Възможна ли е появата на лекарство, което удължава живота

Желанието за вечна младост съпровожда хората откакто свят светува. То е неотменна част от митологията и религията, намира място в литературата и изкуството. Тази мечта е отразена в истории за магически еликсири и божествена намеса, откриваме я в най-старите текстове, съхранени до наши дни, но и в далеч по-съвременни книги, в платната на художници и в музикални произведения на автори от всички времена. Достатъчно е да си припомним епоса за Гилгамеш, достигнал до нас от древна Месопотамия, написан с клинообразно писмо върху глинени плочки; за творбите на ренесансовия художник Лукас Кранах Стари; за „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд; за завладяващата мелодия на “Forever Young” на Алфавил и още, и още. Дори няма да намесвам рекламите на козметични продукти по телевизията, обещаващи заличаване на фините бръчки и сияйна кожа, от които признавам, май всички дами сме изкушени.
Изследванията върху дълголетието и стремежът за постигане на здравословно стареене са сред основните направления на съвременната наука. И това далеч не е проява на суета. Ето защо.
По данни на СЗО от 1 октомври 2024 г., темпът на застаряване на населението днес е много по-бърз, отколкото в миналото. През 2020 г. броят на хората на възраст 60 и повече години е надвишил броя на децата под 5 години.
Очакванията са между 2015 г. и 2050 г. делът на световното население над 60 години почти да се удвои, повишавайки се от 12% на 22%. В Япония 30% от населението вече е над 60 години.
В момента 80% от възрастните хора по света на 65 или повече години са с поне едно хронично заболяване, докато 68% имат две или повече. Очакванията са през следващите 30 години броят на хората над 65 години да се удвои, достигайки 1,5 милиарда. Свързаните с напредването на възрастта медицински проблеми причиняват огромно човешко страдание, а контролирането им е недостатъчно ефективно и изключително скъпо.
Възможно ли е да обърнем хода на играта? Представете си лекарство, което удължава живота, забавя стареенето и предотвратява опустошенията на времето, включително свързаните с напредването на възрастта заболявания. Звучи твърде хубаво, за да е истина, но все повече доказателства сочат, че създаването на такива лекарства (т.нар. сенотерапевтици или геротерапевтици) е не само възможно, а те буквално чукат на вратата. Ще я отворят ли?
Да надникнем зад стареенето
На биологично ниво стареенето е резултат от натрупването на голямо разнообразие от молекулни и клетъчни увреждания с течение на времето: настъпват нестабилност на генома и епигенетични промени, изтриване на теломерите, изчерпване на стволовите клетки, проблеми с функцията на белтъците и ефективността на митохондриите – енергийните централи на организма, нарушения на чувствителността към хранителни вещества, поддържане на постоянно възпаление както и други изменения. Специално внимание заслужава натрупването на т.нар. стареещи клетки, но за тях малко по-долу.
Всичко това води до постепенно намаляване на физическия и умствения капацитет, нарастващ риск от заболявания и в крайна сметка до смърт. Тези промени не са линейни и последователни, а се случват на вълни, които настъпват на определена възраст. Според някои изследвания това става на 34, 60 и 78 години. Заключенията на проучване, публикувано в “Nature aging” през 2024 г. са, че ускоряването настъпва около 44 и 60 години.
Статия в „Nature“ от 2025 г. разкрива, че хората преживяват преломна точка около 50-годишна възраст, след което стареенето сякаш получава тласък. Тези промени са свързани с различни телесни функции и могат да обяснят защо някои симптоми на стареене могат да се появят внезапно.
Отделните органи в тялото ни не стареят с еднаква скорост. Сред бързо стареещите са аортата, панкреасът, слезката, надбъбрекът, млечната жлеза.
Може ли стареенето да е полезно
Дори да не ви се вярва, отговорът на този въпрос е положителен. Стареенето е важно за протичането на нормалното ембрионално развитие и ремоделирането на тъканите, за заздравяването на раните (чрез привличане на клетки на имунната система към мястото на „събитието“) и действа като защитен механизъм, предотвратявайки превръщането на увредените клетки в туморни.
Стареенето е важно за поддържането на равновесието в нашия организъм и проблемите започват, когато балансът бъде нарушен и стареещите клетки излязат „извън правомощията си“.
Преждевременно стареене
Учените разграничават два вида възраст: хронологична възраст, която се определя от рождената ни дата, и биологична възраст, отразяваща функционирането на органите и тъканите в тялото ни.
