Новостите в УНГ медицината: генетична терапия, изкуствен интелект и модерно лечение на сънна апнея

В "Зона Здраве"  гост е доц. д-р Петър Руев, УНГ специалист. Повод за разговора са три научни форума, в които той участва, както и новостите, които навлизат или се очаква да навлязат в практиката на оториноларинголозите в България.

Новостите от международните форуми

Първият форум е международна среща на конфедерацията на научните дружества по оториноларингология. В нея участват специалисти по отология, ринология, хирургия на главата и шията и детска оториноларингология. Форумът се проведе в Гьотеборг в края на април. Това е среща, насочена предимно към младите лекари. На едно място те могат да се запознаят с най-съвременните тенденции в специалността, да обменят опит и да видят как се развива медицината в различните направления.

Вторият конгрес се състоя във Варшава и беше посветен на кохлеарната имплантация и слуховия скрининг. Участниците посетиха Световния център по кохлеарна имплантация - един от най-големите и впечатляващи центрове в тази област. Центърът е създаден по визията на проф. Едвард Кържински. В Полша е концентриран значителен опит в областта на кохлеарната имплантация. Големият брой оперативни интервенции и пациенти, които се лекуват и рехабилитират там, превръща специалистите в центъра в експерти със световно признание.

Третият форум е националният конгрес на Германското дружество по оториноларингология, на което доц. д-р Руев е член от години. Освен презентации на немски език, в рамките на конгреса се провежда и международна среща с водещи експерти от Съединените щати, Китай и други държави.

Генетична терапия на глухотата

Една от най-значимите тенденции през последните години е развитието на генетичната терапия при определени форми на глухота. Вече се представят резултати от проследяването на деца, лекувани по генетичен път. При част от тях се наблюдава възстановяване на слуха, макар и не във всички случаи и не до пълна степен. Това се определя като сериозен пробив в генетичната медицина.
Вродената глухота може да бъде свързана с промени в множество гени. Затова при дете, при което неонаталният слухов скрининг покаже намаление на слуха, е необходимо да се извърши и генетично изследване.
В развитите държави вече се използват генетични панели, които включват стотици гени, свързани с увреждането на слуха. В момента генетична терапия може да се прилага при ограничен брой конкретни генетични дефекти, но очакванията са с развитието на науката този брой постепенно да се увеличава.

Тинитусът като комплексен проблем

Разговорът естествено се насочва и към тинитуса - усещането за шум или звън в ушите.
Тинитусът сам по себе си не е заболяване, а симптом, който може да бъде свързан с различни състояния. Той е и субективно усещане - звукът се възприема от пациента, но не съществува като реален външен шум.
При някои хора шумът в ушите не нарушава ежедневието. Те го чуват, но не му обръщат особено внимание. При други пациенти обаче тинитусът може да доведе до проблеми със съня, тревожност, психическо напрежение и затруднения в ежедневните контакти. В тези случаи се говори за декомпенсиран тинитус.
Затова е важно пациентите да потърсят лекарска помощ своевременно. Първата стъпка е да се установи дали е възможно да бъде открита и лекувана причината за шума.
В България все още не е широко застъпена невромодулацията - метод, при който чрез специална апаратура се повлияват нервните механизми и начинът, по който пациентът възприема шума. В някои европейски държави съществуват специализирани клиники, в които лечението е комплексно и включва медицинска, психологическа и рехабилитационна помощ.

Изкуственият интелект в кохлеарната имплантация

Изкуственият интелект постепенно навлиза във всички етапи на кохлеарната имплантация - преди, по време и след операцията.
Преди интервенцията данните от компютърната томография могат да бъдат въведени в специализирана програма. Тя изчислява реалните размери на кохлеята - вътрешното ухо, което има форма, подобна на охлюв. По този начин лекарите могат да изберат подходящата дължина на електрода за конкретния пациент.
По време на операцията компютърно базирани системи позволяват да се измерват съпротивлението и реакциите на слуховите структури при въвеждането на електрода. Тези данни помагат на хирурга да прецени с каква скорост да бъде въведен електродът, за да се избегне увреждане на вътрешното ухо.
Разработват се и роботизирани системи, които въвеждат електрода изключително бавно - с приблизителна скорост 0,1 милиметра в секунда. Това е скорост, която човешката ръка трудно може да поддържа продължително и прецизно. По-бавното въвеждане се очаква да намали травмата за фините структури на вътрешното ухо.
След операцията изкуственият интелект може да помогне при оценката на позицията на електрода и разпределението на честотите. Това е важно, защото кохлеята разделя звуковите сигнали по честоти - от ниски към високи.
Точността на този процес има значение за способността на пациента да разбира реч, да разговаря по телефона и да възприема музика. Кохлеарният имплант трябва възможно най-добре да пресъздаде функциите на естествения слухов анализатор.

