Какво знаем и какво не знаем за ваксините срещу COVID-19 – д-р Анна Савчева – медицински директор на ВИТА

Кои ваксини са РНК, а кои – аденовирусни? Кои са по-подходящи за възрастни, а кои – не толкова? Кои са добри и кои – лоши? И разрешиха ли руската ваксина за европейци, или наистина си играят с нас на руска рулетка? Потърсихме отговорите на всички тези въпроси от д-р Савчева, която ръководи COVID-19 отделението във ВИТА още от времето на възникването му.

Д-р Савчева, какви са основните типове ваксини срещу COVID-19?

Одобрените до този момент в Европейски съюз ваксини за предпазване от COVID-19 са два вида:       

РНК ваксините :

• на фирмата Pfizer/BioNTech  
• на фирмата Moderna

Векторните ваксини – произвеждани от:

• AstraZeneca/Oxford University/,
• Janssen (поделение на Johnson&Johnson)
• Институт „Гамалея“ към Министерството на здравеопазването в Русия.( предстои да бъде разрешена за употреба в ЕС)

Какво представляват РНК ваксините и какво е различното в начина им на въздействие върху организма?

РНК ваксините срещу COVID-19, са получени на базата на информационното РНК (иРНК). Те имат инструкции, които позволяват на човешките клетки да произведат безобидна сама по себе си част от коронавируса. Това е за т.нар. шипов протеин, който вирусът използва, за да се свърже с човешките клетки. Тези инструкции се предават чрез информационното РНК.
След като клетката получи инструкциите и произведе протеина, имунната система разпознава протеина и започва да произвежда антитела срещу него – процес, който се случва и при инфекция с коронавирус. Разликата е, че човекът не се заразява със самия вирус и затова не може да се разболее или да зарази друг.
Резултатът е, че човешкото тяло получава знание как да се защити при бъдещо заразяване.
РНК ваксините не могат да причинят заразяване с коронавирус. Те не внасят в тялото жив вирус или целия генетичен материал на вируса, а само една частичка РНК, която предава инструкциите за производството на шиповия протеин.
Информационната РНК не взаимодейства с ДНК на човека. Тя не влиза в ядрото на човешките клетки, където се намира ДНК, и се изхвърля, след като клетката произведе кодирания протеин.

Какви са разликите при ваксините, създадени от различните производители?

Най-общо приликите и разликите могат да бъдат систематизирани по следната схема:

РНК Ваксината на производителя Pfizer/BioNTech

•    Производственото име на препарата е Comirnaty;
•    Прилагат се две дози през интервал от три седмици;
•    Одобрена е за хора над 16 години в ЕС;
•    Ефективността й достига до 95% при клинични проучвания;
•    Транспортира се и се съхранява при температура от -90°C до -60°C като след размразяване може да се пази и в хладилник при температура между 2°C и 8°C до пет дни:
•    Разрешена е за употреба освен в ЕС и в Обединеното кралство, в САЩ, Канада, Австралия, Исландия, Швейцария, Израел и други;
•    България е поръчала 3 900 000 дози.

РНК Ваксината на производителя Moderna

•    Производственото име на препарата е COVID-19 Vaccine Moderna;
•    Прилагат се две дози през четири седмици;
•    Одобрена е за хора над 18 години в ЕС;
•    Ефективността й достига до 94,1%;
•    Транспортира се и се съхранява при температура -20°C като след размразяване може да се съхранява в хладилник при температура между 2°C и 8°C до 30 дни;
•    Разрешена е за ползване освен в ЕС, в САЩ и Канада, Обединеното кралство, Исландия, Швейцария, Израел и в други държави;
•    България е поръчала от нея общо 960 000 дози.

Какво представляват ваксините с вирусен вектор и как въздействат те върху организма, за да създадат имунитет?