Няма „типичен“ възрастен човек. Някои 60-70-годишни хора имат физически и умствени способности, подобни на много 30-годишни. Други хора изпитват значителен спад във възможностите си в много по-ранна възраст.
Ако биологичната възраст на някого надвишава хронологичната му възраст, то това означава, че този човек старее преждевременно.
Сред причините за преждевременното стареене е скъсяването на теломерите, за което може да допринесат нездравословните навици на живот. То обаче може да е свързано и с някои генетични състояния.
Следните фактори могат да ускорят процеса на стареене: излагане на слънце, тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, стрес, нездравословна диета, липса на физическа активност, недостатъчен сън, замърсяване на въздуха, генетични заболявания като синдром на Вернер и прогерия.
Признаците на преждевременно стареене включват промени във външния вид и поведението, психически или физически. Такива са изменения в кожата (сухота, бръчки, старчески петна и отпускане), оредяване и/или посивяване на косата, загуба на мускулна маса (което може да увеличи опасността от падания и други наранявания), костна загуба (остеопороза, повишава риска от фрактури), проблеми със слуха, зрението и паметта. Понякога признаците на преждевременно стареене може да са израз на скрито заболяване, особено ако започнат внезапно.
Биологичният часовник
Чували ли сте думите „теломери“ и „теломераза“? Ако не сте, сега е моментът да внесем яснота.
Теломерите са „капачки“ в краищата на хромозомите, чиято дължина се съкращава при всяко делене на клетката, превръщайки ги в своеобразен биологичен часовник. Когато размерът им падне под определен праг, клетката преминава в режим стареене или загива. Биологичният им смисъл е да осигурят целостта на хромозомите, да предпазват съществената генетична информация записана в тях в тях и да възпрепятстват слепването им. Донякъде приличат на краищата на връзките за обувки, които не им позволяват да се разплетат.
Теломерите на раковите клетки не се изтриват, което допринася за безсмъртието им. Заслугата е на съдържащия се в тях ензим (теломераза), който възстановява дължината на тези структури. Теломераза притежават и стволовите клетки, които осигуряват възстановяването на остарелите или увредени клетки в организма. Природата е помислила за всичко.
Откритията в областта на теломерите и теломеразата донесоха Нобелова награда по физиология или медицина за 2009 г. на Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак.
Гени
Съществуват ли гени на дълголетието при човека?
Да, открити са гени, за някои от чиито варианти се предполага, че имат отношение към продължителността на живота. Те участват основно в работата на инсулина/инсулиноподобния растежен фактор 1; поправката на увреждания в ДНК молекулите; имунния отговор; метаболизма на холестерола и поддържането на теломерите.
Уловката тук е, че тези генетични варианти не винаги се откриват при всички хора достигнали изключително дълголетие.
Не е изключена намесата на множество гени в този процес, немалка част от които все още да не са идентифицирани. Смята се, че продължителността на живота се определя частично от генетичния състав на индивида (около 25%), околната среда и начинът на живот също си казват думата. Учените продължават да разплитат мистерията. Публикация в “Nature aging” от 2022 г. разкри ролята на определени варианти в четири гена (BRCA1, BRCA2, ATM и TET2), които са отрицателно свързани с продължителността на живота на хората.
Изводът е направен въз основава на разчитането и анализа на целия екзом (съвкупността от всички белтък-кодиращи части на гените) на над 350 000 участници, чиито проби са съхранени в британската биобанка.
Зомби клетки
Появата на т.нар. стареещи клетки е с ключово значение. Някои ги назовават „зомби клетки“, тъй като те не могат да се делят повече, но и не умират. Бедата е в това, че част от тях (от 30% до 70%) секретират молекули, които поддържат неблагоприятна, възпалителна и имуносупресивна среда, насърчаваща развитието на болестни процеси. Зомби клетките предават стареенето и към нормалните клетки и то се разпространява подобно на горски пожар.
В по-младите ни години имунната система успява да изчисти стареещите клетки от тялото ни, преди те да причинят проблеми.
С напредването на възрастта и отслабването на имунната система, стареещите клетки се задържат и натрупват, създавайки благоприятни условия за разгръщане на редица патологични състояния. Това прави своевременното им откриване и обезоръжаване изключително важно. Възможно ли е?
Има ли хапче срещу стареене?
