Доц. Михаил Околийски: Сериозен е делът на напусналите работа заради бърнаут

От 72-та Генерална асамблея на СЗО дойде новината, че организацията включва в международната класификация на болестите синдрома на професионалното изчерпване по-известен като бърнаут. Той става част от нея не като заболяване, а като състояние. Защо е така, какви са предизвикателствата пред съвременния човек и възможно ли е той да се предпази от прегряването на работното си място са част от въпросите, на които отговаря доц. Михаил Околийски. Завършилият сексология в Хумболтовия университет в Берлин специалист е представител на СЗО за България. Д-р Околийски се надява, че ситуацията постепенно ще започне да се променя в посока на бързото и своевременно откриване на признаците за бърнаут. Важно е да се знае, че не става дума единствено медицинските специалисти да алармират, че е налице проблем, но и много по-активни действия от страна на работодателите. Самият факт, че СЗО предприе стъпка към включването на синдрома в класификатора, е достатъчно ясен знак за наличието на проблем. Проблем, пред който е изправен работещият човек от 21 век.

Доц. Околийски, да направим в началото уточнението, свързано с решението на СЗО, и Ви моля да поясните как точно е класифицирано професионалното изчерпване или бърнуата – като заболяване или като трудово явление? Формулирам така въпроса, защото имаше разминаване в първоначалната информация.

Световната здравна организация (СЗО) включи синдрома на професионалното изчерпване (бърнаут) в 11-та ревизия на своята Международна класификация на болестите (ICD-11) не като заболяване, а като феномен, който засяга работното място. Това не е болест, а състояние, което е изключително неприятно за личността и е придружено със загубата на ефективност на работното място. Бърнаутът се характеризира с усещане за депресия, за изтощение и нежелание да се ходи на работа. Може да възникне и силно негативно чувство към процеса на работа и задачите, които са поставени и всичко това да стигне до цинизъм. Диагнозата може да се формулира като някаква форма на депресия, тревожно разстройство или друго психично заболяване. Могат да се наблюдават и соматични заболявания, които придружават страданието поради професионалното прегаряне, т.н. соматизиране на психичното страдание. Така че не става дума за болест, тъй като бърнаутът има връзка със средата, където се случва. Човек не може да има подобен синдром извън работната среда, например в семейството.

Бихте ли разяснил какво означа включването на бърнаута в класификатора?

Включен е в 11-та ревизия на Международната класификацията на заболяванията на СЗО, която беше приета от 72-та Генералната асамблея и ще влезе в сила на 1 януари 2022 година. Бих искал да добавя, че зависимостта от видеоигрите също беше добавена към раздела, свързан с психичните зависимости. Бърнаутът вече има и свой код в класификацията - QD85. Описан е като хроничен стрес в работна среда, който не е бил успешно овладян. Той се характеризира с три елемента - чувство на изтощение, цинизъм и отрицателни чувства, свързани с работата, и понижена професионална работоспособност. Надявам се, че стъпка по стъпка ситуацията в България по отношение на това страдание ще става по-добра. Стореното от Световната организация носи очакването, че синдромът ще попадне във фокуса на вниманието на психиатри, психотерапевти и общопрактикуващи, който също трябва да усещат наличието на проблем.

Синдромът на професионалното изчерпване се среща все по-често в световен мащаб. Защо, доц. Околийски?

Да, в световен план проблемът се среща все по-често, защото от една страна става дума за личен, персонален проблем, а от друга за организационен в службата. Често определен човек не може да стане част от колектива, но ако това се отнася за голяма група от работещите, то със сигурност става дума за проблем на мениджмънта, на културата на управление и на възможността шефът да бъде лидер, който вдъхновява и мотивира. Именно ръководителят е нужно да създава такива условия на работното място, които да карат отделният работник да знае, че е част от екип, в който се случват положителни неща и който гради. Когато това усещане изчезне дори и най-мотивираните от екипа ще започнат да губят смисъла от това да работят. Истината е, че човек изпитва дълбока нужда от наличието на смисъл за живота си и работата често се превръща в подобен смисъл. Изследванията показват, че 30% от служителите напускат работата си заради бърнаут, а това е сериозен процент.

