Проф. Шарбел Монайе и доц. Станимир Сираков ще оперират на 15 февруари две български деца в УМБАЛ "Св. Иван Рилски"

Две деца – 4-годишно момиченце и 18-годишно момче ще бъдат първите пациенти, които ще бъдат оперирани утре (15 февруари 2019 г.) от проф. Шарбел Монайе и доц. Станимир Сираков в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Двамата млади пациенти са със сложни артериовенозни малформации (АВМ), които иначе трябваше да бъдат лекувани в чужбина.

Методът, който двамата медицински специалисти ще използват, е eндоваскуларна емболизация, при която достъпът до патологичните съдове се осъществява чрез артерия на крака. АВМ са вродени малформации, които представляват кълбо от абнормални или не добре формирани кръвоносни съдове (артерии и вени) с естествено предразположение към кървене. Те могат да са навсякъде в човешкото тяло, но мозъчните и гръбначните АВМ са с висок риск при кървене. При тази техника лекарите се движат по съдовата система и след като достигнат до центъра на малформацията запълват патологичните съдове с т.нар. тъканно лепило. По този начин изолират съдовете от нормалното кръвообръщение и елеминират риска от по-нататъшно кървене.

Ендоваскуларната емболизация на артериовенозни малформации е един от най-новите и обещаващи методи за лекуване на подобни тежки състояния. Той се практикува във водещите страни в света, както и от няколко години в България. Един от най-големите специалисти в този вид терапия в света е проф. Шарбел Монайе.

Операциите ще започнат в 9:00 часа и ще бъдат предавани чрез пряка връзка на живо в аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, където интервенционални неврорентгенолози от целия балкански регион ще следят какво се случва в операционната. Съвместната демонстрация на проф. Монайе и доц. Сираков ще бъде част от Балканската неврологична среща „Трансвенозен достъп при емболизация на мозъчна артериовенозна малформация”. Сред участниците в нея ще бъдат най-големите специалисти в тази област в Румъния – д-р Дима Стефанита и Д-р Разван Станчиулеску. Очакват се гости от Гърция, Турция, Македония.

Съвместните операции на проф. Монайе и доц. Станимир Сираков ще продължат и в събота (16 февруари 2019 г.), когато ще бъде даден шанс за нормален живот на две млади жени, които също са с много тежки мозъчни артериовенозни малформации.

Какво представляват АВМ и защо е толкова важно да бъдат отстранени?
АВМ са вродени малформации, като представляват кълбо от абнормални или не добре формирани кръвоносни съдове (артерии и вени) с естествено предразположение към кървене. Те могат да са навсякъде в човешкото тяло, но мозъчните и гръбначните АВМ са с висок риск при кървене. Проблемът е, че тяхната стена е различна от тази на нормалните артерии, което е предпоставка за кървене. Спукването на някой от тези съдове е животозастрашаващо в повечето случаи. Другият голям проблем е, че според локализацията им, те могат да причинят тежък неврологичен дефицит: от пареза на ръка или крак, до смущения в говора или постоянни епилептични припадъци. Обикновено епилепсията, причинена от такива малформации, е фармакорезистентна, т.е. не се повлиява от лекарства.

Какво представлява самият метод?
При eндоваскуларната емболизация достъпът до патологичните съдове се осъществява чрез убождане на артерия на крака.  Специалистите се движат по съдовата система и с помощта на специални микрокатетри, достигат до центъра на малформацията. Целта е патологичните съдове да бъдат запълнени с така наречено - тъканно лепило.  Стане ли това, те вече са изолирани от нармалното кръвообръщение, в тях няма пулсиране и налягане, като съответно шансът за кървене е елиминиран. „По този начин решаваме проблема на пациента – бил той неврологичен или  животозастрашаващ, а в 70% от случаите дори можем да спрем пристъпите на епилепсия”, обяснява доц. Сираков. Той уточнява, че въпреки че се смята за най-ефективното  лечение на подобни, тежки случаи, ендоваскуларната емболизация също крие своите рискове. Затова и част от пациентите, чиито АВМ ще бъдат третирани от проф. Монайе и доц. Сираков, вече са преминали поредица от интервенции в българската болница, чиято цел е била да ги „подготви” за финалната операция.

Честота на артериовенозните малформации (АВМ)
Честотата на АВМ е 4 на 100 000 души.
Две трети от симптомите на АВМ се срещат при лица под 40 години.
30% от кръвоизливите, които се получават в следствие на АВМ, водят до тежък  неврологичен дефицит, а 10 % до смърт.

Симптоми на артериовенозна малформация (АВМ)
При някои пациенти наличието АВМ може да бъде безсимптомно.  Едва при около 12 % от хората се проявяват симптоми, най-често мозъчни кръвоизливи, които могат да подскажат за наличието им. Сред симптомите могат да бъдат също:

• Епилептичнен припадък;
• Парези и парализи;
• Нарушене на координацията;
• Главоболие;
• Зрителни нарушения;
• Говорни проблем;
• Паметови разстройства;
• Деменция

Първият пациент е 4,5-годишно момиченце, което до ноември миналата година е било напълно здраво. Тогава то получава кръвоизлив в мозъка, в следствие на което се парализират дясната му ръчичка и дясното краче.  Детето е докарано по спешност в Клиниката по неврохирургия на  УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, където след напраените образни изследвания е установена мозъчна артериовенозна малформация, която е в много рискова и сложна зона на мозъка. Оказва се, че е невъзможно детето да бъде лекувано с конвенционалнаневрохирургична операция, тъй като, заради сложната зона в мозъка, вероятността да излезе по-тежък инвалид от операцията или да не оцелее е огромна. За радиохирургия (алтернативен метод, който се прилага, когато стандартната операция е неприложима) пък малформацията е твърде голяма. Единственият вариант, който остава, е детето да бъде оперирано чрез трансвенозна емболизация.

Вторият пациент, който ще бъде опериран на 15 февруари, е 18-годишно момче. Той идва в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” по повод тежка епилепсия, която не се поддава на лечение с медикаменти. След направени изследвания се установява много сложна малформация, която освен това е и доста голяма. Както при малкото дете, тя е неподходяща за стандартна операция, не става за радио-хирургия, а за да се третира чрез ендоваскуларна емболизация трябва чувствително да се редуцира обемът й. Затова доц. Сираков предварително е направил на момчето парциална  емболизация, (частично запушване на съдовете) като по този начин е „подготвил терена” за финалната намеса на проф. Монайе.  Без тази интервенция пациентът не само че ще продължи да страда от непрекъснати припадъци, но има опасност малформацията всеки момент да изкърви, което ще е фатално.