Доц. Андрей Андреев: Ние приканваме младите хора, които завършват медицина, да специализират трансфузионна хематология

  Доц. Андрей Андреев, национален консултант по трансфузионна хематология.

  - Да обясним простичко за какво става дума.

  - Става дума за една специалност, без която нито едно лечебно заведение не може. Ние винаги сме зад кадър, но ние осигуряваме животоспасяващата течност, която произлиза от човека и спасява човека.

 - Става дума за кръвта, както се досещате, така че можем да кажем национален консултант по трансфузионна хематология. Това е кръводаряване, кръвопреливане, да го кажем на разбираем език. Колко хора работят във Вашата специалност?

 - В нашата специалност са около 100 човека. За съжаление, те намаляват по обясними причини. Пенсионираните наши специалисти продължават да работят, защото няма кой да ги смени.

 - 100 души са малко за България?

 - Малко са. Аз отдавна съм казвал, че предстои в близките години да се почувства остър дефицит в тази специалност.

 - Какво точно работите?

 - Работата ни е сложна. За да стигне кръвта до пациента какво се прави? Първо се срещаме с кръводарителите, след това кръвта, която взимаме от доброволците, отива за преработване. От една единица кръв можем да получим три съставки - еритроцитен концентрат, плазма и тромбоцитен концентрат. Предлагаме на лечебните заведения това, от което се нуждаят болните. След това идва диагностиката на кръвта, имам предвид определяне на кръвни групи, подгрупи и всички други изследвания в имунохематологията, които се правят, и изследването за СПИН, хепатит B, хепатит C и сифилис. Следва крайният етап - експедиране до лечебните заведения, които имат нужда от кръв.

 - Това е пътят на кръвта. А докторите - трансфузионните хематолози, какъв е Вашият ангажимент по целия този път?

 - Навсякъде отговорното лице е лекарят. Той контактува с кръводарителите. Преди да прецени дали да ги изпрати в залата за кръводаряване, лекарят преценява годни ли са за кръводаряване, защото трябва да отговаря на условията, които не сме измислили ние, а са критерии на СЗО. Преработката също се контролира от лекарите, диагностиката. Няма важна и по-важна структура в нашите заведения, всички сме еднакво отговорни. Основният принцип, който сме въвели в нашата работа, е доверието към този, който седи до теб, защото без доверие ние не можем да си вършим работата.

 - Това със сигурност е така. 100 Ваши колеги са недостатъчно, казвате, че стават и по-малко - тези, които са в пенсия се налага да работят. Защо? Медицинските университети не произвеждат ли специалисти?

 - В медицинските университети тази специалност не се преподава. Студентите се запознават спорадично в някои други специалности. Чуват за какво става дума, за кръвните групи, но специалността като такава не се преподава.

 - Не разбирам при това положение от къде биха могли да дойдат специалисти?

 - Ние приканваме младите хора, които завършват медицина, да специализират трансфузионна хематология. Имаме пет бази за обучение. Това са Университетските центрове по трансфузионна хематология - София, Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора.

 - Защо казвате, че намаляват, защо няма интерес към специалността?

 - Тя не е атрактивна специалност, защото няма контакт с болния. Младите хора, които учат медицина, искат непременно да имат контакт с болния...

 - И възможности за повече доходи...

 - Това е така, но бях решил да не говорим за пари. В днешно време който и да Ви заговори, ще Ви заговори за пари. Нека да оставим това на други да го мислят. Но много от младите хора заминават в чужбина. Знаят езици, а не като хората от моето поколение.

 - Продължават ли като заминат в чужбина да работят по специалността си?

  - Много от колегите успяват да си легализират дипломите и работят по специалността си.

  - Т. е. специалността сама по себе си не е непривлекателна, по-скоро може да се каже, че в България няма много привлекателни страни?

 - Не бих казал, че държавата не се грижи за осигуряване на дейността на нашите центрове, но пак ще стигнем до заплащането, при което няма допълнителни стимули, няма контакт с болния човек, ние сме зад кадър.

 - Какъв месечен доход получава един редови лекар във Вашата специалност?

 - Около 540-580 лева.

 - Без никаква възможност да добави нещо към този доход?

  - Не.

 - Това наистина не звучи много привлекателно. Кажете къде се нареждат българите по кръводаряване, по отзивчивост да помогнат на другите по този начин, дарявайки собствената си кръв?

