Доц. Божидар Финков: Аз се радвам, че има интерес към инвазивната кардиология, към кардиологията въобще

  Доц. Божидар Финков е началник и създател на клиниката по кардиология към университетска болница „Света Анна", специалист по инвазивна кардиология. Той обясни, че по отношение на иновациите България изостава, също така много слабо е развит секторът на електрофизиологията, както и лечението на ритъмните и проводни нарушения.

   - Какво точно представлява инвазивната кардиология?

   - Това е кардиология, която си служи както за диагностична цел с основните безкръвни методи, така и с т. нар. инвазивни методи, които са преки, т. е. в тялото, около сърцето или съдовете, се прониква с катетри и с тях се правят измервания, което пък е база за провеждане на терапевтични процедури - разширение на стеснени съдове, разширение на клапи, затваряне на патологични комуникации. Това е инвазивната кардиология в общи линии. Тя пак си е кардиология. Това е все едно да карате камион и с инвазивната кардиология ви закачат ремарке с някакви възможности в повече.

   - Колко са специалистите в това „ремарке" към кардиологията?

   - В България 99 са тези, които са положили изпит и имат сертификат за тази високо специализирана дейност.

   - Достатъчно ли са? Има ли нужда от още?

   - Това не са единствените хора, това са сертифицираните. Има още толкова, които са в процес на обучение и рано или късно ще се сертифицират. Така че, ако говорим за хора с права, те сигурно скоро ще станат около 200, което е предостатъчно.

   - Има ли изтичане на специалисти в кардиологията към чужбина?

   - Има. Поне аз познавам четири-пет души, които в момента работят в чужбина - Америка, Франция, Швейцария и Германия. Това са хора, които навремето се обучаваха при мен, вероятно има още, сигурно са 10-15 души.

   - Вероятно в чужбина те са доста по-високо платени?

   - Да, това е една от основните причини. Другата е, че там има доста по-добри условия за работа. Работи се с по-качествени материали, възможно е да се развиват повече нови методики, където тези хора да участват. Ние малко започваме да изоставаме.

   - Как стоят нещата в България? Казвате, започваме да изоставаме.

   - Прилични са все още, поне по отношение на екстензията, брой лаборатории, заети, преминали хора. Пак сме под средните европейски норми, но твърде близо. Докато по отношение на иновациите - не, в България много неща не се правят.

   - Какво не се прави?

   - Много слабо е развит секторът на електрофизиологията, лечението на ритъмните и проводни нарушения, което е много широка практика през последните 15 години в целия свят. В България има една група, която се занимава с това. В момента поради силно ограничаване на финансирането на клиничната пътека е преустановила тази дейност. Аз съм писал позитивни отговори на писма от касата за пациенти, които желаят да се извърши тази интервенция в чужбина. Друга слаба страна са някои структурни методи за лечение - подмяна на клапи по инвазивен път, не чрез операция. Електрофизиологията е фатално изостанала, както и всичко свързано с нея.

   - Често попадаме на статистиката, че България стои на едно от челните места по кардио заболявания, наистина ли е така?

   - Наистина е така. Разбира се, причините са две. Едната е подобрената разкриваемост на тези заболявания от все по-образованата институция на личния лекар и на специалистите в извънболничната помощ. От друга страна заболеваемостта расте в цял свят и ние не можем да правим изключение. Просто някои заболявания, които са били характерни за по-напреднала възраст, сега вече се срещат като висока честота и при по-млади хора.

   - Ако направите едно сравнение на заболеваемостта когато започвахте Вашата практика и сега, какви са разликите?

   - Огромни. Аз 35 години работя кардиология. Навремето исхемично болните, болните със стенокардия и с инфаркт са били сигурно колкото и сега или с 10 процента по-малко. Но в нашата водеща кардиология в Трета градска болница тогава те бяха един-два процента от пациентите. Всичко друго беше придобити и вродени сърдечни пороци това постепенно се обърна и в момента структурата в цяла България отговаря на тази в Европа, Америка.

   - Спомняте ли си първите Ви дни в практиката?

   - Аз завърших медицина на 22 години, понеже съм роден януари, тръгнал съм и по-рано на училище. Моите родители, също лекари, ме пришпориха да отивам по разпределение и аз започнах през декември 1971 година и естествено ме сложиха дежурен на Нова година.

   - Къде беше разпределението?

   - Горна Оряховица. Както си е по правилата, докараха един пациент, беше починал, но всички бяха единодушни - и Бърза помощ, и колегите, че не е. И аз мисля, че малко се поизложих да реанимирам труп, но това се случва често с млади лекари.

   - Имате ли други такива случаи от ранната Ви практика? Кога показахте на колегите си, че имате талант на лекар, на кардиолог?

   - Всеки млад лекар усеща в себе си таланта. Иначе той няма да е млад и няма да е лекар. Така че амбицията човек да се наложи, да се покаже, да демонстрира познания и възможности е неделим атрибут в този период на кариерата. Аз сигурно не съм бил изключение. Тогава човек чете най-много, но никога това, което трябва. Също му се живее, защото е млад и това помирение между тези два нагона не винаги се постига и стават грешки, на които днес се смеем.

   - С какво се гордеехте тогава? Има ли нещо,с което дори Вашите родители са били горди?

   - Моите родители бяха много горди, че наследявам тяхната професия. Аз също бях горд, че съм лекар, дете на лекари. Това някак неусетно е внасяло сигурно някакъв момент на самочувствие при мен. Освен това ние имахме много книги, до които съм се докосвал, може би още от ученическите години, и бях изчел повечето от тях. Разбира се, не бих твърдял, че съм разбрал всичко, но все пак съм се докосвал до тази хартия и това при всички положения ми е помогнало може би малко по-бързо да се ориентирам. Просто трябва да се работи, трябва човек да започне рано да работи и много да работи.