Векторните ваксини вземат един безобиден вирус, наречен вектор, като носител на инструкции към клетките за производството на шиповия протеин на коронавируса. Водещите създатели на векторни ваксини срещу COVID-19 използват като вектор варианти на аденовирусите – това са вирусите, които предизвикват обикновена настинка. Гените на тези вируси се променят така, че те да не могат да се размножават и да заразяват хората.
Инструкциите за производство на шиповия протеин се доставят на човешките клетки под формата на парче от ДНК. След като ги получат, клетките произвеждат протеина и разрушават фрагмента от ДНК. След това имунната система изгражда защита срещу протеина. Така човешкото тяло се научава да се защитава от вируса, без обаче да се е заразявало и разболявало.
Векторните ваксини не водят до заразяване с коронавируса, защото нито самият вирус, нито цялата му ДНК влизат в човешкия организъм. Те не причиняват заразяване с вируса, който се използва като „носител“, защото гените му са променени, така че да не може да се размножава.
Тази ваксини не могат да променят ДНК на човешките клетки, защото фрагментът от ДНК на коронавируса не се интегрира към човешкото ДНК.

Какво отличава ваксините на отделните производители?

Ще използваме същата схема, за да онагледим приликите и разликите при векторните ваксини:

Векторната ваксина на производителя: AstraZeneca/Oxford University

•    Производственото име на препарата е COVID-19 Vaccine AstraZeneca;
•    Прилагат се две дози, най-малко през четири и най-много след дванадесет седмици;
•    Одобрена е за хора над 18 години в ЕС. Имаше спор в някои държави в ЕС дали ваксината да не се прилага само при хора под 55 или пък при хора под 65 години. Германия, Франция и Италия вече отмениха първоначално наложеното ограничение и препоръчаха ваксината и за хора над 65 години.
•    Европейската агенция по лекарствата смята, че ефективността на ваксината е 60%. Клиничните проучвания обаче сочат, че ефективността е до 82% при интервал между двете дози от поне 12 седмици:
•    Издържа шест месеца в хладилник при температура между 2 и 8°C;
•    Разрешена е за употреба, освен в ЕС и в Обединеното кралство, в Канада, Исландия, Австралия и в други държави;
•    България е поръчала 4 500 000 дози.

Векторната ваксина на производителя Janssen (поделение на Johnson&Johnson)

•    Производственото й име е Janssen COVID-19 Vaccine;
•    Прилага се само една доза;
•    Разрешена е за хора над 18 години в САЩ;
•    Ефективността й се определя до 72% според клинични тестове в САЩ, на 64% според тестове в Южна Африка и до 61% според тестове в Южна Америка;
•    Съхранява се две години при температура -20°C и до три месеца при температура между 2°C и 8°C;
•    Разрешение за употреба в ЕС все още няма. Производителите поискаха разрешение за допускане до пазара на ЕС на 16 февруари 2021 г., а решението на Европейската агенция по лекарствата се очаква на 11 март 2021 г.;
•    Разрешена е за употреба в САЩ, Канада и Бахрейн;
•    България е поръчала: 2 000 000 дози.

Векторната ваксина на производителя Институт „Гамалея“ към Министерство на здравеопазването на Русия

•    Производствено наименование „Спутник V“;
•    Прилагат се две дози с интервал от три седмици;
•    Няма още данни ще има ли ограничение във възрастта след одобрението;
•    Ефективността й се изчислява на 91,6% при клиничните проучвания;
•    Транспортира се и се съхранява при температура -20°C. В момента производителите работят за пригодяването на ваксината за съхранение в обикновен хладилник;
•    Разрешение за употреба в ЕС все още няма, но започна процедура по получаване на разрешение;
•    Разрешена е за употреба засега в Русия, Словакия, Унгария, Сърбия, Казахстан, Монголия и др.;
•    ЕС няма сключен договор за поръчка на ваксината „Спутник V“, но няколко държави в ЕС поръчаха дози от нея самостоятелно;
•    България не е поръчвала дози от ваксината „Спутник V“.

Д-р Савчева, как да изберем с коя ваксина да се имунизираме?

Надявам се това интервю да Ви е помогнало да се ориентирате с какви видове ваксини нашата държава разполага на този етап. Все пак решаващото мнение нека да бъде на Вашия личен лекар. Ние във ВИТА също сме на Ваше разположение на телефоните на Регистратура или през superdoc.bg.
Единственото, което е важно, според мен, че наистина е по-добре да си ваксиниран, с която и да е ваксина в този момент, отколкото изобщо да останеш незащитен срещу вируса.