Организмът не усвоява всички протеини по един и същи начин

Не всички видове протеин се усвояват от организма по един и същи начин, сочи изследване на учени от Държавния университет на Северна Каролина в Съединените щати. Констатациите, публикувани в списанието Food & Function, показват, че някои се придвижват към дебелото черво, където взаимодействията им с чревната микробиота често могат да имат значителни последици за здравето.

Проучването

Използвайки масспектрометрия с висока резолюция, екипът изследва начина на усвояване на пречистен протеин от шест различни източника – соя, казеин, кафяв ориз, мая, грах и яйчен белтък – както при мишки без микробиом, така и при гризачи с конвенционална микробиота. Методологията позволява на изследователите да разберат кои протеини избягват храносмилането на организма и стават достъпни за чревните микроби.

„Искахме не само да проследим колко протеин се усвоява от организма, но и кои специфични видове избягват храносмилането, за да взаимодействат с чревната микробиота в дебелото черво и в крайна сметка кои протеини излизат от червата.“, коментира Айеша Ауан, водещ автор на проучването. „Това е особено важно във време, когато всички включват повече протеини в диетата си. Протеинът, който не е напълно усвоен, достига до дебелото черво, където може да взаимодейства с чревните микроби и тези взаимодействия невинаги могат да имат ефекта, който хората се стремят да постигнат с диетата си.“

Констатациите от проучването показват, че протеини от всички изследвани източници са открити във фекални проби и от двете групи мишки. Това предполага, че дори тези, които са смятани за лесносмилаеми, могат да достигнат дебелото черво и да служат като храна за чревната микробиота.

„Яйчният белтък често се смята за източник на лесномилаем протеин, но нашето проучване показа, че значителна част не се храносмила.“, обяснява Ауан. „Също така протеинът от кафяв ориз представлява около 50% от протеините, открити във фекалиите, и не се усвоява много ефективно от организма или от чревната микробиота.“

Мануел Клайнер, доцент по растителна и микробна биология и съавтор на проучването, споделя, че изследването показва, че не всички източници на протеини действат по един и същи начин. „Често хората избират между животински или растителен протеин.“, казва той. „Това, което откриваме, е, че всъщност става въпрос много повече за специфичния източник на протеини.“

Чревната микробиота влияе на усвояването на отделните протеини

Проучването установява също, че чревната микробиота влияе върху това кои протеини се запазват през чревния тракт. Специфични протеини от всеки от изследваните източници или се разграждат повече при мишки с чревни микроби в сравнение с тези без, или обратното.

Учените откриват, че храносмилането в тънките черва до голяма степен не се повлиява от наличието или отсъствието на чревни микроби. Разлики в състава на протеините се наблюдават само в дебелото черво и изпражненията.

„Тази работа проследява протеините в цялото черво, не само в самия край.“, казва Клайнер. „По-голямата част от храносмилането се случва по един и същи начин в тънките черва, независимо дали мишките имат микробиота, или не.“

„Това означава, че в тънките черва наличието на микробиом може да няма голям ефект върху начина, по който се обработват протеините.“, обяснява Ауан. „Това е логично, тъй като в тънките черва има по-малко микроби и те нямат много време да взаимодействат с хранителните вещества. Основните разлики, които наблюдаваме, са в дебелото черво, където микробиотата има повече взаимодействие с протеина и може да го модифицира или разгради.“

Такива взаимодействия могат да повлияят на производството на метаболити, като късоверижни мастни киселини или индоли, които могат да повлияят на здравето, категорични са изследователите. Освен това неефективното смилане на протеини в червата би могло да подскаже възможни роли в модулирането на чревната физиология и микробния състав. Тези открития показват, че източникът на протеин е важен фактор при разбирането на здравословни проблеми, свързани с диетата, включително възпалителни състояния на червата и метаболитни нарушения.

Бъдещета работа на екипът ще бъде фокусирана върху начина, по който различните източници на протеин влияят на здравето.