Доц. Божидар Финков: Инфарктът е процес, това не е нещо, което се случва в един миг

Доц. Божидар Финков от МБАЛ "Св. Анна" в София.

Доц. Финков, данните, публикувани от Националния център по здравна информация към Министерство на здравеопазването, разкриват тревожнa статистикa за сърдечно-съдовите заболявания в България. Обяснете какво представлява острият коронарен синдром (OKС) и какви са най-честите му симптоми?

Острият коронарен синдром (OKС) е сборно понятие на 3 донякъде твърде различни заболявания. Едното е нестабилната ангина, което е най-леката форма. Другото е инфаркт без СТ елевация и инфаркт със СТ елевация. Поне така е по международната квалификация, която е базирана върху съответния алгоритъм на поведение при тези три форми на ОКС. По-популярно е да говорим за остър инфаркт и да говорим за нестабилна стенокардия, тъй като гражданите трудно биха направили разлика между инфаркт с или без СТ елевация. Това е един електрокардиографски критерий. Всъщност инфарктът е един процес, това не е нещо, което се случва в един миг или става за 5 минути. Той се развива в рамките на часове. Има своето начало, което обикновено е свързано със запушвания на кръвоносен съд. Причината почти винаги е остра тромбоза на съда. Било върху здрав съд, което е много рядко, или върху съдове, които предварително са увредени от атеросклеротични изменения във вътрешната обвивка на съдовата стена и тази остра тромбоза предизвиква рязко спиране на кръвотока към определена зона на сърцето. И така започват да се развиват процеси на влошаване или преустановяване на функцията - зашеметяване на миокарда и в крайна сметка унищожаване, умъртвяване на тъкан, която впоследствие се замества със съединителна тъкан. И така щастливият пациент, който примерно не е третиран съвременно, с реканализация (отваряне на съда), завършва с една увредена лява камера и със сърдечна недостатъчност. Горе-долу това е една спонтанна еволюция. Разбира се, запушването на съда почти винаги - в 99% от случаите, е съпроводено с една типична болка. Счита се, че има по-голям процент безболкови инфаркти, но ако не болка, то има някакви други признаци, които показват че има някакъв гръден дискомфорт. Това може да са болки в челюстите, в раменете, в ръцете, в гърба. Да не е онази типична болка в гърдите, която е описана в много здравни предавания в медиите. Тази болка трябва да ангажира пациента, че нещо с него не в ред. Между другото, когато болката е типична, тя е много силна, мъчителна, притискаща, на широка площ и рядко бива пренебрегната от пациента, въпреки че българинът търпи. Много често пациентите казват, че имат такива болки от няколко дни и идват на четвъртия ден, когато инфарктът вече се е оформил и терапевтичните възможности са ограничени да предотвратят усложнения.

Много хора, особено през зимата, могат да се подведат, че болките в гърба са в резултат на настинка…

Така е, не са редки случаите, в които пациентите не искат да си помислят, че това може да е инфаркт, може да е болка, свързана със сърцето и да забавят своето обръщане към лекар. Моят съвет е хората да бъдат по-бдителни по отношение на здравето си и да бъдат по-наблюдателни. Болка в гръдния кош отпред, в задгръдната кост или всякакви други еквиваленти, за които споменах, почти никога не са случайни. Би трябвало да не се отлага контактът с лекаря и ако той не идва, пациентът да отиде при лекаря. Да го качат на колата близките му и да го закарат. Пациентът трябва да е активен.

Какви са съвременните методи за лечение на ОКС?

Ако се върна исторически, през 60-те доктрината беше, че инфарктът не се лекува, лекуват се усложненията. Това от днешна гледна точка е смешно, даже подсъдно. Съвременната терапия на инфаркта цели максимално бързо възстановяване на проходимостта на съда, което може да стане основно по два начина. Единият е чрез прилагане на специални фибринолитични медикаменти, които имат своите ограничения – свързани са с действия в по-ранната фаза на инфаркта. И другата, по-ефективна методика, е първичната коронарна ангиопластика. Това е отваряне на съда посредством катетър. В изключително редки случаи, с неподходяща анатомия, даже бих казал почти като казуистика, може да се предприеме и оперативно лечение, което по принцип се избягва. Колкото по-рано се възстанови проходимостта и се ограничи това вредно въздействие на липсата на кръвоснабдяване в съответната зона на сърцето, толкова по-ефективно е активното лечение, както и последващото медикаментозно. И на практика не се стига до инфаркт, ако съдът се отвори навреме, хората въобще не развиват инфаркт.

