Д-р Васил Хаджидеков: Доверието на пациента към лекаря е част от задължителното лечение

  Доц. д-р Васил Хаджидеков е национален консултант по образна диагностика.

 - Вие общувате с млади хора, млади лекари, във Вашите среди какво се говори в момента?

 - Отношенията лекар - пациент, са много важни. Ако в миналото ние преподавахме на студентите, че това е част от морала, че това е част от етиката, част от достойнството на професията, в днешното време на една много по-развита медицина е доказано, че когато пациентът е спокоен, усложненията са по-редки. Аз се занимавам с контрастни рентгенови изследвания, важна част е въвеждането на контрастната материя, знаем, че колкото и те да са усъвършенствани, винаги има някакъв риск. Преди години попаднах на много интересно проучване: в пет-шест американски болници, търсейки кога има повече странични явления, провеждат проучване, като за дадено изследване имат съвсем еднакъв протокол, апарат и еднакъв начин на въвеждане, едни и същи стандарти. Оказва се, че страничните нежелани ефекти са повече там, където средата е по-неблагоприятна. Те са осъзнали, че в мозъка, в тази система на хипоталамуса, когато има високо напрежение, страничните ефекти са повече. Затова ние искаме доверието и спокойствието на пациента. Това не е само морална или етична норма, това е материалистично доказано. Доверието на пациента към лекаря е част от задължителното лечение.

 - Има болници, в които има картини, има тиха музика, където ти обясняват...

 - Средата е много важна, но невинаги неприятната миризма на болница е най-лошото нещо. Веднъж, когато бях млад лекар и давах много дежурства, се връщах към вкъщи, спрях в един магазин и две млади и хубави момичета се спряха и казаха - ох, тук нещо мирише на болница, а аз знаех, че го носех. Но понякога тази не толкова приятна миризма аз я обичам. Цял живот съм прекарал там. През 1969 година влязох в Александровска болница като студент, шест години следване, две-три години бях по разпределение, казарма, през 1979 година се върнах. 40 години вървя из този двор, сигурно, като се пенсионирам, ще отида да се разхождам из двора, защото традицията в медицината, традицията в обучението се създава трудно и е неотменимо, което носи голям заряд, не се постига лесно, дори с големите инвестиции. Да, това са много важни неща. В специалност като моята, която е технологична - рентген, образната диагностика, традицията и духът са много важни.

 - Вие вярвате в доброто, нали?

 - Вярвам в доброто. И вярвам, че самата професия носи големи достойнства. Аз познавам от моето поколение много колеги. И когато виждам разгорещен спор, и когато се карат колегите помежду си, усещам какво достойнство носят те, какви личности има. Самото обучение и професия носят голям характер.

 - Вие се учите цял живот.

 - Не е само това. В медицината има нещо много интересно - обектът на науката и практиката е човекът, някои казват - медицината е изкуство. Аз съм потомствен лекар, децата ми са лекари. Спомням си докато се радвах за сина ми, че е лекар, за дъщеря ми си мислех - това е тежка професия. Попитах я - защо искаш да стенеш лекар? Тя ми отговори - това е сериозно образование, това е отварянето към света. Самата професия носи този поглед на преценка.

 - Вие така ли говорите на студентите?

 - Трябва да Ви кажа, че аз ги обичам. Мисля, че и те го усещат. Старя се, защото в днешно време, при толкова електроника, при толкова информационни технологии, ролята на преподавателя е... преподаването не е само да кажеш това, което го няма в учебника и той да го запише и да го каже на изпита. Той в интернет и учебниците намира много. Ролята на преподавателя в днешно време е и да възпитава. Да подчертае ценностите, да открои важното, да предаде своя опит, а студентът да го приеме или не, но основното е да вдъхне някакъв морал, стойности и да мотивира.

 - Трябва да призная, че като ми казаха, че ще ми гостува консултант по образна диагностика, си казах - д-р Хаус. Гледате ли „Д-р Хаус"?

 - Приятен е. Гледам го понякога, но не ми остава много време за телевизия. В днешно време нашата специалност има изключително развитие, благодарение на развитието на информационните технологии.

 - Той постоянно гледа едни снимки, поставят се диагнози, много е интересно. Вие правите това?

 - Да, но фактически в развития свят, където средствата за медицина са повече, това е авангардната, най-търсената специалност, най-добре платената, следователно конкуренцията е голяма и един елит влиза в нея. Това го казвам извън пристрастията към моята специалност. У нас обществото още не го е осъзнало, защото сега навлизат новите технологии. Слава Богу, че навлизат и има такива европейски проекти, очакваме и още повече да се развие тази апаратура.

 - Ако си представим картата на България, как стоят нещата във Вашата сфера?

 - В образната диагностика общо взето броят специалисти в последните години намалява, защото има емиграция на младите лекари. Вярно е, че големият клас апаратура - авангарден магнитен резонанс, авангарден компютър, има смисъл да се сложи в една болница, където има голям брой пациенти, защото практиката създава добрия специалист. Тази машина е скъпа и трябва да се натоварва. Особеното за нашата специалност е, че пациентът не отива по собствено желание на образна диагностика. Той се изпраща от другия специалист и има разписани правила. Хубави или лоши, ние трябва да ги следваме и да работим да ги усъвършенстваме.

  Има един голям проект, който тече в момента и се очаква следващата година в десетина големи болници да се поставят по европейска програма авангардни апарати, нови магнитни резонанси, нови компютърни томографи, нови цифрови рентгенови апарати. Тече този проект, направени са консултации със Световната здравна организация (СЗО). Реализацията на този проект би променила коренно нашата специалност, не само нея, но и медицината. Аз с голяма надежда го чакам, защото това ще доближи българската медицина, пациент и лекари до едно средно по-високо ниво на медицината.