Все още не, но усилено се работи върху създаването му. Последните постижения в сенотерапията доведоха до две основни стратегии, насочени към стареещите клетки: сенолитични агенти (сенолитици), които избирателно откриват и унищожават стареещите клетки; и сеноморфни агенти, които повлияват / премахват вредните ефекти на стареещите клетки, без да ги убиват. Двете групи се обединяват под наименованието сенотерапевтици.
Все още няма одобрени сенолитични агенти, но техни представители се изпитват в клинични проучвания при свързани с възрастта състояния, като болест на Алцхаймер, диабет, остеоартрит, остеопороза. Смята се, че потенциално те биха могли да помогнат при над 40 заболявания, включително раковите заболявания и различни заболявания на сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове, очите и мозъка, както и при усложненията, настъпили при трансплантация на органи и терапия на тумори.
Първите потенциални сенолитични агенти бяха идентифицирани през 2015 г., сред тях са са кверцетин и дазатиниб. Кверцетинът е растителен пигмент, открит в много плодове и зеленчуци, който се продава като хранителна добавка, докато дазатиниб е лицензиран за употреба при лечение на левкемия.
Тъй като стареещите клетки натрупват отново и отново, сенолитиците ще трябва да се прилагат периодично. Работи се и върху създаване на ваксина срещу стареене. Целта й е да подготви имунната система своевременно да намира и унищожава стареещите клетки.
Предизвикателства
Проучванията върху сенотерапевтиците се сблъскват с редица трудности.
Първата е, че на хората са необходими десетилетия, за да остареят, което прави необходимите клинични изпитвания едновременно дълги и скъпи.
Сред потенциалните решения на този проблем, което в момента се проучва, е използването на молекулни заместители или „биомаркери“ на процеса на стареене. Това са фини промени, като например добавянето на определени химични групи към ДНК, които се случват в по-кратки времеви рамки и се смята, че са показателни за по-широката картина на стареенето.
Друг вариант е да се обърнем към най-добрия приятел на човека. Кучетата остаряват около седем пъти по-бързо от хората и изпитват голяма част от същите свързани с възрастта изменения и заболявания. Освен това те споделят нашите домове и много от същите влияния на околната среда, които допринасят за стареенето. Накратко, четириногите ни любимци са отличен модел на процеса на стареене.
Като част от проекта „Стареене при кучета“, който се провежда в САЩ, 500 кучета вече помагат за оценката на предполагаеми лечебни подходи против стареене.
Вторият проблем е, че според настоящата медицинска парадигма, стареенето не е нещо, което трябва да се лекува.
Наред с махмурлука и досадните телефонни обаждания, стареенето се разглежда като мрачна неизбежност на живота.
Това означава, че ако Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) и други медицински регулатори някога одобрят лекарство срещу стареене, най-напред ще трябва да признаем, че стареенето е предотвратимо състояние, което може да бъде терапевтично повлияно.
Метформин
Всеки ден милиони хора по света приемат метформин, за да контролират диабет тип 2, но изследванията показват, че това лекарство може да осигури и други ползи.
Клинично проучване във Великобритания от 2014 г., включващо над 150 000 души, разкри, че хора с диабет, приемащи метформин, живеят по-дълго от недиабетици, които не го използват. Редица други съобщения също демонстрират способността на метформина да предотвратява специфични, свързани с възрастта заболявания. Все още е рано за окончателни заключения за сенотерапевтичните свойства на метформина, но проучванията продължават с пълна сила.
На фокус е и друг лекарствен продукт – рапамицин, одобрен за имуносупресивна терапия при осъществяване на трансплантации и лечение на някои видове рак.
Специалистите предупреждават, че докато не приключат проучванията и не бъде получено одобрение за употребата им, е твърде рано (и опасно!) предполагаеми сенотерапевтици да се прилагат извън клиничните изпитвания.
Колко дълъг би могъл да стане човешкият живот?
Библията предлага две различни гледни точки за продължителността на човешкия живот. Битие 6:3 определя ограничение от 120 години („Духът Ми няма да остане с човечеството завинаги, защото е покварено. Дните му ще бъдат 120 години.“), което някои изследователи тълкуват като максималната възможна продължителност на човешкия живот след времето на Ной. Псалм 90:10 предлага по-кратка, по-типична продължителност на живота от „седемдесет или осемдесет години“ за тези, които са живели около времето на Моисей. Някои от споменатите в нея личности обаче се отличават с впечатляващо дълголетие.