 - Въпросът Ви е много актуален, защото имаше едно проучване, в което се казва, че ние сме по средата на класацията сред европейците по процент на хората, дарили кръв някога в живота си. На 40 процента им се е случвало да дарят някога кръв. Това е много голям процент, много добър. По брой на кръводаряването за година в момента сме на около 22 - две кръводарявания на 1000 души население. Това не е най-лошото, но не е и най-доброто. Най-доброто е около 30-35 кръводаряване да има на 1000 човека население.. това е и нашата цел не сме на опашката, има и други след нас, но пък и не сме сред първенците.

 - На кои най-малко в Европа им се дава кръв?

 - Не мога да кажа. Но мога да кажа кои дават най-много - Австрия и Швейцария, следват Германия, Франция. Но там има повече традиции, възпитанието за благородния жест да бъдеш кръводарител, това се дава още в детските години. В бившите социалистически страни, да кажем в Полша, в последните пет години кръводаряването се повиши многократно и то благодарение на намесата и подкрепата на църквата в Полша. Ние имаме подкрепата, но все още не е достатъчна.

 - На църквата ли?

 - Да. С тях организираме една добра изява - вече може би десетина години на Цветница излизаме с екипи и не са малко хората, които даряват кръв.

 - Когато църквата се включи във Вашите кампании, по резултатни ли са те?

 - Да. Идват при нас на този ден хора, които са ходили на църква, излизат оттам с малко по-други чувства, защото вярващият човек когато има досег с църквата, той се чувства малко по-различно. И тогава идват хората. Някъде около 80-90 процента са ни едни и същи кръводарители. Имаме си пет места около храмовете.

 - Каква част от тези хора са роми?

 - Никаква. Аз говоря за Цветница. Често ни казват, че сме длъжни да осигуряваме кръв. Да, длъжни сме, ние го правим.

 - Кои сте вие, които сте длъжни?

 - Ние, в центровете. Това ни го казват и колегите от лечебните заведения. Да, държавата осигурява кръв, осигурява издръжката на центровете, осигурява най-качествените диагностикуми за диагностика на кръвта. С това, с което работят във Франция и Германия, с това работим и ние, най-качествените консумативи за кръвовземане, но задължение на обществото е да осигурява кръводарителите. В нашия център има трима души, които се занимават с промоцията на кръводаряване и те не могат да обхванат двумилионна София. С това трябва да помагат неправителствените организации и религиозните общности. Държавата си изпълнява задачите, които има. Тя и по закон е длъжна да осигурява кръвта безплатно на нуждаещите се и това го правим.

 - Има ли обичайно дефицит на кръв във вашите центрове?

 - Не бих казал, че имаме остър дефицит, но винаги работим под напрежение, че може някъде да се случи да няма кръв. Има случаи, в които в някои от центровете в страната има по-малко количество и ние си помагаме. Преди няколко дни например изпратихме кръв в Плевен.

 - Добра ли е комуникацията между центровете?

 - Добра е. всеки ден получаваме информация, в понеделник от всички центрове, за наличностите от кръв и кръвни съставки. Мога да Ви уверя, че нашата система е в състояние да поеме и много тежки изпитания за два дни, докато организираме ново кръводаряване, да заместим това, което сме изразходвали. Имаме резерв, който поддържаме и много рядко си позволяваме да го нарушим.

  - Предполагам, че постоянно черпите от този резерв, но го подменяте?

  - Подменяме го постоянно. За да спим всички спокойно. По повод на въпроса защо трябва роднини, близки и познати да дават кръв, в това няма нищо лошо. Роднинското кръводаряване не е платено кръводаряване. Това дълги години се насаждаше, включително и от колеги, че роднинското кръводаряване е подкупно или платено. Това не е вярно. Всеки ден виждам млади хора, които дават кръв за свои приятели и близки.

  - Не може да се започне операция в нито една болница в страната, без да е осигурена кръв?

  - Да, ние помагаме, но болният разчита и на свои близки. Кръвта не тече от чешмата. Тя идва от вените на здравия човек. Иначе може да се наруши балансът и да се наложи да се прибегне до списък на чакащите за операция. Ние сме длъжни да осигуряваме спешните случаи, да осигуряваме родилките, да осигуряваме дечицата и след това всички останали, които са планови. Но може да се наложи и чакане.

  - Има ли платено кръводаряване в момента?

