Пациентите на хемодиализа се нуждаят от рутинни прегледи, смятат канадски лекари

Резултатите от ново проучване разкриват, че рутинните прегледи на пациенти с бъбречна недостатъчност, които са подложени на хемодиализа, повишават тяхната информираност, както и тази на лекарите. Въпреки това е необходимо да се положат още по-сериозни усилия, за да се проследяват и обсъждат придружаващите симптоми при такива пациенти. Изследването предстои да бъде публикувано в списание „CJASN.“ Макар хемодиализата да е животоподдържаща за хората с бъбречна недостатъчност, те често изпитват симптоми като умора, болка, безсъние, тревожност и депресия. Всички те могат да влошат значително качеството им на живот, но остават пренебрегвани и омаловажавани.

Екип, ръководен от Майкъл Уолш, доктор по медицина, и Джена Евънс от университета „McMaster“ в Онтарио, Канада, провеждат проучване, за да оценят какъв би бил ефектът от рутинно проследяване на съпътстващите хемодиализата симптоми върху самите пациенти и работата на техните лекари. След въвеждането на промените в рутинните им прегледи и двете страни попълват анкета, в която да обяснят какво се е променило в полаганите грижи. Д-р Уолш твърди, че обратната връзка е изключително важна, тъй като информацията за грижите, които се полагат за пациенти на хемодиализа, е оскъдна, а по този начин няма как те да бъдат по-качествени и ефективни.

Проучването обхваща 8 клиники по хемодиализа в Канада, а участниците в него са 1459. Оценяването на качеството на предлаганите здравни грижи се прави на всеки 4 до 6 седмици, в продължение на една година. Повечето пациенти попълват анкети, а 9 пациенти/болногледачи от 3 клиники и още 48 медицински лица от всичките 8 клиники са интервюирани.

Рутинните прегледи подобряват информираността и осъзнатостта за състоянието на пациентите

Експертите откриват, че стандартизираният процес на проследяване на симптомите подобрява информираността и на двете страни, както и тяхната осъзнатост (особено по отношение на психосоциалните симптоми). Освен това пациентите се научават да задават конкретни въпроси и да обсъждат теми, които преди са пренебрегвали. Макар че са по-добре информирани, начините за измерване и оценяване на следенето на симптоми, общуването между пациент и лекар, както и комуникацията между различните видове здравни заведения, остават почти без промяна.
Д-р Уолш споделя: „Изследването даде на пациентите на хемодиализа повече увереност при обсъждане на симптомите, която преди не са имали. Обаче лекарите все още имат нужда от нашата помощ. Те признаха, че проучването има смисъл и видяха в него нови възможности, но също така ни казаха, че според тях оценяването се случва твърде често. Здравните работници имат нужда от обучение и информираност.“

Екипът обмисля и друго нововъведение – самите пациенти да попълват документ за обратна връзка, в който да поясняват как се чувстват, какво би могло да се промени и къде има проблеми, като още един инструмент за повишаване качеството на здравната грижа.

Хемодиализа в България – средно по 700 нови болни се присъединяват на година

3000 души в България са на хемодиализа и всяка година към тях се присъединяват по 700 нови. Обикновено неоткрити в детска възраст проблеми се проявяват тежко към 30-40-годишна възраст.
През 2011-та година се провежда първото за страната ни проучване за търсене на скрита бъбречна заболеваемост при деца. Прегледани са 627 деца на възраст от 3 до 16 години от София. 5.5% от прегледаните деца са с установени вродени аномалии в отделителната система, които се изразяват в двойнодренажна система, хидронефроза, ниско разположен бъбрек и дори фрапиращият случай на липса на единия бъбрек, за който родителите на детето не са подозирали.