Адвокат Мария Шаркова: Заповедта за задължителната хоспитализация нарушава правата на гражданите

Адвокат Мария Шаркова е специалист по медицинско право. Тя и колегите й Снежана Стефанова, Емилия Недева и Теодор Стоев внесоха жалба във ВАС, свързана със заповедта на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, според която хората над 60 години, заразени с COVD-19, се хоспитализират задължително. Веднага след това заповедта беше отменена, а в новата е записано, че настаняването в болница ще става по преценка на лекаря. Очевидното нарушаване на правата на хората в тази заповед е основана причина за оспорването й, казва адвокат Шаркова, с която говорим още за приетите поправки в Закона за здравето.

Адвокат Шаркова, веднага след като с колегите си внесохте жалбата във ВАС, заповедта на министър Ананиев беше отменена. Моля за Вашия коментар на казуса.

Аз не съм привърженик на безцелното оспорване, затова нашата реакция срещу тази заповед беше много добре премислена. Много от заповедите на МЗ, издавани в хода на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка, бяха и са изцяло или отчасти незаконосъобразни, но ние сме ги спазвали и не бихме призовали гражданите да не ги спазват. Тази заповед обаче е пример за флагрантно (явно, очевидно, бел. ред) нарушаване на правата на гражданите и това беше причината за нашата жалба. Тя не само е издадена при нарушение на правилата за издаване на общи административни актове, но създаде условия за непропорционално засягане на основни права и свободи на гражданите чрез въвеждане на една от най-тежките мерки за ограничаване на свободата и правото на личен живот – изолация и лечение в болница. Новата заповед възпроизвежда условията в чл. 61 от Закона за здравето за принудителна болнична изолация и лечение, като аз обаче продължавам да твърдя, че и този ред в Закона за здравето противоречи на Конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека, тъй като изолираният или карантиниран гражданин няма възможност да инициира съдебен контрол в рамките на срока, в който изтърпява тази принуда.

През месеците на извънредното положение се нагледахме на заповеди, които се сменяха толкова често, че заедно с необичайната и екстремна ситуация в страната създадоха усещането за хаос. Така ли е и според Вас?

Аз проявявам разбиране към всички, които бяха поставени в ситуация да реагират бързо на един непознат враг, без да имат опита, доказателствата и изпитания алгоритъм на действие. Разбира се, че е нормално да се допускат грешки, но действително сигналите, които идваха през този период бяха много противоречиви, а това рефлектира върху доверието на гражданите върху част от мерките, генерира повече недоволство и създаде усещане за хаос и несигурност. Според мен беше необходимо да се изгради по-добра комуникационна стратегия, защото не може да се очаква специалистите – епидемиолози, юристи, администратори да бъдат и перфектни в начина, по който комуникират. А видяхме колко е важно това – примерът от Нова Зеландия и поведението на премиера там бяха показателни.

Парламентът одобри промените в Закона за здравето, които провокираха множество критики. Вас като юрист и адвокат какво Ви притеснява в този закон и защо?

Притеснява ме непрецизната законодателна техника и несъответствието на част от приетите норми с международните стандарти за защита на човешките права. Както поясних вече, липсва гаранция за своевременен съдебен контрол на ограничителните мерки, а част от критериите за обявяване на извънредна епидемична обстановка са много общи, не са обективни, а някои са напълно неразбираеми. Вече стана навик на законодателя да пренебрегва общественото обсъждане и да променя множество закони през задната врата на предходните и заключителните разпоредби, все с оправданието за спешност. Фактът, че нашето законодателство е реактивно и върви след събитията обаче, също е предмет на критика.

Нарушавани ли бяха правата както на пациентите, така и на медицинските екипи по време на извънредното положение?

В извънредна обстановка може да се ограничат или дерогират определени права, стига това да се случва въз основа на закона и да е пропорционално, като целта в конкретния случай е насочена към опазване на общественото здраве. Аз имах сигнали и от пациенти, и от лекари за непропорционална намеса в личния живот, например, карантиниране по телефона, проверки дали се спазва карантината посред нощ, липсата на достъп до медицинска помощ на хронично болни пациенти, липса на лекарствени продукти за лечение на редки заболявания, липса на предпазно облекло за медицинския персонал в началото на епидемията.

Кризата винаги извежда на преден план несъвършенствата. Кои проблеми в здравеопазването станаха ясно видими, според Вас?

Нека бъда конкретна при този отговор. В закона за здравето е гарантирано правото на своевременна медицинска помощ на всеки пациент, но често се случва на пациент да му бъде отказана медицинска помощ, което не подлежи на съдебен контрол и на практика липсва процедура, по която пациентът веднага, бързо да получи защита, ако смята, че този отказ не е обоснован и нарушава правата му. В условията на извънредно положение това беше много видимо – имаше пациенти с онкологични заболявания, чиито достъп беше затруднен, да не кажа силно ограничен и които не разполагаха с никаква възможност да оспорят това и да се защитят. Време е да помислим и за такава промяна в законодателството, а не да търсим чрез законодателни промени временни решения на проблемите си с набързо скалъпени законопроекти.

Адвокат Шаркова, справиха ли се управляващите със ситуацията?

Въпреки всички проблеми и дефицити, които посочих, статистиката е положителна – по отношение на броя заболели,  броя на усложненията и смъртните случаи. Специалистите, които неуморно се трудиха и още го правят, заслужават адмирации. Моите искрени почитания към доц. Ангел Кунчев, проф. Тодор Кантарджиев и всички други специалисти, които стоят зад този успех. Тепърва ще оценяваме косвените щети от епидемията и ще преценяваме кои от тях са били неизбежни.

Какви са поуките от кризата COVID-19?

Че никой от нас не е всезнаещ, всесилен и подготвен за това, което се случва.