  - Три процента. Това ние си го поддържаме. Специално за София е три процента. То е законно, но защото се нуждаем от кръв, от дарители, които сме изследвали по разширени антигенни формули и тази кръв прилагаме за болни, за които преливането на кръв веднъж или два пъти в месеца е животоподдържащо.

  - Как го плащате?

  - 90 лева на литър. Човекът дава 450 милилитра и взима около 40 лева. Това предстои да бъде актуализирано.

  - Това си е контингент от хора, който вие поддържате и се обръщате към тях?

  - Да, изследвани са . Преди всяко кръводаряване ги контролираме, така че това са здрави хора.

  - Да поговорим за условията, при които човек би могъл да дава кръв. Да ги припомним, възраст например?

  - Възрастовата граница е от 18 до 65 години. В някои държави е до 67 години, но не смятаме, че българинът е живял при такива условия, че да увеличаваме възрастта. Условието за килограмите е минимум 50 килограма. Тези, които пият лекарства, не могат да дават кръв. Това зависи и от лекарствата - ако е пил аспирин преди пет дни, това няма да окаже значение, но ако го е пил два пъти днес, ще окаже. Трябва поне два-три дни да сте чисти от всякакви лекарства. Дрогата е категорично забранена. Също така кръводарителят не трябва да страда от някои заболявания, които са подредени в една анкетна карта - туберкулоза, малария, жълтеници.

  - С каква честота може да се дава кръв?

  - Жените - четири пъти в годината, мъжете - пет пъти. Минимумът е 60 дни между кръводаряванията. Аз мисля, че ако желаещите да дарят кръв го направят поне два пъти в годината, ние ще надминем и най-цивилизованите страни.

 - Има ли някаква опасност от зараза по време на кръводаряването?

Една от причините да не са дарява кръв е точно страхът от заразяване със СПИН или хепатит. Една теза, която беше лансирана преди повече от 20 години в един много четен ежедневник. Това е абсурд, защото всичко, което се използва за процеса на кръводаряване, е еднократно. То не може да бъде използвано втори път.

 - На този, който получава кръвта, винаги ли може да му дадете 100 процента гаранция, че тя е абсолютно чиста и не е заразена?

 - Никъде по света не може да се даде 100 процента гаранция, но 99,8 процента мога да дам. Има един т. нар. прозоръчен период, малък период, в който от инфектирането до клиничната изява или до възможността за лабораторна диагностика, инкубационен период. Използват се различни подобрени методи за изследване, които скъсяват този период, и сега вече се обсъжда в цял свят въвеждането на задължително изследване на всяка единица по един друг, по-чувствителен метод, който нищо, че е скъп, в близките години ще трябва да го въведем и ние.

 - Гарантирате ли, че навсякъде се изследва кръвта?

 - В България, в петте центъра - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, се прилага абсолютно задължително.

 - Много хора биха желали да дадат кръв, но не могат да намерят време, предвиждате ли по-голяма мобилност на вашите групи?

 - Аз мечтая за това от десет години - да осигурим подвижни екипи за кръводаряване, да са с оборудвани автобуси или каравани.

 - Защо не се сбъдва мечтата Ви? И ще се сбъдне ли?

 - Защото струва пари. Един такъв оборудван автобус ще струва около 380 000 евро. Но съм оптимист. Моят принцип е: Не кръводарителите при нас, а ние при кръводарителите. Ако направим това, ние ще увеличим доста броя им.

 - Сигурен ли сте, че кръвта, която пращате по болниците, понякога не залежава, не се изхвърля, че не отива напразно?

 - Не съм сигурен, макар че ние се стремим да контролираме използваемостта на кръвта, но допускам че има някъде презапасяване, което понякога води до бракуване на кръв поради изтекъл срок на годност.

 - Най-търсената кръвна група?

 - Тази, която я няма. В момента имаме малко намалени количества от най-често срещаната А+. това е парадоксално, но...

 - Хубаво е хора, които имат такава кръвна група...

 - ...да заповядат. Тя е най-често срещана, но в момента имаме малко затруднение. 0+ е кръвната група, която може да се дарява на всеки, включително и на себе си. АБ дава само на себе си. В момента вървят студентските акции за кръводаряване. За седем дни досега кръв са дали 190 души, а за 15 години са дали 19 000 студенти. Страхът от иглата е преодолим. Мъжете и жените са еднакви по отношение на болката.