Сурогатството е практика, която създава извън медицинските и правните много повече етични и философски проблеми
Пазарният подход към сурогатството вече бе представен на публиката. Там беше направен паралел между проституцията и сурогатството. Много провокация се съдържа в крайно прагматичния подход към женското тяло: то може да се продава по различни начини - и като обект на сексуални услуги, и като утроба под наем. Дали сурогатството не е по-добрата оферта към бедните жени? Може би много ще я приемат. Дори са оферирани и цените за утроба под наем.
Сурогатството е способ да се удовлетвори желанието за поколение на двойките с репродуктивни проблеми, а понякога и на жени, които не желаят да износват детето си по естетически съображения или за удобство. Желанието на първата група е напълно легитимно, остава обществото да бъде убедено, че си струва цената. А втората група жени могат да се справят и без българският законодател да регулира практиката. Манипулативно е твърдението, че със сурогатството ще се решат демографските ни проблеми.
Сурогатството е практика, която създава извън медицинските и правните много повече етични и философски проблеми. Етичната цена на сурогатството е раздялата с много довчера безвъпросни ценности - за майчинството, за естеството на произхода, за неприкосновеността на човешкото тяло и ценността на детето и неговите права.
Това е другата страна на революцията в репродуктивната медицина. Тя прави възможно дете да бъде създадено с участието на много възрастни, което поставя въпроса кои от тях са родители на детето.
При сурогатството е възможно детето да има три майки и още толкова бащи. Жената, която ще предостави яйцеклетката, е "генетичната майка". Не е задължително това да е жената, която "поръчва" детето. Ако тя има медицински проблем, може да се действа с дарителска яйцеклетка. Втората майка е жената, в чиято утроба ще се постави ембрионът. Наричаме я майка, защото за 9 месеца бременност и с раждането на детето се създава връзка, по-силна от генетичната. Възможно е генетичната и биологичната майка да съвпадат. Третата "майка" ще е жената, която ще получи поръчаното дете и ще го отгледа.
Иска се законът да й признае правното качество на майка. В някои случаи тя няма да има никаква природна връзка с бебето - нито генетична, нито биологична, а само желанието за дете. Затова и сурогатното майчинство вече създава особената правна фигура, произход, основан на намерението или на съгласието или още по-ясно - на договора. Следователно детето става също резултат от договора и така - обикновена стока. Няма значение към кой вид от познатите облигационни договори ще подведем сурогатството (на наема или на изработката) или ще го направим особен нов договор за произход на семейното право.
Превръщането на детето в стока при сурогатството, освен всичко друго е въпрос и на отношение към него и неговите интереси. Съсредоточени да получат силно желаното дете, двойките не се замислят за самото него. Дали то ще е съгласно да бъде създадено по този начин? Дали трябва да му кажем за гестационната му майка, или не? А за генетичната? Трябва ли в този случай да преосмислим анонимността на дарителство на генетичен материал? Готови ли сме за това?
Проблемите са близки, но и различни от тези при осиновяването. След като интересите на детето поставяме над всичко, дали ще признаем правото и на детето, родено след договор, да научи за своя произход, каквото право признаваме на осиновеното дете? А ако детето се роди с увреждане, дали ще бъде така желано от поръчващата двойка? Дали няма скоро да се изкушим да избираме детето си по каталог? Това са възможности, които репродуктивната медицина предлага. Дали ще ги приемем, зависи от нас.
Без съмнение майчинството под наем поставя въпрос за финансовата клауза на договора. Заплащането на сурогатната майка - дали, за какво и колко - са въпроси, на които се отговаря различно в различните държави, признаващи сурогатството. А за други именно това е неприемливата етична цена, за да разрешат практиката. Като Дания, която допуска само алтруистичното сурогатство. Имаме и другата позиция. Комерсиалното сурогатство е признато в Украйна, някои щати в САЩ и Индия например. Пари срещу утроба изразява овеществяването на човешкото тяло, то се продава вече по приемлив за обществото начин. Следва продажбата на части от човешкото тяло, пазарът заема неподозирани доскоро ниши.
А как ще се развият отношенията, в случай че сурогатната майка не желае да предаде детето? Какви са нейните права? Чии права ще уважим - нейните или на поръчващата двойка? Дали детето ще бъде взето с принуда? Как точно ще стане това? Да припомням ли, че в България всичко е възможно? Този проблем у нас е представен като "изнудване" от страна на сурогатната майка. Възможно е, но не бива да се отхвърля и другото.
Пледира се за достъп до практиката и на двойки, живеещи без брак. Отново липсва гледната точка на детето. Доколкото ще забраним, то ще е именно с цел да гарантираме и двама родители на дете, което се ражда чрез технологична интервенция. Иначе няма проблем, но нека първо обсъдим и решим легализирането на съжителството без брак.
Законодателят трябва да е наясно, че тръгваме по много хлъзгав път, по който всяка крачка трябва да е добре обмислена и премерена.
Велина Тодорова е доц. д-р в Института за държавата и правото - БАН
Коментари към Сурогатството е практика, която създава извън медицинските и правните много повече етични и философски проблеми