Заболяванията и сексуалността на Александър Велики

Бисексуалните римските императори Адриан и Траян, отявленият хомосексуалист германският крал Фридрих Барбароса и други "обратни" монарси воюват мъжки и изтръгват солидни успехи на бойното поле.

Разбира се, най-видният сред бисексуалните пълководци е Александър Трети Македонски Велики.

Роден е през юли 356 г. пр. Хр. в македонската столица Пела, син на цар Филип Втори (р. 382, цар от 359 до 336 г. пр. Хр.) и Олимпиада. Хубавец, с млечно-розова кожа, той е "белязан": очите му са с различни цветове - едното е кафяво, другото - синьо-зелено. Учител му е самият Аристотел, най-блестящият ум на древността.

От малък завижда на знаменития си баща за бойните успехи и мечтае да го надмине. През 336 г. Филип е пронизан смъртоносно из-отзад в лявата плешка от своя роднина-охранител Павсаний (мълви се, че му е и "хейтар" - т. е. любовник, изоставен и потресен от поредната му изневяра).

Прокарват се обаче и други съмнения: че низвергнатата царица Олимпия и самият Александър са организирали покушението, защото Филип е възнамерявал да обяви за свой наследник бъдещото момче от новата си жена, почти 30 години по-младата 17-годишна Клеопатра от Епир. Изглежда, неслучайно Павсаний, макар че е заловен, е тутакси убит (вероятно - за да не разкаже кой го е подтикнал да забие кинжал в тялото на Филип)... Веднага след възцаряването на Александър са премахнати и няколко предполагаеми конкуренти за престола му, между които Каран, син на баща му Филип от една от неговите любовници Фила.

Така, едва 20-годишният Александър е провъзгласен за цар.

Първата му работа е жестоко да смаже разбунтувалите се тракийски и илирийски племена (особено си изпащат от яростта му тиванци - градът им е съсипан, а цялото население - изпратено в робство). Втората - да събере неголяма войска от 30 000 пешаци и 5 000 конници и ги поведе на изток, за да завладява огромната персийска империя. След 12 годишни умело водени кървави битки, я покорява (прословута е битката при Иса/есента 333 г. пр. Хр., при която разбива огромната армия на цар Дарий Трети и пленява майка му, жена му и трите му дъщери).

Градовете по пътя му панически се предават, съпротивлява се само Тир, след 8-месечна обсада и неговата съпротива е сломена, а оцелелите след масовото клане жители - продадени в робство. Египет и много други по-малки околни държави също му се покоряват (нямат и войски - те са изтребени при Иса). Египтяните обявяват Александър за свой фараон и цар.

Но той не спира дотук.

През пролетта на 331 г. тръгва към Северна Месопотамия, прекосява реките Тигър и Ефрат и в историческото епохално сражение на 11 октомври, при селцето Гавгамела, повторно разгромява числено превъзхождащия го Дарий, на когото не могат да помогнат и слоновете.

Вече няма по-велик пълководец и цар, почти е обожествен, но не спира.

Граби, коли и покорява всичко пред пътя си. Завзема столицата на персийската държава Персида Персеполис (януари 330 г. пр. Хр.); безсмислено изгаря двореца на Ксеркс Първи и целия град, като отмъщение за разрушаването на атинския Акропол. Стига чак до днешен Афганистан, Пакистан и Индия, където, вече 2300 години, още споменават с ужас името му, защото безмилостно изтребва до крак жителите на съпротивляващите се селища, които разграбва и опожарява. Няма насищане на кръв, завладени земи, слава и пирове до зори. Властта, почестите и съкровищата го опияняват. Прави дръзки планове за поход на запад: през Арабия да слезе в Северна Африка и да я покори, оттам да завладее Картаген и Рим; затова трескаво строи огромен флот. Напразно някои от генералите му го предупреждават, че тази лакомия ще го погуби.

Става все по-зъл и ненаситен, и не го крие: разтворил е паст да погълне и покори целия свят и да бъде провъзгласен за негов едноличен цар.

Забравя досегашното братско отношение към собствените си военоначалници: въвежда задължението на персийския двор проскинеза (всички, които се явяват пред него, трябва да му се поклонят ниско и да му целуват краката...), което ги вбесява. Бойците му също негодуват: омръзнало им е от дългите кървави походи в безводните пустини и маларичните джунгли, сред змиите и скорпионите, от чиито ухапвания немалко от тях загиват; не разбират за какво е нужна на малка Македония да завоюва подобна огромна империя, която после трудно ще бъде контролирана, искат да се връщат по домовете си.
Разкрит е заговорът на двама войници.