 - А сега къде сме?

 - През 60-те години българските рентгенолози са много уважавани. Те са сред първите в тази сфера. В класическата рентгенология опитът е много важен, с гледания на много снимки ставаш добър. В периода на навлизането на цифровите технологии, ние малко изостанахме, защото тази апаратура я нямаме. Надявам се, че през 2012 година ще навлязат много авангардни апарати, които ще ни доближат до средното европейско ниво. Например като брой компютърните томографи в България са на прилично ниво. Лошото е, че някои от тях са втора ръка и една голяма част от тях не са на най-съвременното равнище. Разбира се, тук значение има и заболяването. Но навлизането на новата апаратура ще мултиплицира ефекта. Това не е само подобрението на диагностиката чрез образите, другите лекари ще имат по-добра информация. Ще рефлектира и върху мотивацията на младите хора. Разбира се, всяко ново нещо поставя и много въпроси. Ние трябва да подготвим тези млади хора, а без апарати не може, трябва да подготвим и останалите лекари да знаят какво могат да получат. Т. е. продължителното медицинско образование става все по-важно, особено когато навлизат нови технологии.

 - Можем ли да кажем, че например хората, които имат нужда от ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), имат достъп, ако се наложи?

 - Обществените очаквания са различни, защото хората понякога чуват, че това е хубав метод и го искат. А в образната диагностика се отива по показания на други лекари, които определят дали има нужда. Да, не достига ресурс да направим толкова средно образни изследвания, колкото се правят в западните страни. Ако погледнем средностатистическите медицински резултати и ги съпоставим с финансовите средства, вложени в медицината, това поставя българските резултати на едно много високо равнище. Едно е да направиш нещо с три-четири пъти по-голям бюджет, а друго е да постигнеш резултат с малко. Това някак убягва на обществото. Нежеланите ефекти в България са средно толкова, колкото и в много други страни, при един много малък бюджет у нас. Всички искаме развитие, но не става лесно. Трудността в медицината е, че човекът е и обект, и субект на практиката и познанието едновременно.

 - Докъде мислите, че може да стигне човекът? Каква машина ще изобрети? За какво си мечтаете, какво искате да видите?

 - Не е лесен този въпрос, защото това, което в днешно време го има, преди няколко години не сме го очаквали. Днешната наука не е тази на откривателството, както е била в началото на миналия век, тя достига до нещо чрез натрупване, чрез работа на много екипи, постепенно, предвидима е. И въпреки, че ние предвиждаме докъде ще се развие, пак има много неочаквани неща. Например развитието на компютърните томографи, ние знаехме, че колкото по-бързо прави разрез, колкото е по-тънък, колкото е по-хубава разделителната способност, толкова по-ценна е информацията. И въпреки това в последно време ни изненадаха технологични решения. В магнитния резонанс знаехме, че е хубаво без йонизираща радиация да достигаме до изобразяването на някакви структури, той започна да изобразява функционални, а не анатомични структури. Там винаги има развитие.

 - Тайничко си мечтаете какво да се направи?

 - Мечтая си да може да се намали субективизма в оценката на образа, който няма как докрай да се премахне. „Обективна оценка" е малко парадокс, но технологичните решения вървят към намаляване на субективността. Всяка нова методика, всяко развитие на образен метод идва, за да замести недостатъците на старата. Но ние трябва изведнъж да преразгледаме всички онези болести, които досега сме диагностицирали със старата методика. Както новата методика отговаря на въпроси, на които досега не сме си отговаряли, така тя поставя много нови.

 - Има ли неща, които не знаем за човешкото тяло?

 - Винаги ще има такива, най-вече за болестите, за анатомията все повече навлизаме. В природата не е както при машината. Реакцията на живия организъм невинаги е прогнозируема.

 - Вие имате ли професионална деформация?

 - Да, сигурно имам професионална деформация. Видя ли една снимка, винаги ме зачовърква да се загледам, все едно решавам ребус. Също така, дори и след толкова години, понякога като се прибера вкъщи и ми тежи, че съм срещнал онази болест, която е нелечима. Все повече се стремим да не спестяваме на пациента.

 - По-болни ли ставаме? По-страшни диагнози ли имаме?

 - Обществото има чувството, че става по-болно, но това идва и от развитието на медицината. Сега повече разпознаваме заболяванията. Обществото знае повече за болестите, става по-чувствително. Иначе заболяванията следват някакви правила - някои зачестяват, други - не. Животът става по-интензивен, а интензивността се отразява върху здравето. В днешно време виждаме някои болести по-често, защото има по-добра апаратура да ги видим, пациентът идва по-рано на лекар, а и знае за някои от болестите и се контролира.

 - Може ли „Най-добрият лекар на България" да е от образната диагностика? Има ли достатъчно добри такива лекари?

 - Има достатъчно. Пожелавам си в новото поколение да има и повече, но има страхотни. В лекарското съсловие винаги е имало „оригинални екзепляри". Естеството на професията го подсказва. Както казват студентите в нашата специалност, много въображение се иска, за да познаеш какво има на снимката.

  Дълги години аз работех с ангиографии - вкарване на катетър в съдовете, и пациентът винаги е притеснен. Аз съм си изработил техника - да го попитам откъде е, как е, да му разкажа нещо, да си отпусне душата. Така той е спокоен и ми спестява някои странични ефекти от безпокойството, това също е важно.