Бояна Петкова: Крайно време е да се реабилитира човешкото и мъртвородените бебета да се погребват само с акт за раждане

В България се раждат около 600 мъртвородени бебета всяка година. Това е тежка психологическа травма за техните родители. Оказва се, че те нямат правото нито да се сбогуват със своите деца, нито да ги погребат или кремират, защото те са се превърнали в собственост на болницата, която ги изгаря като „биологичен отпадък".

Бояна Петкова е майка на мъртвородено бебе, което така и не успява да погребе или кремира, защото нормативната система по този казус предполага една изключително нехуманна практика, която се поддържа във всички АГ - болници в България. За това какво я е накарало да се захване с каузата за промяна на този закон, какви трудности среща по пътя си и как стоят нещата в останалите страни, разговаряме с Бояна Петкова.

Фрамар: Защо решихте да се борите за правото майките да имат възможност да се сбогуват с мъртвородените си бебета?

Нашето бебе, втората ни дъщеричка Мерием, се роди мъртва в 24-та гестационна седмица, след като в продължение на един месец се опитвахме да диагностицираме заболяването й и да го лекуваме. Мисълта, че с телцето й ще се случи незнайно какво и то ще отиде незнайно къде и ще бъде изгорено накуп с други биологични отпадъци от болниците, беше непоносима. Може би не всички родители разсъждават така, но аз съм майка и искам да се погрижа за детето си, независимо дали е живо или не... а за едно мъртво бебе не можеш да направиш много, освен да се погрижиш за тялото му, да го прибереш при себе си, да му направиш дом, било то гроб или урна – място, където да можеш да бъдеш с него, да насочваш натам мислите и чувствата си...

Когато търсехме начин да я кремираме, се обадихме къде ли не, включително и в инсинератора на Александровска болница. Отвсякъде ни казваха, че това, което искаме, е невъзможно, не знаят как да ни помогнат, но „не сме първите, които се обаждат с такава молба”.

Така възникна решението да се свържа с Български хелзинкски комитет (БХК) и да ги помоля за съдействие, за да има поне някакъв смисъл, поне нещо добро да излезе от цялата трагедия, която преживяхме – за някого, за родителите, които ще дойдат след нас... и може би в някакъв смисъл за цялата държава, защото в България в момента се наблюдава девалвация на човешкото. Това е първата крачка, която предприемаме в подкрепа на родителите на мъртвородените деца и бебета, починали непосредствено след раждането. В момента сме в процес на регистрация на Фондация „Макове за Мери”, която ще осигурява психологическа подкрепа на тези родители и техните близки и ще работи за подобряването на болничните практики в такива ситуации.

Фрамар: Какво е законовото обяснение на това да не се погребват тези деца?

Според Наредба №2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, издадена от МЗ, както и според Закона за гражданска регистрация, чл. 61, за да се извърши погребение или кремация на покойник, се изисква той да притежава акт за смърт. На мъртвородените бебета се издава единствено акт за раждане, в който на мястото на „име” се вписва „мъртвородено дете”, тъй като тези деца не са правни субекти, т.е. нямат ЕГН, име и всички произтичащи оттам документи.

Нашето искане е да се промени нормативната уредба така, че мъртвородените бебета да могат да бъдат погребвани само с наличието на акта за раждане.

Фрамар: Какво стана, след като внесохте писмо в Министерството на здравеопазването с молба да се промени нормативната система относно нехуманната практика при мъртвородените бебета в България?

От МЗ откликнаха положително на искането ни и декларираха готовност за съдействие, но считат, че това ще изисква промяна на Закона на гражданска регистрация, което е тромава процедура, защото всяка промяна на закон трябва да се гласува в НС. В тази връзка все още очакваме с нас да се свържат от Министерството на правосъдието, за да обсъдим какви стъпки трябва да се предприемат, за да се осъществи тази промяна.

Фрамар: Имате ли информация какво се случва и в другите болници у нас, дали това не е изолиран случай в болницата, в която е протекло Вашето раждане?

Навсякъде се случва едно и също, както може да се види и от личните истории, публикувани на сайта на Фондацията (http://poppies-for-mary.org). Няма как да се случва друго при липсата на нормативна уредба. В никакъв случай не мога да се оплача от професионализма на медицинския персонал в нашия случай. Но лекарите „нямат думата”, те следват закона.

Фрамар: Как стоят нещата в другите държави-членки на Европейския съюз?

В държавите-членки на ЕС, мъртвородените деца се третират по различен начин, в зависимост от тяхното тегло и гестационна възраст. Когато са родени под съответния определен минимум на жизнеспособност (обичайно 500 гр. или 22-24 г.с.), те се третират като “операционни отпадъци”, които или се изгарят/погребват от болницата по хуманен, зачитащ човешкото достойнство начин, или се предоставят на родителите при желание от тяхна страна, за да организират те индивидуално погребение.

