От НЗОК ще упражняват контрол върху плановото лечение на българите в чужбина

От приемането на България за член на ЕС през 2007 г. до миналата година броят на хората, желаещи да се лекуват и получили такова в чужбина, е нараснал многократно. Преди десет години 4-ма българи са прибягнали до тази мярка, докато през 2017 г. заминалите за лечение в чужди страни са 632-ма.

Болните, които не могат да получат необходимото лечение в родината, попълват необходимите документи и ако бъдат одобрени, се сдобиват със заветния формуляр S2. Най-много българи са приели болниците в Белгия, Германия, Франция и Швейцария.

Тази информация стана достояние благодарение на зам.-министъра и председател на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева. А поводът за изготвянето на статистиката е, че съветът търси начин да ограничи плановото лечение на българи в други държави от Евросъюза. От структурата са притеснени от главоломно нарастващия брой на случаите от 2007 г. досега. Също така оттам нямат обяснение защо и на какво се дължи увеличения брой на пациентите.

От разпространената от Начева статистика става ясно, че само през първия месец на тази година са подадени 83 заявления, от които 11 са получили одобрение. През миналата 2017 г. общият брой на молбите бил 413, било дадено разрешение на 190. Данните показват, че през 2016-а са подадени 397 заявления, одобрени – 230. Още по-назад – през 2015-а, разгледаните документи са 305, разрешение за планово лечение получили 124.

Логично разходите за лечението на българите в чужбина също нараснали. В периода от 2013 г. до 2016-а те станали от 500 000 лв. на 5,7 млн. лв. За оказване на наложителна медицинска помощ, без да е планувана, сумата от 3 млн. лв. става 8 млн. лв. НЗОК е плащала различни суми през годините за оказана спешна помощ на наши сънародници в страни от ЕС. През 2013 г. тя е 14 млн. лв., през 2014-а е 40,5 млн. лв., през следващата – 20,5 млн., а през 2016-а – 23,5 млн.

Жени Начева твърди, че в няколко на брой чужди лечебни заведения се извършват леченията на българите вероятно заради подготвеността и спецификата, която имат за конкретните заболявания. Болестите, заради които най-често пациентите подават заявления, са предимно свързани с редки заболявания, сърдечносъдови болести, трансплантации и онкологични състояния, които не се лекуват в България. Според зам.-министърката тази година е необходимо да се засили контрола върху медицинските разрешения за изпращането на българите за лечение в чужбина.

За целта се планира по-засилена връзка и работа между здравната каса и националните консултанти, за да се прецизират заболяванията и за да може да се уточни дали те могат да се лекуват у нас. Съществува възможност да бъдат проверявани ЕГН-та на пациентите дали са лекувани в страната и да се проследи целия път на тяхното лечение. С помощта на консултантите усилията ще се насочат към помощта, която е нужна на пациентите и защо тя не се предоставя в България.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: dnevnik.bg
Снимка: telegraph.co.uk