Какво казва науката: Средната продължителност на човешкия живот непрекъснато се повишава и докато през 17 век е била едва 30 години, то през миналото столетие нараства с 4 десетилетия. Зад този напредък стоят технологичният прогрес, подобрените условия на живот и хранене, достъпът до чиста вода и развитието на медицината, включително използването на антибиотици и ваксини.
И все пак, колко дълъг би могъл да бъде човешкият живот: През 1825 г. британският математик Бенджамин Гомперц (1779—1865) въвежда уравнение (то носи неговото име), за да моделира кривите на човешката смъртност, за която знаем, че се увеличава с времето. Казано с други думи, шансът да настъпи краят поради рак, сърдечно заболяване или инфекции се удвоява на всеки 8-9 години. Решаването на това уравнение не е проста задача, тъй като променливите са много и са свързани с различни фактори.
Проучване, публикувано в списание „Nature“ през 2016 г., предполага, че животът ни може да достигне най-много около 115 години, позовавайки се на плато в максималната възраст при смърт от средата на 90-те години на миналото столетие. Този извод породи активно обсъждане и изследвания по темата. Според статия в „Nature Communications“ от 2021 г., ако успеем да се преборим с основните виновници за настъпване на смърт в момента - ракови и сърдечносъдови заболявания (и не загинем при инцидент, разбира се), животът ни би могъл да бъде 120-150 години. Публикация в „Nature Aging“ от 2022 г. подчертава потенциала за увеличаване на продължителността на живота отвъд настоящите граници.
Всичко това показва, че отговорът на въпроса за това колко дълго бихме могли да живеем все още не е намерен. Учените обаче са категорични, че граница има и се определя от природни ограничения. Както се казва в един популярен виц, „няма нищо сигурно извън смъртта и данъците“.
Митове за дълголетие
Най-дълго живелите представители на жените и мъжете, чиято история е напълно потвърдена, са Жана Калман от Франция (живяла 122 години и 164 дни, 1875–1997 г.) и Джироемон Кимура от Япония (починал на 116 години и 54 дни, 1897–2013 г.).
Възможно е да прочетете и за много други случаи, но това не означава, че всички те са верни. Политически, национални, религиозни и други мотиви са накарали медиите и дори учените погрешно да приемат и разпространяват твърдения за екстремно дълголетие. През 1986 г. един от редакторите на „Книгата на рекордите“ на Гинес заявява, че „нито една тема не е по-замъглена от суета, измама, лъжа и умишлена фалшификация от крайностите на човешкото дълголетие“.
Публикация в „Curr. Gerontol. Geriatr. Res.“ от 2010 г. е посветена точно на тези въпроси. Каква част от информацията за столетници и суперстолетници (хора на 110 и повече години) е истина и кои са най-честите причини за умишлени или неумишлени грешки?
Хората отдавна са очаровани от разказите за изключително дълголетие. Древноримските историци са се опитвали да съберат сведения за хора, доживели до необичайно дълбока старост в местните селища. Алхимиците в средновековна Европа трескаво са следили информацията за столетници, вероятно за да намерят „лек“ за старостта (Изворът на младостта). Необяснимо е, но различни историци и дори „учени“ като Роджър Бейкън са приемали без грам съмнение слухове за достигната впечатляващо напреднала възраст без критична проверка дали отговарят на действителността.
Едва през 18 век, с появата на учени като Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон (1707–1788, френски натуралист, математик, космолог), е предложено „ограничение“ на твърденията за възможната продължителност на човешкия живот. Бюфон заявява, че „човек, който не умира от случайни болести, достига навсякъде деветдесет или сто години“. Казано накратко, това трябвало да усмири прекомерните изблици на фантазията. Дали?
Авторите на публикацията в „Curr. Gerontol. Geriatr. Res.“, за която стана дума, проучват Американския индекс на смъртността в социалното осигуряване за периода 1980–2009 г. за лица с дати на раждане и смърт, даващи възраст 110+ години. Честотата е сравнена със списъка на потвърдените суперстолетници, поддържан от Групата за изследвания в областта на геронтологията, починали през същия период от време. Резултатите показват, че процентът на невалидните твърдения за дълголетие се увеличава с възрастта: от 65% при 110-111 години до 98% при 115 години и до 100% за 120+ години. Ето и формулираните от тях единадесет типа фалшиви твърдения в това отношение:
- Мит за религиозния авторитет: От незапомнени времена напредналата възраст е давала статус, което обяснява някои екстремни възрасти, приписвани на исторически важни личности. Така например в Библията се казва, че Авраам е живял 175 години. Според вярванията човекът първоначално е трябвало да има вечен живот, но тъй като грехът е въведен в света от Адам и неговото влияние ставало все по-голямо с всяко следващо поколение, Бог непрекъснато съкращавам отредените на хората дни на земята.