   - Когато човек открие пътя си, къде е таванът на развитието във Вашата област?

   - Аз мисля, че няма таван. Всъщност не би трябвало да има. Може би има етапи, които трябва да се усвоят, за да бъдат фундамент, върху който да се стъпи за следващия етап. Така че за таван не може да говорим. Освен това цялата медицина се развива. Когато аз започнах да работя медицината беше много слаба, почти нищо не можеше да се направи освен да се раздадат едни лекарства, които не винаги можеха да помогнат. Ние сме били много безсилни. Днес възможностите са неимоверно по-големи, особено в някои сектори на медицината и някои медицински дисциплини, които претърпяха много мощно развитие. Уважавам хората, включително и себе си, които могат да работят тази медицина.

   - Случвало ли Ви се е при успешно лечение на пациент да си кажете „Ако това ми се беше случило преди 20 години, някой щеше да живее, щях да имам по-голям успех"?

   - Случвало се е, но не бих казал, че е често, защото ние имаме способността да забравяме лошото, поне аз и колегите, с които общувам. Но е ставало дума, да. Разбира се, в обратния смисъл също се коментира и то може би много по-често, когато нещо не можем да го направим като хората, си казваме „Ех, ако бяхме в Америка".

  - Как преминава един Ваш ден? Колко човека работят в клиниката по кардиология към „Света Анна"?

   - В клиниката сме 13 лекари. Всички имат специалност по вътрешни болести, ние нямаме хора без специалност. Имаме няколко души със защитени докторски работи, доцентите сме двама. Целият колектив се състои от 45 души - сестри, санитари и технически сътрудници. Имаме 28 легла и сме оборудвани съвременно.

   - Как преминава денят Ви? В колко часа отивате в болницата?

   - Към 7.45 часа лекарите се събират, има рапорт, който е до към 8.30. Тогава освен медицински въпроси се разглежда и прогнозата за времето, нови вицове. Така денят започва доста лежерно, защото ние сме и приятели. След това се разпръсваме и всеки прави това, което има за задача. Аз държа на взаимозаменяемостта на хората - където има дупка, веднага да има кой да я запуши. Напрегнато е на моменти. Друг път е по-спокойно.

   - Интересна ли е тази специалност за младите, които в момента са още студенти? Виждате ли наследници? Виждате ли надежди, таланти?

   - Определено. Аз се радвам, че има интерес към инвазивната кардиология, към кардиологията въобще. В момента специализиращите кардиология в България са около 200 души. Това е много сериозен потенциал, който в следващите няколко години ще излезе с дипломи и ще започне да лекува хора. Разбира се, очаква се и една голяма част да емигрират. 200 души, специализиращи, не е малко при положение, че в момента ангажираните кардиолози в България са не повече от 500 души. Така че това е добре. Имаше няколко нулеви години, когато не можеше да бъдат проведени изпити, респективно хората да започнат специализация, но напоследък полека-лека това се преодоля. Интересът е голям, има много хора, които идват като резиденти, т. е. те идват да работят без заплата и изкарват така с месеци, някои и цяла година. Имам специализанти, има интерес. Тези хора ни помагат, а ние се отблагодаряваме с това, че даряваме нашите знания.

   - Имате ли любопитни случки с това как се отблагодаряват пациентите Ви за помощта?

   - Има. С двеста грама ориз. Имало е и дарения, например с трицифрени и четирицифрени суми, които са за клиниката или за болницата. На мен са ми подарявали много вещи, които аз съхранявам в кабинета си, някои съм си взел вкъщи - картини, предмети, даже си спомням за повечето от тях кой ми ги е подарил. И им се радвам, честно казано, това е за здраве.

   - Случва ли Ви се е да срещнете пациент на улицата, когото може би дори сте забравил, че сте лекувал и той да Ви напомни за себе си?

   - Да, много често явление.

   - Какво е усещането?

   - Това обикновено се случва в неподходящо време, но е приятно хората да са доволни. Донася позитивна емоция. За съжаление, може и обратното да се случи, защото медицината може много неща да направи, но усещането на пациента какво му е направено не винаги е адекватно. Ние го знаем и това е обект на много сериозни проучвания - удовлетвореността от лечението. Пациентът е много по-доволен ако му се обърна внимание, ако има специални грижи към него, ако условията са добри, отколкото ако му свършите добре чисто медицинска дейност, която той много пъти не може да оцени. Това изключително много затруднява тестовете и всякакви други оценъчни методики за класиране в здравеопазването. Трябва много ясно да се определи какво се търси.

   - Как продължава Вашият ден? Връщате се в клиниката?

   - Ще се върна на работа. Сега е летен сезон, ние сме в намален състав и за тези, които са на работа, е много напрегнато.

   - Тежък сезон ли е лятото за кардио заболяванията?

   - Всеки сезон е горе-долу еднакво тежък. В различните точки на системата на здравеопазването е различно. Все пак аз съм болничен лекар, ние имаме голям поток от планови болни, който върви равномерно през цялата година. Спешността през лятото не бих казал, че е повече, даже този месец, поне при нас, идват по малко спешни болни, друг път не е било така. Но такива анализи трябва да се правят за по-дълъг период от време.

   - Успяхте ли да почивате това лято?

   - Да, успях. Бях една седмица в отпуск, от утре имам още 10 дни и може би през есента още малко ще изляза. Не е проблем.