Много кардиологични клиники се откриха през последните години в страната, във всяка една от тях ли могат да се извършват тези два метода?

Ако има нещо, което 100% оправдава това масово откриване на частни клиники, това е тъкмо борбата с острия инфаркт. От техническо естество пациентите с остър инфаркт са по-лесни за работа и рисковете са по-малки от редица планови интервенции в коронарните съдове. В този смисъл, ако в някои по-периферни кардиологични клиники усложненията са повече, то те не са при инфарктите.

Предвид високата смъртност от остър коронарен синдром в България, какви мерки са предприети за намаляване на смъртните случаи и какво още трябва да се направи в тази посока?

Искам да спомена и нещо важно - освен ангиопластиката има и няколко групи медикаменти, които имат пряко отношение към смъртността или преживяемостта след миокарден инфаркт. Това са една особена група, т.нар. антиагреганти – медикаменти, които блокират слепването на тромбоцитите. Защото даже и след сполучлива ангиопластика и имплантиране на стент, ако не се продължи с въпросните медикаменти и техните най-нови представители през последните 2-3 години, които влязоха в препоръките на европейското и американското дружество, би могло стентът да тромбозира, би могло микроциркулацията да бъде влошена. Така че тези антиагреганти имат изключително важно значение наред със статините, бета-блокерите и другите средства за продължаване на лечението след една сполучлива ангиопластика.

Колко време продължава лечението с тези медикаменти?

Прието е при случай с остър инфаркт - минимум една година. Това е заложено в препоръките. Антиагреганти се взимат една година при пациенти, прекарали остър инфаркт, това също е залегнало в България и се реимбурсират тези медикаменти, което е сериозна придобивка за гражданите.

Освен с приема на медикаменти, как може човек да си помогне след инфаркт?

Между инфаркт и инфаркт често пъти има доста сериозна разлика. Не само от начина, по който пациентът го изживява или от конкретните резултати от лечението, но и от това какво се е случило. Каква част от миокарда е засегната, колко навреме са взети мерки, какво е състоянието на другите коронарни съдове, които хранят сърцето. В резултат на което почти при всички пациенти се налага една ранна рехабилитация, която изисква постепенно настойчиво и планово връщане към ежедневния живот. Съвременните методи на лечение позволяват това да стане с по-бързи темпове, в рамките на една-две седмици и това е отговорност на пациента. Знаете, че ние нямаме такива рехабилитационни центрове, с които е пълна Европа. И това са им сигурно 60-70% от болничните легла, докато при нас се разчита изцяло на пациента. Трябва лекарят, който лекува пациент с инфаркт и го изписва от болницата, да му каже как да се върне към нормалния живот, съобразявайки се с конкретния случай. От друга страна, задължение на пациента е да запомни това и да започне да го прилага. И другото много важно е да си взима лекарствата, които са му препоръчани. Те не са само за 1 месец, докато изпълни първата рецепта, те са за цял живот.

Много ли от вашите пациенти не спазват тази препоръка и взимат лекарствата си само за кратък период?

Не са малко. Това се среща и в по-цивилизовани държави, но не така драстично. Така или иначе има известен напредък в България по отношение на културата на хората за прием на медикаменти, нямам предвид само за инфаркт, но и за хипертонията и други сериозни заболявания. На мен ми се струва, че пациентите са все повече ангажирани през последните години.

Казахте, че за всеки рехабилитацията е индивидуална, но има ли стандартни съвети, които може да даде за това как да се възстанови пациент след прекаран инфаркт?

Ако инфарктът е протекъл без усложнения, постигната е ранна реканализация, на практика не е реализирана некроза и няма белези на сърдечна недостатъчност, рехабилитацията обикновено е по-бърза. Даже в рамките на няколко дни пациентът може да се върне и да отиде до нивото на физическо натоварване, което е имал преди инфаркта. Други са случаите със сърдечна недостатъчност, където нещата трябва да са много по-предпазливи и контролирани.