Д-р Велислава Петрова: Вирусът на морбили изтрива имунната памет на организма

Тя е молекулярен биолог, генетик и работи в един от най-авторитетните институти за генни изследвания „Сангер“ в Кеймбридж. В момента се е посветила на програмата на ООН за борбата със СПИН и затова от октомври е в Женева. Тя е д-р Велислава Петрова, чието име нашумя веднага след като беше огласено откритието й, че вирусът на дребната шарка изтрива имунната ни памет. В контекста на нестихващите спорове за и против ваксините откритието на д-р Петрова е поредното доказателство колко важни са те. Тя е категорична, че един от проблемите е липсата на историческа памет колко хора са били покосени от вируса на морбили преди да има ваксина. Настоява, че трябва да поемем своята отговорност по отношение на информацията и нейната достоверност. Родената в Сандански генетичка споделя, че умее да се адаптира, но е сигурна, че няма нищо по-важно от корена. Д-р Велислава Петрова е посветена на науката. Признава, че за нея не е толкова важно да знаят, че тя е направила откритието, по-важно е неговото значение.

Как се захванахте с тази тема, д-р Петрова?

Започнах докторантурата си с идеята да се занимавам и изучавам имунната система. В този период се появи за първи път и технология за разчитане на гените, които произвеждат антитела. Първите две години работих върху разработването на метод, с който да разчитаме гените на всички антитела по едно и също време. Патентовах го и малко по-късно започнахме работа заедно с научна група от Холандия. Те бяха събрали проби от деца, които не се ваксинират, тъй като са от определено религиозно общество. Колегите от Холандия се интересуваха дали може да приложим метода, който разработих върху тези проби, за да разберем какво се случва с имунната система. Дотогава се знаеше, че при хората с морбили се увеличава възможността да имат вторични заболявания и други инфекции. Не беше ясно защо се случва, какъв е механизмът и как точно вирусът влияе върху имунната система. Така решихме да използваме метода, за да намерим отговор на въпроса, който от много години стои в имунологията – защо точно морбили предизвиква увеличен брой на вторични заболявания.

И както стана ясно, успяхте. Какво точно означава откритието Ви, според което вирусът на морбили изтрива имунната памет на организма?

Два са механизмите, с които вирусът на морбили може да потисне имунната ни система. Единият е този, който съществуваше само като хипотеза и сега доказахме директно – става дума за имунната амнезия и това, че вирусът премахва част от имунната ни памет, а това означава, че нямаме памет за болести, от които сме били предпазени преди това – с ваксина или по естествен път. А другият механизъм, който наблюдаваме за първи път, защото използваме генетична технология, която ни позволява да изследваме имунната система много детайлно, се състои в следното: имунната система притежава не само памет, но и нови имунни клетки, които постоянно се произвеждат и дават възможност да разпознаваме нови инфекции, които не сме виждали преди това. Вирусът на морбили оказва ефект и върху тази част от имунната ни система и прави „наивните“ имунни клетки подобни на бебе, това значи, че възможността им да разпознават нови патогени е по-ограничена. Именно затова този статус наричаме бебешки. Не само премахва паметта за познати заболявания, но и ограничава възможността ни да разпознаваме нови. Искахме да тестваме и друг ефект – ако човек се ваксинира срещу някакво заболяване, а след това се зарази с морбили какво ще се случи с имунитета му? Направихме тестовете върху вид белка и установихме, че когато се даде ваксина за грип и след това се заразите с морбили, всъщност губите имунитета си за грип. Така директно тествахме какво се случва с имунитета към други заболявания.

Така Вие доказахте, че вирусът на дребната шарка изтрива изцяло имунната памет.

Не бих казала изцяло, защото ние тестваме само кръвта, а имунна памет има не само там, но и в тъканите, където ние не можем да видим какво се случва. Обикновено тестваме кръвта, за да видим дали човек е предпазен от дадена болест или не е. След като не намираме клетки на имунна памет в кръвта, казваме, че е налице намаляване броя на имунните клетки, но не сме в състояние да бъдем категорични, че изобщо изчезват, защото може да присъстват в някои тъкани, но очевидно това не е достатъчно.

Провокирана ли сте да продължите с изследванията и да проверите дали принципът не е същият и при едрата шарка, например?