Специалисти обясняват необичайно високите възрасти, споменати в Стария Завет, като погрешни древни преводи, които са превърнали думата „месец“ в „година“, бъркайки лунните цикли със слънчевите. Това би превърнало възраст от 969 години в по-разумните 969 лунни месеца или около 78,3 слънчеви години. На толкова умира Матусал, който е най-възрастният човек, чиято възраст е посочена в Библията.
- Мит за старейшина на селото (Племенният вожд): Митът за „старейшината на селото “ е своеобразна локализирана версия на патриархалния мит, само че се отнася за обикновени хора, а не за елитни членове на обществото. Възрастта, която им се приписва, обикновено е ограничена от способността на масите да повярват. Повечето твърдения от този тип са за възраст под 200 години, като 120 до 160 години изглежда представлява предела на правдоподобността за необразованите. Предполагаемата възраст често се закръгля до най-близките пет или десет години (нарича се „натрупване на възраст“), т.е. 125 или 130, а не 123 или 129 години). Тези митове продължават да се поддържат и днес на места като Бангладеш, Нигерия, Индонезия и Пакистан.
- Мит за Извора на младостта: Хората се нуждаят от пример за успех, за да повярват, че специален вид вода, лекарство или отвара носят полезни (магически) свойства, дарявайки изключително дълголетие на тези, които ги използват. Преди снизходително да се усмихнете, си спомнете за рекламите, които ни бомбардират и днес от всички страни, обещавайки ни помощ в борбата с остаряването. Можем ли да им се доверим?
- Мит за Шангри-Ла: Разширение и адаптация на мита за Извора на младостта е идеята, че определено място, а не вещество, притежава тайнствената съставка, която е необходима за достигане на дълбока старост. Шангри-Ла е измислен рай в романа „Изгубеният хоризонт“, публикуван през 1933 г. Авторът Джеймс Хилтън описва изолирано място, чиито жителите са щастливи и умират много години след достигане на нормалната продължителност на живота. Този мит е особено популярен през 19 век, когато заможни хора тръгвали да търсят екзотични и мистични земи - приключение за богати европейци, наречено „Голямото пътешествие“.
- Национална гордост: Корени се във възхода на национализма през 19 и 20 век. Илюстрация е „състезанието“ за дълголетие между СССР и САЩ. СССР обявява, че Ширали Мислимов от Азербайджан е бил на 168 години, когато е починал на 2 септември 1973 г. Никой западен журналист обаче не получава разрешение да разговаря със „стария Ширали“ приживе. Махуд Ейвазов е почетен с пощенска марка на СССР от 1956 г. за неговия 148-и рожден ден като най-възрастния човек в Съветския съюз. Твърдения за необичайно висока възраст идват и от Куба, често за хора достигнали 120–126 години. В страната съществува дори „Клуб 120“, в който членува и Фидел Кастро, тъй като му пожелават „120 години здраве“.
- Духовна практика: Този мит твърди, че определени философии или религиозни практики позволяват на човек да доживее до дълбока старост. Застъпен е най-вече в страните от Далечния изток.
- Семейно дълголетие: Роднина, доживял до дълбока старост, може да бъде източник на значителна гордост за потомците си и това е една от най-често срещаните причини за неточни твърдения, с които се сблъскваме. Много семейства разказват истории за членове на фамилията отпреди много поколения, които са постигнали впечатляващо дълголетие. Често тези възрасти са завишени и няма документирани доказателства за твърдението. Колкото по-назад във времето се отива, толкова по-лесно е да се вмъкне такъв представител на семейството в родословното дърво.
- Индивидуална и/или семейна известност: Някои хора, умишлено или по погрешка, твърдят, че са „най-възрастният човек“ в света, което е донесло известност на тях самите и/или на семейството им. Възможно е да са напълно убедени във възрастта си (въпреки че грешат), било защото някой ги е подвел за истинската им възраст или поради това, че са забравили за отдавна направена умишлено или неволно промяна в датата им на раждане. Така например, Мариам Амаш посреща заедно със семейството си цялото медийно внимание, което ? е било обърнато, докато твърди, че е на 120 години. В статия в „Дейли Мейл“ от февруари 2008 г., Моше Хазут, местен служител в северния израелски град, където живее г-жа Амаш, заявява, че акт за раждане не съществува: „Жената е родена по време на османския период, време, когато регистърът на населението е бил много неточен“ – пояснява той. Освен това възрастта на най-малкия ? син, Мохамед, на 54 години, показва, че го е родила на 66-годишна възраст, което, особено преди появата на съвременните методи за лечение на безплодие, би било нечувано.