Когато са над определените минимални тегло/възраст, те се третират като мъртвите тела на всички останали починали човешки същества. В този смисъл се предвижда и принципно задължение на родителите да извършат погребение, съгласно изискванията на съответното действащото законодателство. При отказ от страна на родителите се предвижда задължение за съответната държавна или общинска институция да извърши анонимно погребение.

В САЩ тази граница на жизнеспособност е 20 г.с., а в Турция родителите на мъртвородените бебета имат задължението да ги погребат (според Корана), а от правна гледна точка майката получава обезщетение на стойност една месечна заплата, както и се покриват изцяло разходите по прегледи, лекарства и т.н.

Фрамар: Колко време е необходимо, за да се промени даденият регламент в нашето законодателство?

Не мога да преценя. Не повече от няколко месеца до година, надявам се. Разбирам, че държавата в момента има „по-големи проблеми”, но е крайно време да се реабилитира човешкото.

Фрамар: Очаквате ли във всички болници да се реши този проблем, не само нормативно, но и на практика да се спазват установените правила?

Да. При условие, че има нормативна уредба, родителите в болничните заведения ще подписват допълнителен документ, в който ще декларират желанията си. Първият проект на Фондацията ще бъде издаването на брошура за тези родители, която да се разпространява в болниците, и да ги информира за правата им, както и към кого могат да се обърнат за психологическа подкрепа.

Фрамар: Вие сте завършили медицина в Германия. Имате ли по-конкретни наблюдения по този казус там?

Да, още по време на следването ми имах възможност да направя съпоставка между начина, по който се третира този въпрос там и в България. Роди се бебенце с тризомия 13, в 21 г.с. – майката направи аборт по медицински показания. Бебенцето беше с малформативен синдром, но отношението към телцето беше удивително (от наша гледна точка, и напълно нормално - според германските критерии) – акушерката го изкъпа, уви го в ново одеалце, сложи му мъничка шапчица и след това го снима, а после го занесе на родителите да го подържат още известно време. През това време ни обясняваше, че снимат всички мъртви бебенца и ако родителите не искат да си получат снимките, ги пазят в клиниката до 5 години. Каза, че 80% от тези родители в някакъв момент се обаждали да си искат снимките – защото е много по-лесно да скърбиш и да се разделиш с някого, който за теб е конкретен човек – има образ, име, ти имаш отношения с него, отколкото с неясната идея за някого, когото никога не си виждал... Също така, представата, която имаме за болните бебета, често е много по-страшна от реалността, дори ако става дума за бебета с малформативни стигми.

Фрамар: След коя седмица от бременността плодът не може да бъде премахнат, защото се счита за бебе? От същата тази седмица ли според Вас е редно родителите да имат право да се сбогуват с децата си?

До колкото ми е известно, аборт по желание може да се извърши до 16 г.с. В някои държави е регламентирано, че и по-малки бебета могат да бъдат погребани или кремирани по желание на родителите си, но при кремация на толкова малък плод на практика не остава прах, а телцето евапорира, изпарява се. Според мен не трябва да има ограничение, свързано с продължителността на бременността, защото както пише юристът Стоян Ставру в публикацията си „Правна възможност за погребване на човешки ембрион”, Юридическо списание на НБУ, 2012 година, брой 1 - „Въпросът дали може да се извърши погребение не трябва да се решава от законодателя в зависимост от формални критерии като тегло и възраст на плода, а от бременната (абортиралата) жена (...). Решението дали да бъде извършено погребение или не ще изхожда от емоционалната връзка, възникнала между жената и заченатия по време на бременността”.

Фрамар: Какво е отношението на Българската православна църква? При желание от страна на родителите, дали свещениците биха се съгласили на църковно погребение?

Не съм компетентна по въпроса от православна гледна точка. Доколкото знам, тя не приема кремацията, и не съм сигурна дали мъртвородените бебета могат да бъдат погребани с църковен ритуал, тъй като не са кръстени. Не знам дали в църквата съществува такова нещо като „презумпция за невинност” на тези деца, след като първата молитва, която може да се прочете на бебето, е едва при навършване на 40-дневна възраст.

Фрамар: По същия начин ли стои въпросът с бебетата, които се раждат живи, но почиват няколко часа след раждането?

За съжаление – да. Този въпрос е разгледан също така в гореспоменатата статия. На практика до 72-ия час от раждането си дори живородените деца не стават субекти на правото – съответно не получават име, ЕГН и останалите документи. Т.е. по същия начин се процедира и с децата, починали в първите три дни след раждането.