Завишеният прием на протеини не влияе на мускулната сила при хора на средна възраст

В продължение на 10 седмици учени провеждат изследване върху 50 души на средна възраст (40-64 години), което включва специален тренировъчен и хранителен режим с високо съдържание на протеини. Тренировките са стандартни силови и участниците ги провеждат 3 пъти седмично, като никой от тях не се е занимавал с вдигане на тежести преди експеримента.

Резултатите разкриват, че голямото количество протеини не увеличава силата, издръжливостта и мускулната маса на хората повече, отколкото умереният им прием.
Проучването на екипа е публикувано в списание „American Journal of Physiology: Endocrinology and Metabolism“, като то е едно от най-задълбочените, свързани със здравословния ефект от хранителния режим и силовите тренировки при хора на средна възраст, твърдят самите изследователи.

Начин на хранене по време на научния експеримент

Преди началото и в края на програмата учените измерват следните здравни показатели на всеки участник: сила, чиста телесна маса, кръвно налягане, толерантност към глюкоза (степен на усвояване от организма) и т.н. На случаен принцип част от доброволците попадат в групата, която приема повече протеини, а останалите – в групата с умерен прием. За да се доближат максимално до стандартното протеиново хранене, експертите хранят спортуващите с прясно приготвена, ситно накълцана пържола от говеждо месо и въглехидратна напитка след всяка тренировка. Също така участниците трябва да консумират по една протеинова напитка всяка вечер, докато трае 10-седмичният експеримент.

Нутриционистът Колийн Макена от Илинойския университет в Урбана-Шампейн споделя: „Групата с умерен прием на протеини получава по 1,2 грама на килограм тегло дневно, а участниците с висок прием – по 1,6 грама на килограм тегло.“

Макена провежда изследването с помощта на професора по кинезиология от Илинойския университет Никълъс Бърд. Количеството калории е еднакво за всеки участник, въпреки добавената телешка лой и въглехидратната напитка с декстроза.

Всички попълват хранителен дневник, а Макена проследява хранителните им навици и приема на протеини през седмица.

Анализ на чревни проби

Професорът по хранителни науки и хранене на човека Хана Холшър и нейни колеги от своя страна анализират чревни проби от участниците, отбрани една седмица след началото на самата програма, когато се очаква, че организмът им се е адаптирал към новия хранителен режим, но все още не тренират, както и в края на последната, десета, седмица.

По-стари изследвания сочат, че промяната в начина на хранене или включването на силови тренировки могат да повлияят върху микробния състав в стомашно-чревния тракт.
Бърд обобщава наблюденията на екипа по следния начин: „Стана ясно, че американците трябва да включат повече протеини в своето хранене, което би укрепило и увеличило издръжливостта на мускулите им. Това означава, че биха станали по-силни. Средната възраст е особен етап от живота на всеки човек. Тогава мускулите започват да отслабват. Поставили сме си за задача да разберем как можем да съхраним силата си и да останем максимално активни, въпреки неизбежния процес на стареене.“

Препоръчителен прием на протеини

Американската комисия по хранене препоръчва възрастните хора да приемат 0,8 грама протеин на килограм тегло дневно, ако искат да си набавят количеството, нужно на тялото им, за да бъде здраво и силно. Екипът от Илинойския университет опитва да ограничи протеините при хората от групата, които трябва да ги приемат в умерени дози, но записките от дневниците им показват, че те все пак са получавали средно 1,1 – 1,2 грама на килограм тегло дневно. Приемът при участниците от високопротеиновата група е два пъти по-висок от препоръчителния, или около 1,6 грама на килограм телесно тегло.

Бърд и колегите му стигат до извода, че количеството протеини от качествени източници като говеждо месо например, при това над препоръчителния дневен прием, би помогнало на хората на средна възраст, които извършват силови тренировки, да увеличат своята издръжливост и мускулна сила.

В края на 10-те седмици обаче учените не откриват съществена разлика в резултатите на двете групи. При всички доброволци силата, телесните мазнини, чистата телесна маса, толерантността към глюкоза, бъбречната функция, плътността на костите и други биомаркери се оказват почти еднакви като стойности.

Ефект от протеиновия прием върху чревната флора

Единственото негативно отражение, което все пак изследователите наблюдават, е, че настъпват промени в популацията от чревни микроби. Само за една седмица при доброволците от високопротеиновата група се забелязва размножаване на чревни микроорганизми, чието въздействие върху здравето учени по-рано определиха като негативно.

Според екипа силовите тренировки успяват да известна степен да компенсират и забавят тези неблагоприятни промени, като увеличават броя на полезните бактерии.
Експертът допълва: „Видяхме, че завишеният прием на протеини не оказва влияние върху силата на тялото. Той не води до увеличаване на чистата телесна маса. Не забелязахме и да редуцира телесните мазнини, а телесният състав, или съотношението мазнини, кости, вода и мускули в тялото, остава почти еднакъв и при двете групи.
Да, хората, които приемаха повече протеини, покачиха теглото си, но това се дължи основно на увеличената чиста телесна маса.“

Стъпвайки на направените заключения, Бърд обмисля дали не би било добре за хора на средна възраст, които извършват силови тренировки и се хранят редовно с качествени високопротеинови животински продукти, приемът на протеини да надвишава 0,8 – 1,1 грама на килограм тегло.

Макена смята мултидисциплинарния подход на учените от Илинойс и стриктното проследяване храненето на участниците в 10-седмичната програма извън лабораторни условия за много съществени и полезни, защото така получените резултати са напълно приложими практически.

Тя завършва: „Има много насоки как да се храним, за да сме здрави, както и как да тренираме. Няма обаче достатъчно информация за начина, по който комбинацията от двете се отразява на здравето ни. Затова в изследването включихме физиолози, сертифицирани диетолози и експерти по чревна микробиология. Човешкото здраве е многопластово и обхваща различни аспекти, което изисква експертизата на специалисти от не една области.“