- Неправилно отчитане на военната (наборната) възраст: Това е сериозен мотив, който може да доведе до неправилно отчитане на възрастта. В някои случаи това е, за да се направи юношата достатъчно голям, за да служи в армията, а в други, за да се избегне военна служба поради надхвърлена възраст. Впоследствие тези хора е трябвало да продължат да поддържат твърденията си.
- Грешки при административна регистрация: Административните грешки са важен източник на неточни твърдения за възраст, особено в по-развитите държави.
- Недекларирани смъртни случаи (измама с пенсии или социални права): В някои случаи роднини с подобно име продължават да получават пенсия по измамен начин. Например, Пърл Хакни твърди, че е на 117 години, но по-късно е отбелязано, че е на 93. В този случай тя е приела самоличността на леля си със същото име. Едли Банкхед от Пенсилвания пък променя възрастта си от 57 на 73, когато кандидатства за социално осигуряване през 1956 г., добавяйки 16 години към възрастта си.
През 2010 г. избухва скандал, когато японските власти започват разследване на най-малко 200 предполагаеми случая на измамни искания за пенсии, включващи хора, за които се твърди, че са много стари, но вероятно са починали преди доста време. Сред тях е човек, който би бил на 125 години, ако е все още жив. Подобна форма на пенсионна измама е регистрирана и в Гърция, където се оказва, че 300 от 500 предполагаемо живи столетници са починали през предходните седем години.
Фактите
Да дадем думата на безпристрастните статистически данни. По сведения на Администрацията за социално осигуряване на САЩ (Social Security Administration - SSA) взети от Medicare, през 2000 г. в страната е имало 32 920 столетници. От тях 105 или 0,3% са били на 110 и повече години. От 2700 души, за които се твърди, че са достигнали възрастта от 110+ години между 1980 и 1999 г., според SSA само 355 (13%) могат да бъдат потвърдени. Преброяването на населението в САЩ е посочило 1388 суперстолетници през 2000 г. (около 1 на 200 000).
По наблюдение на Международната база данни за дълголетие (IDL, http://www.supercentenarians.org/) и Изследователската група по геронтология (GRG, http://www.grg.org/), броят на живите суперстолетници в САЩ през 2010 г. е бил приблизително 60 до 70 (или приблизително един жив суперстолетник на пет милиона души в развитите страни и много по-малко в по-слабо развитите страни) и 250 до 300 в световен мащаб.
Бонусите на възрастта
Случват ли се хубави неща с напредването на възрастта?
Що за въпрос – ще запитате вие. Та нали всяка година харчим милиарди долари в опит да забавим и заличим следите на времето, прикривайки бръчки и боядисвайки посивели коси, водени от стремежа да задържим младостта.
И все пак, според публикация на „National Geographic“ отговорът на този въпрос е по-скоро положителен. Ето и някои от „бонусите“ на остаряването:
- Ставаме по-добри в справянето със стреса. Една от причините е, че с възрастта натрупваме повече опит като цяло и вече сме разработили стратегии за „излизане“ от конкретни, повтарящи се ситуации;
- Придобиваме по-голяма емоционална устойчивост, развиват се нашите емоционална интелигентност и емоционална адаптивност;
- Опитът ни прави по-мъдри. Макар някои видове памет и скорост на обработка на информацията да намаляват с възрастта, други показатели като речник и дългосрочни знания остават стабилни или дори се подобряват. Изследователите наричат това „кристализирана интелигентност“;
- Спираме да се интересуваме какво правят всички останали и прекарваме по-малко време в сравняване с другите;
- За много хора годините на ранната младост са най-щастливите от живота, но това не означава, че по-късно не може да изпитаме това блажено чувство. Изследвания показват, че щастието като цяло има тенденция да се увеличава с възрастта, особено след средна възраст, въпреки че следва U-образна крива. За това ни напомня и статия, излязла в „Journal of Happiness Studies“ през 2022 г. Възрастните хора често си спомнят средната възраст като един от най-позитивните периоди и много от тях съобщават, че удовлетворението от живота достига връх през 60-те и 70-те им години. С времето се научаваме да ценим нещата и хората, които имаме. Да виждаме чашата по-скоро пълна, отколкото празна. А може би мъдро пресипваме съдържимото в съд с по-малка вместимост?