Незабавно екзекутират и тях, и командирът им Филат, и баща му - преданият ген. Порменон.

Деспотизмът на Александър расте.

През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит нов заговор - "на пажовете" (юношите, които придружават войската с цел да я задоволяват); заедно с тях, кой знае защо, вече впиянченият Македонски нарежда да бъде заклан и Калистен, бележитият историк и философ, верният летописец на походите му. В следващата пиянска свада, собственоръчно убива и Клит, командира на телохранителите си.

Обезумял ли е - от алкохола и оргиите?

И в секса е ненаситен.

Има 3 политически брака и няколко държанки, като фаворитка му е персийската наложница Басина. Впрочем, и 3-те му съпруги също са персийки: принцесите Перисате (дъщеря на цар Артаксеркс), Статира (на Дарий Трети) и Роксана (на бактрийския владетел Оксиарт).

На сърцето му обаче вечно, от детските години до края, лежи Хефестион.

(Хомосексуалните практики са обичайни за македонските войници, зажаднели за ласки през безкрайните походи. Александър не случайно подрежда във фалангите влюбените мъже рамо до рамо: така те се бият много по-сполучливо, а и взаимно се бранят.)

Когато Хефестион се разболява и умира, неутешимият Александър нарежда да обесят нещастния му лекар Главк, задето не е съумял да го спаси. Устройва на любимия покойник пищна кремация: построяват 4-етажна кула-костер с 32 помещения (колкото са годините му) и пищна подредба; на приземния етаж е поставено балсамираното непрежалимо тяло върху сандалово дърво. Лично Александър Велики, със сълзи на очи, поднася факлата, за да лумне огънят.

Жертвените бикове, коне и кучета, натъпкани вътре, ужасени цвилят в предсмъртни мъки, обхванати от изпепеляващите пламъци.

В края на май 323 г. пр. Хр., по време на поредния запой, придружен, както винаги, от разюздани изпълнения, го стига проклятието на неизброимите му жертви. Призори пресушава на един дъх поднесен му бокал вино и веднага припада от силни колики. Умира след 12 дни тежки страдания, на 10 или 11 юни.

Дали е отровен? В древността не са известни бавно действащи отрови. Или организмът му е прекалено силен, за да се предаде лесно? А може би причината за скоропостижната му гибел е малария, жълта треска, хепатална кома? Преди да издъхне, споделя, че Хефестион му се е явил, наметнат с пурпурна тога, и му е дал знак да идва при него.

Колко е силна гей-любовта понякога, особено у активните спрямо пасивните им партньори!!...

Сваля огромния златен пръстен с държавния печат от ръката си и го предава с думите: "На най-достойния", но не произнася името на избраника си. Легендата мълви, че е заръчал да носят безжизненото му царствено тяло към гроба в открит ковчег, а ръцете му да са навън - всички да видят, че са празни и не отнася нищо на Оня Свят. Ако е така - защо толкова късно е помъдрял?
Лошото за безсмислената му огромна империя, извоювана с толкова кръв и страдания както за войниците, така и за местното население е, че не посочва конкретен свой заместник. Както и може да се очаква от човешката природа, генералите му не могат да се споразумеят кой ще да е този "най-достойният" и се изпокарват непримиримо.

Разпокъсват и разпарчетосват необятните територии, но не съумяват да ги удържат и от тях не остава нищо.

(Разбира се, по правилата на древността, преди междуособиците не пропускат да убият майка му, жените и децата му... Нищо, че са най-близките хора на довчерашния им владетел).
За какво са били нужни всичките тези македонски жертви и нечовешки усилия сред изгарящи пясъци и усойни джунгли?!

И защо тогава му е била, за някакви си мизерни 10-тина годинки, тази неизбродима чужда земя, завземана с толкова усилия и кръв, и лакомия за почести, слава и власт, на този "Велики", с вкочанените празни ръце?

И за какво някои хора и до ден днешен му се възхищават?
И, най-после, за този ли ненаситен масов убиец-сатрап на толкова чужди народи и кървав нарцис-главорез така люто се карат и дърлят Гърция и Македония?!

Тъмна балканска мистерия...

Откъс от книгата "Болестите и сексът на държавниците" на д-р Тотко Найденов