му, че финансиране няма нито от партия, нито от чужбина.
И въпреки че Мартин отговаря при всяко посещение в медия на въпроса за частните болници, темата продължава да бъде разнищвана. Да припомним отново частните болници също са част от платформата, но са преди всичко в модулите за лекарствата и за НЗОК. Няма ги единствено в сравнението. Така е, защото младежът не разполага с необходимите данни. Надява се обаче, че това скоро ще се промени.

След срещите си с представителите на здравните власти Мартин вярва, че могат да работят заедно. Споделя, че това, което е събрал не е ново, знае се, но сега за първи път е на едно място, структурирано и свързано е, тоест показва картината в нейната цялост и дава възможност, при желание разбира се, много по-лесно да се открият всички дефекти на системата, независимо дали става дума за закони и всички възможни нормативни правила или за ролята на човешкия фактор. И ако това неспирно и разгорещено обсъждане, коментиране и дискутиране на платформата доведе до реални стъпки за промяна, то със сигурност „Диагноза България“ си е изпълнила задачата.

Между другото ден след срещата на 9 юли 2026 г. с Мартин Атанасов здравният министър Катя Ивкова заяви от парламентарната трибуна по време на обсъждането на проектобюджета на НЗОК: „След повече от две десетилетия опити за реформи здравната система продължава да не постига резултатите, които българите очакват. След дълги години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която достигна, е нещо срамно. Срамно както по отношение на разходването на средствата в здравеопазването, така и по отношение на постигнатите здравни резултати.“

Права е министър Ивкова, въпросът е да не остане единствено до констатациите, а да започне реални действия, насочени към измиването на този повсеместен срам.

Частните болници вече са част от платформата

Една от най-големите критики към създателя на платформата „Диагноза България“ Мартин Атанасов беше, че в нея липсва подробна информация и за частните болници. На 27 юли 2026 г. той обяви, че те вече са част от платформата. „Успях да намеря начин“, казва той. Всеки, който проявява интерес, може да влезе в платформата и да се информира. Във видеото, в което Мартин Атанасов съобщава за включването на частните болници, той представя и няколко интересни неща.

От всички плащания, които НЗОК извършва през 2025 г. за дейностите в болничната помощ, 45% са за частните болници, 39% за държавните, а 16% за общинските.

И още една статистика представи Мартин. Тя е свързана с най-скъпите клинични пътеки, които са на стойност над 1200 евро. 57% отиват при частните, 36% при държавните, а при общинските – 6,5%. „Затова беше толкова важно да има данни и за частните болници“, казва Мартин Атанасов и благодари на всеки, отправил градивна критика. Според него благодарение точно на нея сега картината в българското здравеопазване може да се види много по-ясно.

Въпросът отново е дали здравните власти ще реагират или заявката за сътрудничество е просто поредното обещание, че нещо ще се промени, което бързо ще бъде забравено.