Учени потвърждават връзката между сънната апнея и болест на Алцхаймер

Ново изследване потвърждава отдавна подозираната от учените връзка между сънната апнея и болестта на Алцхаймер, в резултат на идентичните признаци за увреждане на мозъка.

Макар причините за болестта на Алцхаймер да не са изяснени, учените знаят, че бета-амилоидната плака, която уврежда мозъчните клетки, е индикатор за заболяването.

Новото изследване разкрива, че тези плаки се появяват на същите места и се разпространяват по същия начин както при пациентите с обструктивна сънна апнея, така и при болните от Алцхаймер.

Клиничното проучване е извършено от австралийско-исландски екип, ръководен от Технологичния институт „Royal Melbourne“ и е публикувано в списание „Sleep.“ Водещият автор проф. Стефан Робинсон, който работи в Здравния институт по дихателни проблеми и сънни нарушения, твърди, че от години учените знаят за връзката между двете болести, но не и какво я поражда.

„Знаем, че ако човек страда от сънна апнея в зряла възраст, е по-голяма вероятността да развие болест на Алцхаймер на старини. И обратно – ако страда от болест на Алцхаймер, пациентът е по-застрашен от сънна апнея. Връзката е очевидна за нас, но не можем да разгадаем защо съществува и кои са биологичните механизми, които я изграждат.

Нашето изследване е първото, което открива типичните за болестта на Алцхаймер амилоидни плаки, натрупани в мозъка на хора с доказана обструктивна сънна апнея.

Смятаме, че това е крачка в правилната посока, която разкрива нови възможности за лечение, а защо не и превенция, на болестта на Алцхаймер. До голяма степен сериозността на сънната апнея зависи от количеството натрупани амилоидни плаки.“

Експертите откриват, че стандартното лечение при умерена до тежка форма на сънна апнея с помощта на CPAP апарат (за подаване на постоянно положително въздушно налягане) не повлиява натрупването на плаки в мозъка.

Увреждане на мозъка

Обструктивната сънна апнея (ОСА) е сериозно здравословно състояние, при което дишането на човека спира, докато спи. ОСА се среща много често, като засяга над 936 милиона души по целия свят, 30% от които - възрастни.

Болест на Алцхаймер представлява най-често срещаната форма на деменция и от нея страдат 70% от всички пациенти с деменция. Ключов фактор при нея е възрастта.

Амилоидни плаки и неврофибрилни възли в мозъка на пациенти с Алцхаймер и сънна апнея

При новото изследване учените търсят да открият признаци за болест на Алцхаймер в тъкан, взета по време на аутопсия, от хипокампа (амоновия рог) на 34 души и в продълговатия мозък на други 24, страдали от обструктивна сънна апнея.

Освен амилоидни плаки, експертите проверяват и за неврофибрилни възли, които също са сериозен индикатор за болест на Алцхаймер. Хипокампът, или амоновият рог, е онази част от мозъка, която отговаря за паметта.

При болестта на Алцхаймер плаките и възлите първо се появяват в наблизо разположената зона на мозъчната кора. След това те обхващат хипокампа, преди да достигнат самата мозъчна кора.

Учените откриват както амилоидни плаки, така и неврофибрилни възли в мозъка на пациенти със сънна апнея. Те забелязват обаче, че по-тежките й форми се обуславят от натрупването на повече плаки.

Стефан Робинсън, изследовател към Училището за здраве и биомедицински науки на Технологичния институт „Royal Melbourne“, уточнява: „В случаите на лека форма на сънна апнея, открихме плаки и възли само в зоната на кората, близо до хипокампа. На същото място първо ги открихме и при болните с Алцхаймер.“

Изследваните пациенти не са имали клинични симптоми на деменция преди смъртта си, което навежда учените на мисълта, че е възможно тя да е била в съвсем ранна фаза.

Според Робинсън нито един от хората не са имали достатъчно ясно изразени симптоми, за да бъдат диагностицирани с деменция, макар при някои от тях концентрацията и плътността на амилоидни плаки и неврофибрилни възли да е била показателна за поставянето на диагноза болест на Алцхаймер.

Експертът пояснява, че анализът на взетите проби от мозъка на починали пациенти ще продължи, за да се разбере невропатологията, както и да се потърсят признаци за възпаление и промени в кръвните телца, които доставят нутриенти до мозъка.

Идеята на екипа е да се увеличи броят на пробите, за да имат резултатите от направените изследвания научна стойност.