Шизофренията е свързана с дефицит на желязо и загуба на миелин в мозъка

Акценти

Шизофренията е свързана с дефицит на желязо и загуба на миелин в мозъка, сочи проучване на изследователи от King's College London, Hammersmith Hospital и Imperial College London. Откритията, публикувани в Molecular Psychiatry, разкриват потенциални нови биомаркери на психичното заболяване, които биха могли да подобрят разбирането на основните му мозъчни механизми.

Шизофренията е тежко и инвалидизиращо психично разтройство, характеризиращо се с халюцинации, дезорганизирани речеви и мисловни модели, погрешни вярвания за света или за себе си, трудности с концентрацията и други симптоми, влияещи върху ежедневното функциониране на хората. Въпреки че шизофренията е тема на множество проучвания, нейните биологични и неврологични основи все още не са напълно изяснени.

Независимо че някои минали изследвания показват, че шизофренията е свързана с анормални нива на желязо и загуба на миелин в мозъка, събраните досега резултати са противоречиви. Желязото е метал, за който е известно, че допринася за нормалната мозъчна функция, докато миелинът е мастно вещество, което образува обвивка около нервните влакна, като ги защитава и подпомага провеждането на електрически сигнали.

Какво показва проучването

По време на проучването изследователите изследват мозъка на 85 души, диагностицирани с шизофрения, и 86 съответстващи контроли. За целта екипът използва желязо-чувствителна и миелин-чувствителна магнитно-резонансна томография (МРТ) – техники за образна диагностика, които позволяват отчитането на нивата на желязо и миелин в специфични области на мозъка.

Използвайки тези експериментални техники, изследователите установяват аномалии в нивата на желязото и загуба на миелин, които засягат специфични области в мозъка на пациентите, диагностицирани с шизофрения*, включително каудално ядро, путамен и глобус палидус. Откритията на екипа са в съответствие с тези на някои по-ранни проучвания и биха могли да помогнат за по-ясна картина на патофизиологията на заболяването.

„Открихме, че пациентите с шизофрения имат по-ниска магнитна възприемчивост, по-висока средна дифузност и по-ниска анизотропия, което предполага по-ниски нива на желязо и загуба на миелин в мозъка.“, коментира д-р Вано. „Наблюдаваното понижение е най-значимо в региони, богати на олигодендроцити (вид мозъчни клетки). Тъй като олигодендроцитите използват желязо за синтезиране на миелин, дисфункцията на този вид мозъчни клетки се свързва с шизофренията, подчертавайки механизма, стоящ в основата на наблюденията, като важна област на изследване.“

Проправяне на път за по-нататъшни изследвания

Работата на д-р Вано и екипът му може скоро да проправи пътя за по-нататъшни проучвания, изследващи начина, по който дефицитът на желязо и загубата на миелин могат да играят роля при различните симптоми на шизофрения. В бъдеще това би могло потенциално да допринесе и за разработването на алтернативни лечения за психичното разстройство, които биха могли например да насърчат възстановяването на миелина или да се опитат да повишат нивата на желязо.

Екипът възнамерява още да тества същите биомаркери при биполярно разстройство и при хора в риск от развитие на шизофрения. Освен това учените плануват да оценят дали те предсказват отговора на приложеното психиатрично лечение.

*Vano Luke et al. The role of low subcortical iron, white matter myelin, and oligodendrocytes in schizophrenia: a quantitative susceptibility mapping and diffusion tensor imaging study. Molecular Psychiatry. 2025.