Тайната на имунологичната памет: Как ваксините изграждат дълготрайна защита

Ваксините защитават човешкия организъм не само седмици или месеци, а понякога и десетилетия. Но как имунологичната памет, формирана вследствие на ваксинации, успява да се запази толкова дълго? Изследователи от Университета „Фридрих-Александър“ и Университетската клиника в Ерланген, Германия, хвърлят светлина върху този въпрос. Техните открития показват, че специфични имунни клетки преминават в ранен етап в „режим на готовност“, позволявайки на организма да реагира бързо при повторна среща с болестотворни агенти дори след десетилетия. Констатациите са публикувани в списанието Nature Immunology.

Проучването

Екипът, ръководен от проф. Килиан Шобер от Института по микробиология, проследява имунния отговор на над 50 здрави възрастни хора след ваксинация срещу жълта треска в продължение на цяла година. За сравнение учените анализират кръвни проби от лица, ваксинирани преди между 7 и 26 години.

Учените решават да използват ваксината срещу жълта треска, тъй като е смятана за един от най-добрите примери за ефективна защита при хората. Тя изисква само една инжекция и осигурява дълготраен имунитет, често за цял живот. Това прави ваксината идеална за изучаване на начина, по който се развива стабилна имунологична памет.

Т-лимфоцити – безмилостни бойци и дълголетни стражи

В центъра на проучването са Т-лимфоцитите – специализирани имунни клетки, които разпознават и унищожават конкретни заплахи за здравето. След ваксинация те се размножават масово, за да изградят защита срещу вируса. Повечето Т-лимфоцити загиват след изпълнение на задачата си, но малка група, т.нар. клетки на паметта, остават в организма в продължение на много години.

„При нова инфекция имунните клетки са способни да се размножават много бързо.“, обяснява проф. Шобер. „Имунната система реагира много по-бързо, отколкото при първата среща с патогена, и може да пресече инфекцията още в самото й начало.“

Оцеляване при ниска активност

Какво обаче отличава тези дългоживеещи клетки на паметта от „бойците“, които участват активно в борбата с патогените? За да отговорят на този въпрос, изследователите анализират редица показатели, сред които и метаболитната активност на Т-лимфоцитите, специфични за вируса на жълтата треска.

„Успяхме да покажем, че клетките, които по-късно формират имунологичната памет, преминават в своеобразен режим на пестене на енергия още в ранен етап. Те значително забавят метаболизма си и по този начин могат да оцелеят с години и десетилетия.“, казва Сина Фришхолц, докторант в изследователския екип. „Най-издръжливите имунни клетки не са най-активните, а тези, които се научават много рано да използват енергийните си резерви пестеливо.“

Наблюденията важат и за ваксината срещу COVID-19

За да проверят дали наблюденията са общовалидни, учените изследват лица, ваксинирани срещу SARS-CoV-2, както и два различни миши модела на бактериални и вирусни инфекции. Резултатите показват същата закономерност.

„Това доказва, че метаболитната почивка не е специфична за ваксината срещу жълта треска, а е фундаментален принцип на имунобиологията на клетките на паметта.“, подчертава проф. Шобер.

Какво означава това за бъдещето на ваксините

Разбирането на Т-клетъчния имунитет и механизмите на дълготрайната памет отваря нови врати. Според учените тези открития могат да помогнат при разработването на по-целенасочени ваксини и имунотерапии.

„Ключовият фактор изглежда е способността на отделните имунни клетки да забавят темпото в точния момент, като по този начин остават функционални в продължение на десетилетия.“, заключава проф. Шобер.