Какви са първите признаци за бърнаут и как трябва да реагираме при появата им?

Започне ли да се натрупва неудовлетворение от онова, с което се занимаваш, появи ли се нежеланието въобще да тръгваш към работното си място сутрин и нетърпението по-бързо да дойдат събота и неделя, тогава са налице и първите знаци за бърнаут. В случая говорим за постоянно неудовлетворение и изгубен смисъл, иначе всеки чака почивните дни. Засилва се чувството на изтощение, човек започва да говори с цинизъм и отрицателни чувства за работата и ежедневието си. Всичко това води до понижена професионална работоспособност и така наречения презентеизъм, тоест да ходиш на работа, но само за да присъстваш, без да допринасяш за изпълнението на работните си задачи. Тези усещания трябва да бъдат разпознати и да се вземат адекватни мерки. Много често хората правят опит да се справят като си вземат отпуск и вярват, че след почивката състоянието ще отмине. Но, за съжаление, това не се случва, защото дори да си починеш за известно време, после отново попадаш в същата токсична среда. Затова е важно да говорим с шефовете си, например в Световната организация има специална структура, чийто ангажимент са проблемите на работното място.

Има ли проучване у нас за случаите на бърнаут и колко хора са засегнати от него?

Има редица изследвания на бърнаута в България. Според информация на Евростат над половината от изгубените работни дни (55%) на служителите в Европа се дължат на стрес, а у нас делът е 40 на сто по данни на доставчика на работни пространства IWG. В същото време статистиката на НОИ показва, че заради болничните бизнесът губи 170 000 000 лв. Изследване на Военномедицинска академия показва, че в работната среда на всички отделения на ВМА съществуват предпоставки за развитието на бърнаут синдром. Това налага да бъдат взети превантивни мерки за ограничаването му. Според авторите на изследването характерна особеност е, че като основни източници на стрес и напрежение се определят липсата на признание и адекватно заплащане. Това показва, че признанието от страна на работодателите, като и адекватното заплащане като еквивалент и оценка на положения труд се възприемат като особено важни от хората. Изводът, който можем да направим, е, че правилно формулираните и адресирани искания към работодателя могат да подобрят климата в професионалната среда.

Бихте ли посочил превантивните мерки, чрез които случаите могат да бъдат намалени?

Знаете ли, днес е много важно работещият да знае, че нещо зависи от него. Между другото, у нас това се подценява. Незнайно защо хората неглижират възможността да кажат на ръководителя си какво мислят, а управлението на една фирма трябва да е хоризонтнално, трябва да има чуваемост. Само така още в зародиш ще се уловят процесите, свързани с прегряването, които от своя страна провокират както ниска производителност, така и напускане на персонала. Ако липсват контактите и разговорите между шефа и работниците, последните започват да симулират, че работят - там са, пият кафе с останалите, но няма реална полза от тях, а това води до загуби за всички. Добре е да припомня още, че бърнаутът най-често се случва при професии, които изискват работа с много хора и интензивни човешки взаимоотношения. Социалните работници, лекарите, психолозите, различни служители, които са на гише и имат постоянна работа с клиенти лесно могат да бъдат засегнати. В същото време в България се мисли много малко за психичното здраве на работещите в сферата на медицината. Много добра подкрепа за упражняващите медицински труд биха били т. нар. балинтови групи, каквито преди години се сформираха на места. Мениджърите в сферата на здравеопазването също би трябвало да бъдат обучени да наблюдават как се чувстват техните колеги и съответно да им помагат своевременно. Подобна подкрепа би повишила чувството за удовлетворение сред работещите и може би ще помогне за тяхната мотивация да останат в България.

Автор: Гергана Караилиева
Снимка: Личен архив