Ефектът, който виждаме сега, се дължи на факта, че вирусът на морбили инфектира имунната памет. Други вируси, като грипния например, също причиняват инфекция, но не и върху клетките на имунната система. Мога да продължа и в тази насока, но по-скоро има други, с които искам да се занимавам.

И къде насочвате усилията си сега?

В две основни насоки. За мен голям интерес провокира ефектът на морбили върху наивните ни имунни клетки - тези, които разпознават нови инфекции, защото имунната система се обновява с работата на костния мозък, което означа, че по някакъв начин морбили инфектира костния мозък и това е доказано при различни животински модели на вируса, но е интересно от научна гледна точка да разберем как точно влияе вирусът на костния мозък. Знаем, че може да го инфектира и това е опасно. Но трябва да се направят още изследвания, а ние не разполагаме с проби от костния мозък на хората, които сме тествали, така че няма как да знаем какво точно се е случило там. Втората насока е малко по-обща и е свързана с глобалния ефект. Нужни са повече изследвания в държави, в които нивото на инфекциозни болести е високо, като например страните в Африка, където работя. Интересно е дали случаите на морбили не провокират и други инфекции. Ако човек е в държава, където има малко инфекции, дори и с потиснат имунитет, няма да го забележи, ако обаче е в страна с много, то тогава би било пагубно. Затова е важно да се тества в държави с много инфекции. Така могат да бъдат предоставени данни на големи организации, които финансират ваксинирането в Африка, за да се знае дали ако бъде направена стабилна кампания за предпазване от морбили, може да се намали броят и на други инфекции. Това е интересен аспект, който си струва да бъде изследван.

Откритието Ви потвърждава отново колко е важно да бъдем ваксинирани, а в последните няколко години движението на т.нар. антиваксъри се разраства. Вие добре знаете колко объркани са хората и как много често се подвеждат. Какви трябва да бъдат действията според Вас, та до всички да стига достоверна информация?

Разпространяването на неверни данни за ваксините е част от цялата вълна на грешна информация в мрежата и затова трябва да има регулация и последствия за даващите невярна. Нужно е да се виждат източниците. Всички експерти, лекари, държавни органи трябва да полагат сериозни усилия. Основната причина, поради която искам да говоря за откритието си, е именно тази. Защото за мен не е особено важно дали знаят какво съм открила, смисълът е в значението на откритието. Кампанията за информиране на хората е нужно да е сериозна, без обвинения и сочене с пръст на тези, които не вярват, а с пълното съзнание какво предизвиква техния страх. В крайна сметка ние даваме ваксини на най-ценното – децата ни, а това винаги се свързва с определена психология на страха. Хората е добре да погледнат назад в историята и да си спомнят колко са умирали от инфекциозни болести. Вирусът на морбили е един от най-често срещаните и от най-силно инфекциозните. Стотици хиляди са жертвите му. В случая ваксините са жертви са собствения си успех, защото са премахнали толкова много инфекции и хората вече не ги виждат. От една страна стои отговорността родителите, които трябва да намерят точната информация от доказали се професионалисти, а не от недостоверни източници. От друга страна отговорността е на държавата, на организации, които имат трибуна, откъдето могат да говорят, и медиите. Всички те трябва да направят стабилни кампании. Но отговорност към целия този процес имат и организации, които могат да регулират разпространението на грешна информация в интернет. Ако последното не се случи, ще продължават да съществуват необосновани вярвания.

Права сте, защото и днес мнозина продължават да вярват, че ваксината против шарка води до аутизъм. Независимо колко безумно е подобно твърдение, то продължава да се разпространява.

Ами нали знаете, че една лъжа повторена сто пъти започва да изглежда като истина. Многократно е доказано, че това е необосновано. Всеки, който си направи труда се запознае с проучването, ще разбере, че е невярно и без да е учен. Миналата година направиха огромно изследване в Дания, в което се включиха ваксинирани деца. Проучването беше категорично, че няма нищо общо между ваксината и аутизма. Проблемът е в страха на хората и в много ниската колективна памет какво се е случвало в света преди ваксините. Ние, хората, действаме, когато се случи нещо лошо, а не превантивно и в това ни е грешката.

Със сигурност следите случващото се в България, д-р Петрова, и вероятно знаете за решението на Административния съд в Сливен, който определи като дискриминация недопускането в детска градина на неваксинирано дете. Вашето мнение какво е?

