Доц. д-р Мая Гълъбова: Един лекар трябва да бъде преди всичко човек

През декември 2011 г. доц.д-р Мая Гълъбова беше преизбрана за Декан на Медицинския факултет към Тракийския университет в Стара Загора. Тя получи 239 гласа от общо 256 участници във вота. По време на нейния първи мандат Медицинският факултет стана първият в нашата страна с 10 акредитирани лаборатории за научноизследователска дейност. За четири години бяха инвестирани близо 4 млн. лева в нова техника.

С доц. д-р Мая Гълъбова разговаряме за призванието да си лекар, за лекарските грешки и вярата в медицината.

Кои са най-големите Ви постижения като декан на Медицинския факултет през този период?

Едно от най-големите постижения безспорно е акредитацията на всички специалности – медицина, сестра и акушерка, управление на здравни грижи и магистратура по здравни грижи и социални дейности. За да бъде постигната тази акредитация, трябваше да бъде подобрена материалната база, да бъдат ремонтирани научните лаборатории, учебните зали, както и да бъде закупена нова апаратура, необходима за обучението.

Какви други идеи имате за развитието на факултета?

Една от основните ми цели е да акредитирам колкото се може повече докторски програми, тъй като според новия Закон за развитие на научния състав, всички асистенти имат срок 4 години да защитят дисертации и е хубаво това да стане тук. Към момента сме подали 42 докторски програми, от тях 22 вече са акредитирани и това дава възможност кадрите от факултета да се развиват тук.

Какви са наблюденията Ви, голям ли е броят на студентите, които търсят реализация в чужбина?

Реализация в чужбина търсят най-вече лекарите, сестрите и акушерките, тъй като получават много привлекателни предложения. В Германия например им плащат обучението по немски език, квартирата и им дават заплата от 2, 3 хиляди евро. Турция пък привлича сестрите и акушерките ни, които благодарение на 4-годишното обучение, което направихме в нашия факултет за сестри и факултети, там се реализират веднага и заплатите им са около 1000 евро.

Смятате ли, че държавата прави достатъчно, за да задържи лекарите си? Какво още е нужно да се направи, за да бъде спряно бягството им от България?

Винаги ще има желаещи да отидат в чужбина, но що се отнася до условията в България, то те трябва да бъдат променени, защото не може лекарите и сестрите да получават толкова малки заплати, клиничните пътеки са недофинансирани, критериите за акредитации на болниците, за съществуването на отделения и специалности са твърде високи.

За съжаление в публичното пространство влизат предимно имената на медици с лоша слава, шуми се най-вече за грешките, но не и за постиженията на лекарите. Всичко това не обезверява ли българския студент по медицина?

Не, не мисля, че това ги обезверява, но пък говори лошо за държавата, тъй като грешки винаги е имало и ще има. Те не са умишлени. Винаги може да се случи по време на операция и по време на раждане да умре млад, здрав човек и това не е поради лекарска грешка, просто се получават неблагополучия. Разбира се, някои от случаите са заради лошата ни здравна система – лекар, който е уморен от много дежурства, от много пациенти, се случва да изпусне нещо, да не бъде толкова внимателен, колкото се е изисквало от него, но всичко това е поради неблагополучията в здравната ни система.

Професия или призвание е да бъдеш лекар?

Според мен е призвание.

Кое е най-важното, което трябва да научи един бъдещ лекар, нещо, което навярно не е написано в учебниците?

Най-важното е, че трябва да бъде първо човек, да бъде добър към пациентите, към хората, които имат нужда от него, да е готов винаги да се усъвършенства, тъй като има много нови методи за лечение, нова апаратура и той трябва да има желание да усвоява нови знания, за да може по-добре да си върши работата.

Какво е вашето послание към бъдещите лекари?

Искам да им кажа, че професията, която са си избрали, е една от най-благородните. Нека не губят вяра в медицината, въпреки всичко, което се говори в публичното пространство.