Сънната апнея и новите възможности за лечение

Сред темите на научните срещи е и обструктивната сънна апнея. Тя не трябва да се бърка с обикновеното хъркане.
При обструктивната сънна апнея горните дихателни пътища периодично се затварят или стесняват по време на сън. Това нарушава нормалната структура на съня и не позволява на пациента да достигне достатъчно често до дълбоките фази.
В резултат човек може да спи седем или осем часа, но да се събуди уморен. Възможни са още дневна сънливост, проблеми с концентрацията и понижено качество на живот.
Обструкциите могат да бъдат разположени на различни нива:

• в носа - при нарушено носно дишане;
• в областта на мекото небце;
• в хипофаринкса - около корена на езика и долната челюст.

В зависимост от причината се прилагат различни методи. Носната хирургия може да подобри носното дишане, а процедурите в областта на мекото небце могат да намалят неговото отпускане и вибрации.
При някои пациенти се използват и специални имплантируеми системи за стимулиране на мускулите в основата на езика. Те наподобяват пейсмейкър и се активират с дистанционно управление след заспиване. Чрез електрическа стимулация мускулите се поддържат активни и дихателният път остава по-отворен.
Съществуват и системи, при които имплантът се поставя в основата на устната кухина, а управляващият елемент се закрепва външно. Тези методи могат да бъдат подходящи за пациенти, които не са с наднормено тегло, но имат анатомични особености, предизвикващи апнея, и не постигат достатъчен ефект от CPAP терапията.

Засега подобни апарати не се реимбурсират от НЗОК в България. Цената им е висока и може да достигне приблизително 30-35 хиляди евро. Очакванията са с развитието на медицината и промяната на финансирането тези възможности постепенно да станат по-достъпни.

Ежедневни навици и здраве - проблем ли е студената вода?

Според доц. д-р Руев студената вода сама по себе си обикновено не е основният проблем за здравето на ушите, носа и гърлото. По-важно е дали човек вече има заболяване на горните дихателни пътища. При някои пациенти комбинацията от много студена и газирана напитка може да предизвика по-силен дискомфорт. Водата, която не е газирана и не е прекалено студена, обичайно не представлява проблем.
По-съществен фактор за много пациенти е наднорменото тегло. То може да влоши хъркането и да допринесе за развитието на обструктивна сънна апнея.
Най-важните елементи на здравословния начин на живот остават:

• балансирано хранене;
• редовна физическа активност;
• поддържане на нормално телесно тегло;
• медикаментозно лечение, когато е назначено от лекар.

Новите медикаменти за контрол на теглото могат да бъдат полезни при подходящи пациенти, включително при някои случаи на обструктивна сънна апнея. Те обаче не заменят правилното хранене и движението.

Биологична терапия и онкология

Друго направление, което все по-активно навлиза в оториноларингологията, е медикаментозното лечение на значими заболявания. Сред важните примери е биологичната терапия при пациенти с тежка бронхиална астма и хроничен риносинуит с назална полипоза. Част от пациентите са оперирани многократно, но въпреки това развиват рецидиви.
Именно при такива случаи биологичната терапия може да бъде подходяща възможност. Българското дружество по оториноларингология обсъжда с НЗОК кои медикаменти да бъдат реимбурсирани, за да могат повече пациенти с назална полипоза да получат съвременно лечение.
Биологичните медикаменти намират приложение и при онкологични заболявания. В комбинация с хирургично или друго лечение те могат да подобрят преживяемостта при определени пациенти. Дори относително малко процентно подобрение е от голямо значение при заболявания с висока честота.

Въпреки трудностите и административните пречки медицината продължава да се развива. Според доц. д-р Руев напредъкът на човечеството не може да бъде спрян - възможно е някои нововъведения да навлязат по-бавно, но посоката е ясна.
Генетичната терапия, изкуственият интелект, роботизираната хирургия, имплантируемите системи за лечение на сънна апнея и биологичната терапия дават нови възможности за пациентите.
Необходимо е медицинските специалисти и институциите да работят паралелно - не само за внедряване на научните достижения, но и за осигуряване на достъп до тях.