Откриха гени, свързани с хомосексуалността

За първи път учени са изследвали генома – пълния човешки ДНК код – на повече от 1000 мъже, хомосексуалисти, и го сравнили с генетичните данни от същия брой хетеросексуални. Анализът показва, че има разлика в ДНК между едните и другите и тя е свързана с гените SLITRK5 и SLITRK6.

SLITRK6 е важен ген за развитието на мозъка и е особено активен в частта на хипоталамуса, който от своя страна има решаващо значение за производството на хормоните, които контролират половото влечение. Предишни изследвания са показали ясно, че при хомосексуалистите той е с 34% по-голям.

Учените откриват и разлика в TSHR гена, който е свързан с щитовидната жлеза. Това е друга част от човешкото тяло, която също е отговорна за сексуалното привличане и ориентация.

Факт е, че и по-стари изследвания показват генетично предразположение към хомосексуалността, но този път става дума за анализ на целия геном в резултат на което се получава най-пълната оценка за генетичната основа на сексуалността, извършвана някога.

Участниците в проучването определят своята сексуална ориентация въз основа на половата си идентичност и чувствата си. Мъжете са предоставили кръв за проба и слюнка за ДНК анализ, които след това били генотипирани и анализирани.

След публикуването на доклада в списанието Scientific Reports някои британски експерти изразиха мнение, че са нужни още изследвания преди да бъдат идентифицирани т.нар. „гей – гени“. Причината е, че генетичните разлики могат да показват и други черти, които са присъщи само на хомосексуалистите.

Един от критиците на изследването професорът по статистическа генетика от Оксфордския университет Джил МакВин, смята, че на сексуалността вероятно влияят много и различни фактори, в това число и околната среда, опита и отчасти някои вродени биологически вариации. Например, вариациите в гените могат просто да предразположат хората да бъдат по-откровени за сексуалния си живот. „Генетичните ефекти са твърде слаби, за да имат някаква предсказваща или диагностична стойност. Източниците на сексуалност са интересни на определено ниво, но не виждам как могат да бъдат приложени реално подобни изследвания“, казва още проф. МакВин.

По статията работи: Гергана Караилиева

Източник: gearmix.ru