Опасност от бъбречно заболяване при захарен диабет - тенденции и нови предизвикателства

На годишния конгрес на Европейската асоциация за изучаване на диабета, който се проведе тази есен в Испания, беше разгледан проблемът с високата честото на диабетна нефропатия при пациенти със захарен диабет.

Учените смятат, че опасността от бъбречно заболяване при пациенти със захарен диабет се увеличава с всяка година, което изисква да се вземат спешни действия и да се работи в посока профилактика на болестите.

При близо 50% от пациентите с диабет се открива чрез скрининг увеличаване на албумина, което е знак за бъбречна дисфункция или хронична бъбречна болест.

С адекватно използване на инструменти за проверка на резултатите от изследването може да се покаже високата честота на бъбречна дисфункция при пациенти с диабет тип 2. Това е от изключително значение за цялостната клинична картина, тъй като все още много ендокринолози подценяват разпространението на бъбрчното заболяване при захарен диабет. Въпреки това, данните от изследването, сочат, че през последните години, почти всеки втори пациент с диабет тип 2 има симптоми на бъбречна дисфункция.

Бъбречната дисфункция води със себе си тежки последици. Има много голям сърдечно-съдов риск и се повишава опасността от преждевременна смърт. В допълнение пациентите в краен стадий на бъбречна недостатъчност се нуждаят спешно от бъбречно-заместителна терапия, каквато е хемодиализата.

В момента 370 милиона души по целия свят страдат от диабет. Прогнозира се, че броят им през 2030 г. ще нарасне до 550 милиона души, което отразява тенденцията от бързо и устойчиво нарастване на разпространението на това заболяване. 

Сред по-възрастните пациенти, значително се увеличава делът на пациенти с нарушена бъбречна функция, при които рискът от тежка хипогликемия е особено висок.

Широкото разпространение на бъбречно заболяване и диабет изисква целенасочени действия от специалистите, но какви?

Първо, трябва да бъде оценен рискът за бъбречна дисфункция при всички пациенти с диабет и да се определят оптималните терапевтични подходи. При пациенти с диабет тип 2 възможностите за лечение са доста ограничени. Списъкът на възможното фармакологично лечение включва следните класове лекарства: сулфонилкарбамиди, метформин, тиазолидиндиони, глиниди (меглитиниди), инсулина, инхибитори на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4) рецепторни агонисти, глюкагон-подобен пептид 1 (GLP-1), и т.н. За повечето хипогликемични средства се изисква корекция на режима на дозиране и трябва да се взима предвид при разработването на терапевтична схема за пациента.

Например, инсулинът се освобождава от бъбреците. При назначаването на необходимата доза инсулин трябва да се извърши в съответствие със състоянието на бъбречната функция на пациента. В много страни, спадът в GFR <60 ml/min/1 73 m 2 е противопоказание за употребата на метформин. Препоръките на Националните институти по здравеопазване и следдипломно Medical Великобритания (Национален институт за здраве и клинични насоки Excellence от Обединеното кралство), както и препоръките на Канада и Австралия позволяват употребата на метформин при пациенти с GFR ≥ 30 показатели ml/min/1 73 m 2 . По темпове на GFR <30 ml/min/1 73 m 2 метформин е противопоказан. В настоящите препоръки на всички страни присъстват насоки за необходимостта да се направи оценка на риска от млечна ацидоза, метформин, когато с GFR <60 ml/min/1 73 m 2 .

Появата на нов клас хипогликемични средства - DPP-4 инхибитори - дава възможност за терапия, която автоматично да "изключи" хипогликемичния ефект върху постигането на нормогликемия. За съжаление, тези ефекти са отсъстващи при използване на сулфонилуреи, които работят за „покритие", което често води до катастрофални резултати. Използването на Сулфонилурея терапия е като карането в хубава кола: шофирането е удоволствие, но още по-хубаво е да има надеждни спирачки. В този случай, на бъбреците работи като спирачка, а сулфонилурея - като двигател.

Използването на този клас от лекарства изисква внимание, особено при пациенти с бъбречна дисфункция. Използването на инхибитори на DPP-4 в това положение може да бъде безопасно и дава терапевтична възможност, особено при пациенти в напреднала възраст.