Стъпка напред в търсенето на биомаркери за шизофрения направиха руски учени от Томск

Екип от Томския изследователски център откри протеини, които могат да се превърнат в биомаркери за шизофрения. Учените определят това като стъпка напред в битката със заболяването.

Откриването на биомаркери е важен елемент от процеса на терапия и помощ. Проблемът е, че шансове за успех в лечението има, когато заболяването е диагностицирано навреме, но това не е толкова просто, защото симптомите на шизофренията са подобни на други психични заболявания, например биполярното афективно разстройство (БАР). В подобни ситуации психиатърът прави заключение единствено въз основа на клиничната картина и на опита си.

„Учените в света търсят биологични маркери на психичните разстройства. Големи надежди се възлагат на протеомиката (наука за протеините и взаимодействието им с живите организми). Става дума за свръхчувствителни масспектрометри, които са способни да откриват протеини, съдържащи се в кръвта в много малки количества, но в същото време имащи реално влияние върху развитието на болестта. До момента обаче не са открити протеини, които са специфични за шизофренията и могат да са диагностични маркери. Наскоро обаче изследователите от Томск заедно с колегите от Москва успяха да направят значителна стъпка в търсенето на биомаркери за шизофрения“, казва д-р Людмила Смирнова (на снимката), старши научен сътрудник в Лабораторията по молекулярна генетика и биохимия на Томския национален изследователски медицински център и един от авторите на изследването.

Учените анализират кръвния серум на хора с шизофрения, с биполярно афективно разстройство и на напълно здрави мъже и жени. Анализът на болните е направен преди лечението да е започнало.

За да установят протеините, които са в състояние да показват патологични процеси, изследователите използват масспектрометрия. Става дума за точен, но скъп и отнемащ време метод и затова те избрали за анализ по 10 души от всяка група на случаен принцип. От тях взели от 30 до 50 кръвни проби. Във всяка от трите групи определили от 1400 до 1600 протеина, след което със средствата на биоинформатиката и статистиката разкрили уникалните протеини за групите пациенти с шизофрения и БАР.

Открили общо 27 протеина, свързани с шизофренията и 18 с БАР. Следващата стъпка била да разберат какво количество от тях се съдържа в кръвния серум на представителите от трите групи. Това учените определили с помощта на имуноферментен анализ (ИФА).

Избрани били два протеина, които помагат да се разбере как се развива шизофренията.

„Показахме, че в сравнение с представителите на останалите две групи при болните от шизофрения е повишен ANKD 12, а в случаите на особено тежко проявление на болестта е понижен протеинът кадхерин 5. Измерването на количеството на тези протеини с метода ИФА, който е достъпен в повечето медицински лаборатории, може да помогне на лекаря да постави диагноза „шизофрения“ и да определи степента й. В бъдеще, когато бъдат открити други подобни протеини и въз основа именно на тях, ще бъде създаден диагностичен панел на лабораторните маркери на шизофренията. В момента екипът ни се занимава именно с това“, разяснява Людмила Смирнова.

Резултатите от експеримента позволяват на изследователите да научат много за възникването и развитието на болестта, за която е известно твърде малко все още. Както подчертава и д-р Смирнова, всеки от протеините регулира процес в организма и когато количеството на някой от тях се увеличава или намалява, това означава, че процесът не е в норма, а се развива в друга, различна от обичайната посока. „Групата протеини, които се променят при шизофренията, се оказа свързана с имунитета, клетъчната комуникация, растежа и съхранението на клетките, обмяната на протеини и регулирането на метаболизма на нуклеиновите киселини. Ние едва сега започваме да разбираме тези връзки. В този смисъл ни предстои още много работа“, споделя още Людмила Смирнова.