Упражненията в напреднала възраст показват подмладяващи ефекти на клетъчно ниво

За хората, които мразят да тренират, имаме лоши новини – физическите упражнения могат да ви поддържат по-млади. Не просто по-млади на външен вид, а по-млади на епигенетично ниво. Ползите от физическата активност са добре установени, включително повишена здравина на костите и мускулите, подобрена мобилност и издръжливост и по-нисък риск от сърдечни заболявания, диабет и високо кръвно налягане.

Но по-млади? Изследване, публикувано наскоро в „Aging Cell“, предполага, че това твърдение може да е вярно. Документът е дело на екип от седем изследователи от три научни институции, включително Кевин Мурах, доцент в Катедрата по здравеопазване, човешка производителност и отдих към Университета в Арканзас. Проучването е финансирано от Националните институти по здравеопазване на САЩ.

Експеримент с мишки

Докато публикуваният документ е пълен с данни, отразяващи използването на няколко аналитични инструмента, експериментът, който генерира данните, е сравнително ясен. На лабораторни мишки, които са към края на естествения си живот (22 месеца), е разрешен достъп до колело за упражнения. Като цяло, мишките не се нуждаят от принуда, за да бягат и го правят доброволно. По-възрастните гризачи тичат от шест до осем километра на ден, предимно на напъни, докато по-младите могат да тичат до 10-12 километра. Използваното колело в проучване гарантира изграждането на мускули. Въпреки че няма пряк аналог на повечето човешки упражнения, Мурах го оприличава на „войник, носещ тежка раница за дълъг период“.

Когато мишките са изследвани след два месеца упражнения, изследователите определят, че биологичната им възраст е по-малка с осем седмици* в сравнение с тази на гризачите, които не спортуват (24 месеца).

Мурах отбелязва, че докато специфичния вид на мишките и условията на пребиваване могат да повлияят на продължителността на живота, „исторически те започват да умират след навършване на 24 месеца със значителна скорост“. „Излишно е да казвам, че когато продължителността на живота ви се измерва в месеци, допълнителните осем седмици – приблизително 10% от живота – са забележителна печалба.“, допълва Мурах.

Метилиране на ДНК

Науката зад това твърдение, макар и сложна, зависи до голяма степен от биологичен процес, известен като ДНК метилиране. Скорошна статия в „New York Times“, обсъждаща работата на Кевин Мурах върху мускулната памет, описва метилирането „като процес, при който клъстери от атоми, наречени метилови групи, се прикрепят към външната страна на гените като миниатюрни раковини, което прави гените повече или по-малко вероятно да се активират и да произвеждат специфични протеини.

С напредването на възрастта на тялото се наблюдава тенденция към повишено ДНК метилиране или дори хиперметилиране в промоторните региони на гените в мускулите. „Промените в метилирането на ДНК с възрастта обикновено се случват по систематичен начин до степен, в която можете да разгледате нечия ДНК от дадена тъканна проба и да предскажете биологичната му възраст с достатъчна степен на точност.“, обяснява Мурах.

ДНК Метилиране, стареене и упражнения

Въпреки че проучването подкрепя аргументите за физическа активност, все още има много, което трябва да се научи. Докато връзката между метилирането и стареенето е ясна, то тази между метилирането и мускулната функция не е. Мурах все още не може да потвърди със сигурност, че обръщането на метилирането чрез упражнения е причина за подобряване на здравето на мускулите. „Целта на настоящото проучване не е такава.“, обяснява той. Въпреки това Мурах възнамерява да проведе допълнителни изследвания, за да определи дали „промените в метилирането водят до променена мускулна функция“.

*Murach Kevin et al. Late-life exercise mitigates skeletal muscle epigenetic aging. Aging Cell. 21 Dec 2021.