Доц. Венцислав Цветков: Странно е, че в чужбина се изпращат деца за кохлеарна имплантация, след като у нас това се работи от години

Доц. Венцислав Цветков, началник на УНГ клиниката във ВМА.

Доц. Цветков, превърна ли се кохлеарната имплантация в рутинна операция у нас, или все още е нещо екзотично?

Прави се рутинно от 7-8 г. , но от това се възползват малка част от всички нуждаещи се. Причината е, че не се попуряризира достатъчно - хората или имат изкривена информацияпо темата, или не знаят въобще нищо. Дори фактът, че по линия на "Българската Коледа" се изпращат в чужбина деца с вродена глухота за имплантиране на протеза, е странен, след като у нас това се работи от години.

Еднакво ли е качеството?

Абсолютно. Във ВМА имаме 130-140 операции вече и досега няма нито едно усложнение или неуспех. Правим и едностранна, и двустранна кохлеарна имплантация. Другият център е в "Царица Иоанна" (ИСУЛ). В България има общо над 400 успешно имплантирани деца. Отделно са възрастните.

Тогава защо не вървят нещата?

В България всяка година се раждат около 70 деца с абсолютни показания за кохлеарна имплантация, т.е. с практическа глухота. 1/3 от тях не търсят навреме специализирана лекарска помощ или закъсняват във времето за операция. Дори специалисти по УНГ не знаят, че най-подходящият период за операция е до 1 г., за да съвпадне с физиологичното формиране на говора.

Друг сериозен проблем е заплащането. У нас здравната каса поема само импланта, който е около 20 000 лв., но само за деца до 18 г. Чудя се как още никой не я е осъдил за дискриминация. Десетки хора имат нужда от такава операция, внасят си здравните осигуровки, но касата не им дава шанс над 18 г. Ако беше в някоя друга държава, щяха да ги попилеят за това. Това е от години и всички си мълчат.

Здравната каса трябва да отмени това срамно възрастово ограничение и да прецизира плащането. Защото пациентът на 19 г. може да е много по-подходящ от този на 16, който е глух по рождение.

Заради делегирания бюджет и ниската цена на клиничната пътека - 1100 лв., кохлеарните имплантации стават крайно неизгодни за болниците. Имплантът е скъп и натоварва бюджета на болницата, а тя всъщност тези пари ги дава на търговеца. Това е доста глупаво, защото се налагат ограничения - аз не мога да правя повече от една операция на месец. Така бюджетът на болницата се изчерпва по изкуствен начин. Нека здравната каса си превежда парите директно на търговеца.

Без коментар оставям факта, че за труда си докторът тук взема 1000 лв., в Европа стартовото възнаграждение е 12 000 евро. Тези пари по-добре въобще да не ги дават.

Казвате, че най-добре е децата да се оперират до 1 г., а се възмущавате, че касата е сложила ограничение до 18 г. Обяснете.

Идеалната възраст е до 1 г., за да може, като се сложи този имплант, детето да започне да чува и успоредно да се учи да говори като всички други деца. Оперираните бебета се развиват идеално - пеят, свирят, говорят чужди езици. Колкото напредва възрастта, привикването с импланта и обучението за говор става по-трудно. Същото е като при усвояването на чужд език - ако човек е в чуждата страна, той учи много по-лесно езика и обратно. Максимумът е до четвъртата-петата година.

При възрастните особеното е, че те трябва да са се научили да говорят, за да има ефект от импланта, т.е. той е подходящ при хора с придобита вторично глухота. Иначе на човек, който е глух по рождение, да слагаме имплант на 20-30 г., няма особен смисъл. Пак ще има някакво подобрение, но в никакъв случай няма да е в същата степен, защото е почти сигурно, че няма да се научи да говори. Но ще чуе трамвая, което пак е от значение.

Сложна ли е технически операцията?

Да. Това е сложна нервнохирургична операция - влиза се във вътрешното ухо и се поставя кохлеарен имплант (слухова протеза). Той се състои от две части - едната се имплантира в средното ухо, а специални електроди преминават и във вътрешното. Другата част е външна, тя се поставя зад ухото. Имплантът дигитално преобразува звуковите сигнали и ги предава като биоелектричен импулс директно на слуховия нерв. Здравите ги възприемат по биохимичен начин, а глухите по електронен. Така те получават шанс за напълно нормален живот. Това е първият електронен имплант, който замества някакъв сетивен орган. Операцията първо се прави едностранно, а след време може и на другото ухо, което, естествено, е по-добрият вариант.

Еднократно ли се слага, или се налагат коригиращи интервенции с възрастта?

Еднократно. Веднъж опериран, човек може да си изкара до края на живота с импланта, само че външната част има батерии, които трябва да се сменят на няколко дни. И социалното министерство би трябвало да поема тези консумативи, както е в цивилизования свят. В страните, които искат да направят нещо за глухите, здравеопазването и социалните служби са се съюзили, защото това са операции, които носят хем здраве, хем и икономии на държавата чисто финансово. Едно оперирано дете става абсолютно пълноценен гражданин - говори, работи, плаща данъци на държавата.

В обратния случай остава на грижите на държавата. Дори от тази гледна точка кохлеарната имплантация трябва да бъде популяризирана. В Германия, Франция, Австрия, Чехия, Полша, дори Румъния явно си дават сметка, че това са благодарни операции, и създават организация за тях.

Подходяща ли е кохлеарната имплантация за хора например на около 70 г., които започват да не чуват от възрастта?

Да. Ние сложихме преди време имплант на една жена, която беше над 70 г. и беше оглушала напълно. Тя започна да чува отново и продължи пълноценно живота си. Имаше и един полицай, който бе загубил слуха си след прострелване. Няма възрастово ограничение - единственото условие е човек да е оглушал, след като вече е можел да говори, защото тогава центровете на говор вече са били активирани. До голяма степен това е универсално решение на проблема с глухотата за хората, които са можели да говорят.

Това трябва да се обяснява. Дори много интелигентни родители водят деца на 4-5 г. Не е нужно да се чака толкова, защото после говоренето става трудно. С всяка година забавяне ефектът намалява.