Д-р Анелия Нанкова: Какво е хиперпролактинемия - причини, клинична картина, диагноза и лечение

Хиперпролактинемията е сериозен здравен проблем, свързан с нарушение на нормалната функция на половите жлези и сексуалната функция, както и контрол на обема на хипофизарния аденом. Д-р Анелия Нанкова е част от екипа специалисти на ДКЦ ВИТА. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, метаболитен синдром, хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания, репродуктивни нарушения, заболявания на щитовидната жлеза и остеопороза. Д-р Нанкова има научни интереси в областта на хипофизните и надбъбречни заболявания, ендокринните хипертонии, невроендокринологията.

Д-р Нанкова, каква е функцията на пролактина и какво представлява хиперпролактинемията?

Пролактинът е хормон, който се произвежда и секретира от лактотрофните клетки на предния дял на хипофизата - жлеза, разположена в основата на мозъка. Секрецията му се влияе както от инхибиращи, така и от стимулиращи фактори. За разлика от всички останали хипофизарни хормони, на които влияят основно стимулиращите фактори, при пролактина влиянието е предимно потискащо, с основен представител на инхибиторите – допамин. Основните функции на пролактина са стимулиране на развитието на млечните жлези при бременност и индуциране на лактацията. Извън периода на бременност и лактация хормонът няма функции в организма.
Хиперпролактинемията (повишени нива на пролактина) е често срещано състояние в клиничната практика. Изключително важно за правилното лечение е откриването на причината за това състояние.

Какви могат да бъдат причините за хиперпролактинемия?

Причините за повишени пролактинови нива могат да бъдат както физиологични: при бременност, овулация, кърмене, физическо натоварване, стрес, стимулация на млечните жлези, така и патологични: органична хиперпролактинемия (аденом на хипофизата - пролактином), функционална хиперпролактинемия (вследствие на други заболявания, сред които най-чести са хипотиреоидизъм, поликистозен овариален синдром, бъбречна недостатъчност и др.), хиперпролактинемия вследствие на прием на медикаменти - антипсихотици, антидепресанти, антиеметици, опиоиди и др.

Каква е клиничната изява на заболяването?

Основните симптоми на хиперпролактинемия са свързани с нарушения на функцията на половите жлези - хипогонадизъм. В зависимост от етиологичната причина е възможно наличие и на други симптоми (например при хипофизарен аденом – главоболие, зрителни нарушения, хипопитуитаризъм).

• При жените хиперпролактинемията води до потисната продукция на естрогени и прогестерон от яйчниците, което е свързано с менструални нарушения, инфертилитет, понижено либидо и галакторея. Друга възможна изява е чрез хиперандрогенемия (повишено окосмяване, акне, косопад) поради факта, че пролактинът стимулира производството на андрогени от надбъбречните жлези.
• При мъжете хиперпролактинемията се характеризира с понижено либидо, еректилна дисфункция и нарушения в сперматогенезата. Други изяви на хипогонадизма могат да бъдат анемия, намалена мускулна маса и липса на енергия. Вследствие на по-завоалираната картина при мъжете, при тях по-често се забавя поставянето на диагнозата, което води до изява на макропролактиноми (хипофизарни аденоми с размер над 1 см), при които на преден план излизат оплаквания от главоболие, зрителни нарушения, хипопитуитаризъм.

При двата пола може да се наблюдава понижение на костната минерална плътност (остеопения, остеопороза) вследствие на добре известното негативно влияние на хипогонадизма върху костите. Освен това хиперпролактинемията води до инсулинова резистентност и всички свързани с нея метаболитни нарушения.

Как се диагностицира заболяването?    

Пролактинът е стресов хормон! Физическо натоварване и стимулация на млечните жлези трябва да бъдат избягвани за поне 30 минути преди вземането на кръвните проби. Възможно е еднократно регистрирана висока стойност да бъде достатъчна за поставяне на диагноза, при условие, че са спазени всички условия за вземане на пробата. В противен случай, особено при горногранични или леко повишени нива, е уместно изследването да бъде повторено, като се изключи макропролактинемия (макропролактинът е фракция на пролактина, която няма биологична активност и съответно при тези случаи хиперпролактинемията няма клинично значение и не следва да бъде прилагано лечение).
При спазване на всички условия за изследване на пролактин и след изключване на други причини за хиперпролактинемия (физиологична, хипотиреоидизъм, лекарствено-индуцирана и др.), следва да се направи образно изследване на хипоталамо-хипофизарната област – ядреномагнитен резонанс.

->> Вижте повече за д-р Анелия Нанкова, ендокринолог

Д-р Нанкова, какви са целите на лечението и кога да лекуваме хиперпролактинемията?

Лечението има основно три цели: възстановяване на нормалната функция на половите жлези, възстановяване на сексуалната функция и контрол на обема на хипофизарния аденом. Показанията за започване на лечение са:

• инфертилитет
• хипогонадизъм
• зрителни нарушения
• забавяне на пубертетното развитие
• галакторея – изтичане на млекоподобен секрет от млечните жлези, причиняващ дискомфорт
• профилактика на остеопороза

Какво е лечението на хиперпролактинемията?

Лечението зависи от етиологичната причина, довела до хиперпролактинемия.
При пролактиноми, за разлика от всички други аденоми на хипофизата, медикаментозното лечение е средство на първи избор. Базирано е на физиологичната регулация на пролактиновата секреция – допаминовите агонисти са средство на първи избор. Целта е нормализиране на пролактина и редукция на размера на тумора. Според съвременните препоръки каберголин е медикаментът на първи избор с оглед на лесното приложение (дългият полуживот позволява еднократно или двукратно седмично приложение) и профил, изчистен от сериозни странични ефекти. Обичайната начална доза е 0.25 мг до 0.5 мг седмично с титриране до обичайно 3 мг седмично. При резистентност или непоносимост към медикаментозното лечение се прибягва към хирургично лечение и радиотерапия.
Хиперпролактинемията, свързана с първичен хипотиреоидизъм (най-често при тиреоидит на Хашимото), претърпява обратно развитие с лечението на основното заболяване.
При поликистозен овариален синдром лечението на хиперпролактинемията може да повлияе благоприятно менструалните нарушения и инфертилитета.

По отношение на медикаментозно-индуцираната хиперпролактинемия средство на избор е преустановяване на съответния медикамент. Тази стратегия обаче може да се окаже опасна при пациенти с психиатрични нарушения, които са на терапия с антипсихотици. Включването на ниски дози допаминови агонисти води до бързо и трайно нормализиране на пролактиновите нива.