Роботизирана ръка OTODRIVE & OTOARM поставя кохлеарни импланти в ИСУЛ

Общо четири операции за поставяне на кохлеарен (слухов) имплант с помощта на роботизираната система OTODRIVE & OTOARM извършиха в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Технологията се прилага за първи път в България и Югоизточна Европа. Високотехнологичната апаратура бе у нас тестово за една седмица. Тя бе предоставена на Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от Университетската болница AKH във Виена, Австрия, благодарение на  MED-EL – фирмата, която я е разработила.  
Операциите бяха осъществени от два екипа. Начело на първия бе доц. д-р Тодор Попов, дм, който е и Ръководител на Катедрата по УНГ болести в МУ-София. Другият екип бе оглавяван от доц. д-р Орлин Стоянов, дм, началник на Второ УНГ отделение.

Какво представлява технологията?

Технологията, която се прилага за пръв път в България и Югоизточна Европа, представлява високопрецизна роботизирана система, която подпомага хирурга при деликатни операции в областта на вътрешното ухо. Роботизираната ръка осигурява изключително стабилно и контролирано движение при поставянето на електродния масив на кохлеарния имплант, като минимизира риска от травма на чувствителните структури във вътрешното ухо и създава условия за още по-добри слухови резултати за пациентите.
„Системата успява да постави електрода в деликатните структури на вътрешното ухо със скорост 0,1 милиметра в секунда, което човешката ръка няма как да го направи чисто физически", обяснява доц. д-р Попов, който преди да извърши първата имплантация в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, премина през специално обучение в клиниката във Виена.

По време на интервенциите бяха поставени слухови импланти на две малки деца.

При първото – на 2-годишна възраст, с вродена глухота, дефектът в слуха е установен още в родилното отделение, тъй като не е успяло да премине успешно задължителния слухов скрининг, който се прави на всяко новородено. На 3-месечна възраст е поставена диагнозата – пълна глухота. Детето вече има имплант на едното ухо, който е поставен, когато е било на една годинка. Той е дал добър резултат – малкият пациент вече произнася първите си думички. Сега беше сложен имплант и на другото ухо. „Целта е да има малка разлика между двете операции, за да се осъществи по-добро говорно развитие“, обяснява проф. д-р Попова, дмн, ръководител на  Референтния център за кохлеарна имплантация и слухови нарушения към Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Второто дете беше 3-годишно, отново с пълна глухота, при което слуховата загуба е била късно диагностицирана. Първоначално лекарите са се опитали да решат проблема със слухови апарати, които не са дали необходимия ефект, и се е наложило поставяне на слухов имплант в едното ухо. С операцията в края на миналата седмица такъв беше поставен и в другото. „След първата операция детето реагира на тихи звуци и е с отлични данни от слуховия скрининг. С втория имплант вярвам, че ще решим при него проблема окончателно“, обясни проф. д-р Диана Попова, дмн. 

При серията от операции с помощта на високотехнологичното оборудване, лекарите помогнаха и на двама възрастни да възприемат света около себе си по-добре.

Сред тях бяха мъж на 46 години, с прогресивна загуба на слуха още от тийнейджърска възраст в следствие на тежко заболяване. „Първоначално болестта засегна само едното ухо и постепенно се пренесе и към другото. Дълги години съм бил със слухов апарат и той в момента е само за едното ухо. Комуникацията е много трудна, чувствам се изолиран, защото почти не чувам какво ми говорят колегите", разказва мъжът. „Слуховият имплант, който поставихме при него, се надявам да подобри чувствително качеството му на живот“, сподели доц. д-р Попов, който извърши операцията.

С помощта на роботизираната ръка шанс за по-добър живот получи и 56-годишна жена, която оглушава още в младежка възраст, в следствие на лечение с Гентамицин. „Това са т.нар. ототоксични антибиотици, които преди години бяха широко използвани. За съжаление, те дават неприятен страничен ефект, който понякога води до загуба на слуха“, обясни доц. д-р Орлин Стоянов, дм, ръководител на екипа, извършил операцията при нея.