Разбиване на стереотипи
Оказва се, че начинът ни на мислене оформя и начина, по който остаряваме.
Един от най-големите митове за стареенето е, че то е извън нашия контрол. Специалистите предупреждават, че този начин на мислене не е добър, защото може да се превърне в „самоизпълняващо се пророчество“. Ако приемем, например, че депресията е нормална част от стареенето и естествен негов спътник, това ни настройва да я приемаме и очакваме като неизбежност.
Проучване от 2002 г., публикувано в „ЗJournal of Personality and Social Psychology“, разкри, че хората с позитивно отношение към стареенето (измерено до 23 години по-рано) живеят средно със 7,5 години по-дълго. Изследването обхваща 660 души на възраст 50 и повече години и потвърждава, че волята за живот също има значение.
Вдъхновяващи примери
Всички знаем не един и двама известни учени, писатели, художници, певци и артисти, творили до сетния си дъх. Сега обаче, нека си припомним някои вдъхновяващи примери за хора, успели да сбъднат мечтите си и да постигнат успех в своите златни години. Пример за това, че си струва да преследваме страстта си и да не се отказваме.
- Полковник Харланд Сандърс (1890-1980): Роден е в Индиана, научава се да готви след смъртта на баща си, когато е едва на 6 години. Престава да посещава училище в седми клас и работи на различни места, често напуска или бива уволнен. На 40 годишна възраст управлява малка бензиностанция в Корбин, Кентъки, и отваря ресторант „Сандерс“ в задната й част. Заведението предлага вечеря в семеен стил и скоро печели голяма клиентела. Мълвата се разпространява бързо и бизнесът се разраства. През 1935 г. Сандърс получава почетната си титла полковник от губернатора на Кентъки. През 1939 г. той усъвършенства рецептата си за „пиле, от което да си оближеш пръстите“, като използва тайна смес от 11 подправки и тенджера под налягане, за да запечата вкуса и сочността му. През 1952 г., на 62-годишна възраст, Сандърс отваря първото заведение Kentucky Fried Chicken. Останалото, както се казва, е история.
- Баба Моузес: Баба Моузес, чието истинско име е Ана Мери Робъртсън Моузес (1860-1961), започва успешната си кариера на (самоук) художник, когато е на 78 години. Международното признание за нейните пасторални пейзажи и сантиментални сюжети показва, че никога не е твърде късно да откриеш и изразиш своите артистични способности. Известността идва при нея през 50-те години на миналото столетие, след като е представена на корицата на списание „Time“ през 1953 г. Тя е обект на множество телевизионни предавания и на номиниран за Оскар биографичен документален филм през 1950 г. Автобиографията ?, озаглавена „Историята на моя живот“, е публикувана през 1952 г. Удостоена е и с две почетни докторски степени. Със съпруга й имат десет деца, пет от които оцеляват в ранна детска възраст. До сетния си дъх на 101-годишна възраст Ана Моузес създава около 1500 произведения.
В публикувания за смъртта й некролог вестник „Ню Йорк Таймс“ пише: „Простият реализъм, носталгичната атмосфера и светлият цвят, с които баба Моузес изобразяваше простия селски живот и селската природа, ? спечелиха широка аудитория. Тя успяваше да улови вълнението от първия зимен сняг, приготовленията за Деня на благодарността и новата, млада зеленина на настъпващата пролет... На живо баба Моузес очароваше, където и да отиде. Дребничка, жизнерадостна жена с пакостливи сиви очи и остър ум, тя можеше да бъде остра с подмазвач и строга с непокорно внуче.“.
- Хари Луис Бърнстейн (1910-2011): През по-голямата част от живота си е смятан за посредствен драматург, преди да се откаже от тази си дейност на 62-годишна възраст. Когато е на 93 години, започва да пише мемоарите си и именно там постига успех. Първата му книга - „Невидимата стена: Любовна история, която разби бариерите“, излиза през 2007 г., когато е на 96 години. В нея разказва за трудното си детство, алкохолизирания си баща, за антисемитизма, с който се е сблъсквал, докато е израснал в мелничарски град в Ланкашър (Стокпорт - сега част от Голям Манчестър) в северозападна Англия, както и за драматичната любовна история преживяна от сестра му и нейния приятел християнин. Самотата, която Хари изпитва след смъртта на съпругата си Руби през 2002 г., след 67 години брак, е катализаторът, подтикнал го да започне работа по творбата си. Втората му книга, „Сънят“, публикувана през 2008 г., се фокусира върху преместването на семейството му в САЩ, когато е на дванадесет години. През 2009 г. излиза третата му книга, „Златната върба“, която описва семейния му живот и по-късните години. Четвъртата му книга, „Какво се случи с Роуз“, е публикувана посмъртно.
