„Асоциация Общество и ценности”: Трябва да спрем сурогатството, ако не искаме да разрушим живота на децата

„Асоциация Общество и Ценности” обединява хора, вдъхновени да окажат позитивна промяна в обществото, културата и управлението на България. Една от основните цели на организацията е да насърчава семейството като възможно най-добрата среда за раждане и отглеждане на деца. Поводът да ги потърсим е свързан с тяхната подкрепа на международната декларация на депутати от ПАСЕ срещу сурогатното майчинство. Кои са основните причини, поради които сурогатното майчинство трябва да бъде забранено в България? Какви последици носи за детето и има ли незаконни случаи на сурогатство в България? Отговорите на тези и още въпроси получихме от Михаела Джоргова – заместник-председател на „Асоциация Общество и Ценности”.

 Фрамар: Каква е позицията на ”Асоциация Общество и ценности” по въпроса за сурогатното майчинство?

Сурогатството често се описва като щедро, безкористно действие, предназначено да помогне на хора, които нямат деца, да им предостави радостта на родителството. За жалост реалността е далеч по-различна. Сурогатството грубо потъпква правата и достойнството на жените и децата. То води до комерсиализация на родителството и възпроизводството. "Асоциация Общество и Ценности" подкрепя настоящето законодателство, според което сурогатството е криминално деяние. Считаме, че то трябва да остане забранено, ако не искаме да разрушим живота на децата и на следващото поколение.

Фрамар: Кои са основните причини, поради които според вас сурогатството не трябва да се узаконява в България?

Преди всичко сурогатството е форма на експлоатация на жените и нарушава техните права и правата на децата, родени от сурогатство. Детето се превръща в предмет на договор, а майката е използвана за инкубатор. Тя е важна за поръчващата двойка само докато роди детето.

При сурогатството жената отдава под наем тялото си, често по принуда. По този начин сурогатството се е превърнало в нова форма на експлоатация и трафик на жени, особено в по непривилегированите групи на обществото. Когато то стане легална професия, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си, като дават под наем телата си.

Сурогатството противоречи на най-добрия интерес на детето, който включва правото да има ясна идентичност и стабилност – правото да има майка и баща и да бъде отгледано от тях, за да се развие пълноценно. То нарушава правото на всеки човек да има достъп до произхода си. Сурогатството насърчава комерсиализирането на възпроизводството и родителството, както и трафика на гамети, ембриони, жени и деца. Сурогатството деградира майчинството и променя ценностите в обществото. То води до объркване на семейните роли и взаимоотношения.

Фрамар: Имате ли данни за незаконните случаи на сурогатство в България? Според вас как може да бъде регулиран този процес?

Не знаем какъв точно е броят и дали би могъл да се каже, след като става въпрос за незаконна дейност. Има много семейства, които не могат да имат свои деца по здравни или медицински причини. Същевременно статистиките за абортите са потресаващи. Защо държавата и неправителствения сектор да не съдействат на тези семейства да се свържат с майките, които искат да направят аборт. Вместо да се убиват тези деца, могат да ги дадат за осиновяване. По този начин, спасяваш човешки живот и имаш дете в семейството си. Имаш деца, без да разрушаваш техните семейства и да кажеш "ние те купихме", след като това е тяхното дете. Трябва да спрем сурогатството, ако не искаме да разрушим живота на децата и на следващото поколение.

Фрамар: Съществуват ли според вас разлики между отгледано в семейство дете, осиновено и дете, родено посредством заместващо майчинство?

Най-доброто за едно дете е генетичната майка (източникът на яйцеклетката). Нужно е майката, която износва плода и социалната майка (която се грижи за бебето след раждането му) да бъде една и съща личност. Във всички останали случаи детето е в опасност да се изправи пред дълбок психичен конфликт: коя точно е майка ми?

Има ясна разлика между осиновяването и заместващото (сурогатно) майчинство. В първия случай на съществуващото дете се предлага нещо добро, което преди това му е било отказано. Във втория случай детето се създава, за да даде добро, което преди това е отказано на бездетното семейство. В първия случай се зачита интереса и се търси най-доброто на детето, а във втория - на възрастните.

От друга страна България е на първо място в Европа по брой на изоставени деца до три годишна възраст. Не е ли възможно чрез осиновяване или приемна грижа, чрез грижа за нежеланите и отхвърлените в нашето общество деца, да се намери по-добър начин, отколкото чрез репродуктивни, скъпо платени методи с всичките опасности и неясноти, които крият.

Фрамар: Запознати ли сте дали към момента има държава, в която се практикува заместващо майчинство? Къде това е легално?

Нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация; жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия, Казахстан и Индия.

Държавите, приели изрична забрана за сурогатното майчинство, са: Австрия, Норвегия, Швеция, Франция, Унгария, Италия, Швейцария, Германия, а така също Канада, щатите Мичигън и Невада и др. Държавите, въвели силно рестриктивен режим на сурогатното майчинство и изрична забрана за неговата комерсиализация, са: Холандия, Белгия, Великобритания, Израел, Гърция и някои щати на САЩ. Това са страни, в които решението е взето с основния мотив, че бездетните двойки наистина нямат друг шанс, защото изоставени за осиновяване деца на практика няма. Въпреки направените опити за легализация в някои страни на Балканите през последните години, сурогатството не беше узаконено. Румъния, Сърбия, Хърватия, а наскоро и Молдова отхвърлиха сурогатното майчинство.

В края на април т.г. депутати от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа излязоха с декларация срещу сурогатството. За по-малко от два дни тя бе подкрепена от 150 члена на Съвета на Европа. Сурогатството противоречи и е в нарушение на редица международни споразумения, по които България е страна и управляващите не трябва да го приемат.

Фрамар: Съществува ли европейска или друга практика, която да покаже какво се случва със семействата, прибягнали до това средство, и с децата?

Последици има и за поръчващите родители, които понякога се налага да се сблъскват с трудни решения, като например при раждане на увредено дете или в случаи, когато износващата майка избере да задържи детето. Но най-сериозни са последствията за сурогатната майка и детето.

Сурогатството предполага психологическо отделяне от износващата майка. Това отделяне влияе и на майката, и на детето. Все повече медицински и психологически изследвания подчертават важността на връзката, която се създава по време на бременността между майката и детето. Дълготрайните последици върху детето могат да бъдат сравнени с тези при децата, дадени за осиновяване или заченати инвитро с донор, след като сурогатството съчетава аспекти на тези две ситуации и добавя повече комплексност. Осиновените деца често страдат от това, че са били изоставени от тяхната биологична майка, докато в случаите на сурогатство, страданието се задълбочава и поради това, че изоставянето е доброволно, решено предварително. За разлика от процеса при даване за осиновяване след раждането, при сурогатството още от самото зачатие майката се стреми да се разграничи от детето, знаейки че ще трябва да се отдели от него след раждането.

С напредване на технологиите съществуват различни начини семействата да се сдобият с деца, но когато това стане за сметка на разрушаване живота на други хора, подобна практика вреди на цялото общество и не трябва да се узаконява.