От всичко, което съм прочела по темата, у мен се оформя мнението, че това е интересен казус по отношение на човешките права. От една страна е правото на човека да направи избор, но от друга е правото му на здраве, което е едно от основните човешки права. Когато не се ваксинираме, ние заплашваме здравето на други хора и реално застрашаване човешките им права. Няма да коментирам решението на съда, със сигурност имат право да го направят експертно.

Работите в един от най-известните центрове центрове за генни изследвания Института „Сангер“ в Кеймбридж. Какво е усещането да бъдете част от него?

За много хора „Сангер“ е водещ научен институт, но аз го приемам като моя научен дом. Започнах в него, докато стажувах като бакалавър, там се научих за първи път да кодирам, пътят ми в науката започна и преминава в него. „Сангер“ е страхотно място, в чиято основа са силното партньорство между различни учени и възможността да бъдат дадени научни отговори в много голям мащаб. Даде ми много свобода и шанс да се развия в насоки, за които дори не съм подозирала, че мога да работя. Знаете ли, рано се научих да не бъда водена от егото си, защото е трудно да работиш добре, ако чувстваш, че си много успял. Правя това, което зависи от мен, и ще е така, докато мога. Старая се да съм адаптивна, отколкото да мисля, че съм успяла.

Вие работите и по проект, свързан с програмата на ООН за борбата срещу СПИН. Защо и какъв вид предизвикателството е това?

Да, в момента работя в ООН, преместих се през октомври в Женева. Като учен, до момента винаги съм се занимавала с откриването на нови начини на диагностика, с тестване на инфекциозни заболявания. Работейки в Африка, осъзнах, че в много от случаите не става дума, че липсва научно откритие, а по-скоро е въпрос на други бариери, които не позволяват на едно откритие да стигне до хората, които имат нужда от него. Тези бариери нямат нищо общо с науката, те са политически, законодателни или пък свързани с това, че държавата няма инфраструктура. За мен беше интересно да разбера малко повече и да се докосна до аспекти като доставянето на хуманитарна помощ. Това, което винаги ме е водило, е, как може с това, което правя да помагам на хората, които имат нужда. С настоящия си ангажимент излязох от науката, която е моята зона на комфорт, за да разбера защо едно лекарство не стига до хората. Разбирам, че факторите са много. Уча се и търся.

Д-р Петрова, в България от година ври и кипи, протестират медицински сестри, млади лекари, специализанти. Всички те настояват, не просто за достойно заплащане, но и за реформа на системата. Какво мислите Вие като човек, който наблюдава отвън тези процеси?

След като има недоволни хора, които смятат, че не получават заслуженото, то реформа трябва да има. Не знам каква точно, но със сигурност е необходимо да има един по-отворен разговор за това кое работи, а кое не. В ООН се говори все повече как трябва да приемаме неуспехите и да показваме, когато нещо не се е получило както трябва. Не бива да крием, когато нещо не работи, а да приемем, че това е естествен процес от развитието ни като държава и да вървим напред. По-отворени трябва да бъдем и мнението на повече хора да бъде чуто. А в случая най-важното е да разберем защо протестират, каква е причината. Ние лесно слагаме етикети. Най-лесният начин да обясним недоволството е като го свържем с искането на повече пари. Да реши човек да учи и специализира десет години е признак на огромна отдаденост и желание. Всеки - от дърворезбаря до хирурга - ще се почувства унижен, когато работата му не е разпозната, не получава признание и адекватно възнаграждение.

Какво научихте за самата себе си, след като напуснахте България и станахте част от чужбина?

Че човек е по-силен, отколкото си мисли, и по-адаптивен, когато се постави извън зоната си за комфорт. От друга страна, осъзнах колко е важна силата на корените и на семейството, защото, когато си в нови и некомфортни ситуации, сила ти дава онова, което може да те закрепи. С една дума – устои, а за мен това винаги е било семейството. Казват, че колкото по-високо отива човек в дадена сфера, толкова по-силни са ветровете, които го брулят, и точно тогава по-важни са корените. Осъзнах, че по-скоро съм върба, отколкото топола - от една страна по-лесно се адаптирам, а от друга корените ми са здрави, което винаги ми е давало сила.

Коя е Велислава Петрова?

Постоянно търсещ човек, който обича да прави хората около себе си щастливи.

И на финала какво бихте казали на онези родители, които не искат да ваксинират детето си?

Информираността е най-силното оръжие срещу страха. Имаме свободата да стигнем до всякаква информация, а това е и отговорност. Нека я поемат!