- Кармен Ерера (1915-2022) прекарва по-голямата част от живота си в създаване на изкуство, което остава почти незабелязано. Славата я спохожда, едва когато навършва 89 години и творбите й получават международно внимание. Продава първата си картина през 2004 г. Нейните минималистични картини днес са изложени в някои от най-престижните галерии в света, те са част от постоянните колекции на Музея на американското изкуство „Уитни“ и Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк и „Тейт Модърн“ във Великобритания. Кармен е родена в Куба и е дъщеря на единия от основателите на вестник „Ел Мундо“. Учи архитектура в Хавана, а след това изкуство в Ню Йорк, където се омъжва за гимназиален учител по литература. За смъртта й съобщават Асошиейтед прес и редица други световни медии.
- Лора Инголс Уайлдър (1867-1957) е американска писателка, учителка и журналистка, която става известна като автор на поредицата детски книги „Малка къща в прерията“ (по които е направен и филм), публикувана между 1932 и 1943 г. Те са основани на спомените за детството й в семейство на заселници и продължават да пленяват въображението на читатели от всички възрасти. Лора Уайлдър публикува първата си творба, когато е в средата на 60-те си години. Дъщеря й Лейн е тази, която усилено я насърчава да усъвършенства писателските си умения.
Бъдещето
През последните няколко десетилетия науката за борба със стареенето се премести от сферата на научната фантастика в академично строгата и основана на доказателства наука. Не, не става въпрос за постигане на безсмъртие. Идеята е да бъде подобрено това, което учените наричат „продължителност на здравето“ или броят години, през които хората могат да живеят добре, без болести. Неслучайно ООН обяви периода 2021–2030 г. за „десетилетие на здравословното стареене“. Целта определено си заслужава.
Терапиите, насочени срещу стареенето, включително сенолитични и сеноморфни агенти, лечение със стволови клетки и други интервенции, са показали, че удължават живота и намаляват тъканните увреждания в различни животински модели. Резултатите от началните клинични проучвания потвърждават, че сенотерапевтичните подходи биха могли да бъдат полезни при човешки заболявания. Все още обаче сме далече от отбелязването на точка в наша полза. За да се случи това са необходими мащабни клинични проучвания и задълбочени анализи.
Може би съвсем не е далеч времето, когато сенотерапевтиците ще се превърнат в неотменна част от грижите за здравето и благополучието ни чрез възпиране на свързаните с възрастта медицински проблеми. Точно както статините днес се предписват за понижаване на холестерола и предотвратяване на инсулти и сърдечни заболявания. Вероятно след кръвен тест, който да покаже колко бързо стареем и към кои заболявания сме предразположени.
Напълно е възможно някои от четящите тези редове да бъдат сред първото поколение, което ще се възползва от постиженията на науката, за да постигнат тази мечта – да останем здрави и да живеем по-дълго и по-щастливо с любимите ни хора и занимания.
Докато чакаме науката да ни подаде ръка за сбъдването й, нека не забравяме, че можем да направим много в полза на здравето и дълголетието си. Рецептата включва физическа и умствена активност, правилна диета и избягване на вредните навици, редовни профилактични прегледи и поставяне на необходимите ваксини. Най-важната съставка е любовта – към хората, света, нещата, които правим, без нея животът ни едва ли би имал смисъл.
ПУБЛИКАЦИЯТА е свързана към
- Хората смятат, че старостта настъпва по-късно, отколкото преди
- Как трябва да се хранят хората над 50-годишна възраст
- Приемът на диетични фибри и сложни въглехидрати е свързан със здравословно стареене
- Старостта не е край, а ново начало, от което не бива да се страхуваме
- Предизвикателството, наречено остаряване: Не унивайте, а изживейте тази фаза от живота си с удоволствие
- Джейми Лий Къртис: Не трябва да крием възрастта си, сякаш е нещо лошо
- Как да осигурим на възрастните си родители спокойни и щастливи старини
Коментари към Възможна ли е появата на лекарство, което удължава живота