Начинът на живот е ключов за здравето в напреднала възраст

Акценти

Физическият упадък в напреднала възраст не е толкова неизбежен, колкото обществото смята. Това е основното послание на доклад, представен по време на срещата за интелигентно стареене в Оксфорд. Според авторите му хората носят поне 80% от отговорността за здравословното си състояние в старостта чрез начина си на живот, ежедневните навици и личните избори.

Докладът, озаглавен „Да живеем по-дълго, по-добре“, е първият мащабен анализ по проекта Oxford Longevity и е изготвен от интердисциплинарен екип от специалисти в областта на медицината, физиологията, стареенето и образователната политика.

Начинът на живот е по-важен от гените

91-годишният сър Кристофър Бол, бивш офицер от парашутния полк, е един от авторите на доклада. Той открито заявява, че планира да достигне 100-годишна възраст и вярва, че това зависи предимно от личната дисциплина и ежедневните решения.

Бол определя оценката от 80% като „консервативна“. Според него някои учени, участвали в обсъжданията по доклада, смятат, че влиянието на начина на живот върху здравето в напреднала възраст се доближава до 90%.

Бившият офицер критикува тенденцията обществото да търси външни причини – генетика, семейна среда, стрес, икономически условия – вместо да се съсредоточи върху собственото си поведение и навици. По думите му личната отговорност вдъхва надежда, защото това означава, че бъдещето зависи от ежедневните избори на човек.

Научните доказателства зад твърденията

За да подкрепят твърденията си, авторите на доклада се позовават на редица големи научни изследвания. Сред тях е известното Landmark Twins Study, което анализира живота и здравето на близнаци. Изводът на учените е, че приблизително 75% от продължителността на живота се определя от фактори на околната среда и начина на живот, а не от наследствеността.

Докладът цитира и мащабен анализ на Oxford Population Health, базиран на данни от близо половин милион участници в UK Biobank. Анализът установява, че навиците и средата имат значително по-голямо влияние върху риска от преждевременна смърт и биологичното стареене от генетичните фактори.

Според авторите това доказва, че гените не са присъда. Те могат да увеличат риска от определени заболявания, но не определят напълно здравословното състояние на човек.

Според критиците здравето не зависи само от волята

Въпреки оптимистичния тон на доклада, редица учени предупреждават, че подобен подход опростява реалността. Според тях здравето се влияе не само от личния избор, но и от фактори като бедност, достъп до здравеопазване, замърсяване и държавна политика.

Нанси Кригер, професор по социална епидемиология в Училището по обществено здраве „Т.Х. Чан“ към Харвард, смята, че докладът правилно отхвърля идеята за пълен генетичен детерминизъм, но игнорира социалните неравенства и икономическите условия, които ограничават избора на хората.

Подобна позиция изразява и Стивън Улф, професор по семейна медицина и директор на Центъра за общество и здраве към Университета на Вирджиния. Той подчертава, че много фактори, влияещи върху здравето, са извън контрола на отделния човек. Според Улф прекаленото фокусиране върху личната отговорност може да освободи институциите и политиците от необходимостта да решават обществените проблеми, свързани със здравето.

Социалният статус и здравето остават свързани

Деви Шридхар, професор и ръководител на Катедрата по обществено здраве на Университета в Единбург, завява, че в общи линии е съгласна с оценката от 80%, но отбелязва, че съществува ясна връзка между социално-икономическото положение и здравословното състояние.

По думите й хората с по-високи доходи и по-добри условия не са непременно по-дисциплинирани, а просто разполагат с повече възможности за водене на здравословен живот. Това, според Шридхар, е доказателство, че публичната политика и регулациите също играят ключова роля.

Какви промени препоръчват учените

Сред основните препоръки в доклада са ограничаване на преработените храни, пълно въздържание от алкохол, подобряване на съня и избягване на хранене след 18:30 часа. Авторите съветват също хората да намалят консумацията на месо.

Експертите призовават и правителствата да предприемат по-строги мерки срещу алкохолните напитки, подобни на ограниченията, въведени срещу тютюнопушенето през последните десетилетия.