Д-р Георги Миндов - Как да поддържаме водноелектролитния баланс при домашно лечение на COVID-19

Д-р Георги Миндов е общопрактикуващ лекар с богата дългогодишна практика. От 2016 година е председател на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари. Д-р Миндов алармира, че все още няма ръководство за лечението на COVID-19 в домашни условия. Поддържането на електролитния баланс трябва да бъде включено в основната терапия, напомня той.

Д-р Миндов, каква е ролята на общопрактикуващите лекари в битката с COVID-19 в момента?

Общопрактикуващите имат основна роля в битката, защото 95% от заболелите с COVID-19 с леко, средно и не много тежко протичане остават в дома си. Ние носим отговорност, лекуваме ги и основната ни цел е да не влизат в болница. Това е и ролята ни – да спрем потока към болниците. Има и нещо друго и то е психологическата подкрепа, която оказваме на болните. Едно е като говорите с комшията, а съвсем друго, когато говорите с лекар, който е лекувал сто човека с коронавирус.

Кои са най-сериозните проблеми и трудности, пред които колегията е изправена във времето на пандемията?

Много динамични бяха нещата. През ноември и декември големият проблем беше, че ние не бяхме имунизирани, а бяхме контактни постоянно. Много колеги се разболяха, много и починаха. Най-вече проблемите бяха организационни – да се дадат точни и ясни указания какъв да бъде редът на прием, да има коридори, защото освен COVID-19 има и други болести и те са не по-малко смъртоносни от него. Не по-малък проблем през цялото време беше и липсата на достатъчно информираност и на ръководства от МЗ. Масовата ваксинация срещу COVID-19 трябваше да започне от нас и ние да бъдем основно натоварени, това да е наш ангажимент.
От началото на кризата COVID-19 основният акцент беше поставен върху болничното лечение, а усилията бяха насочени да не се допусне затормозяване и блокиране на системата. Някак встрани тогава остана ролята на общопрактикуващите лекари, която е твърде важна и съществена.

Променена ли е ситуацията сега?

Очевидно не, защото се грижим за 95% от случаите на COVID-19, както вече казах, а не можем да направим основната превенция – ваксинирането.

Кои са най-честите симптоми на Вашите пациенти, заразени с вируса SARS-CoV-2?

Различни са. От обикновено силно главоболие до лека кашлица, задух, постоянна висока температура, обезводняване, разстройство, силна отпадналост. Това са най-честите, но всичко е и много индивидуално. Има и, да ги наречем, лошо прогностични симптоми – като температурата, поддържана няколко дни, която се сваля с антипиретици, но след това отново се вдига и това означава, че най-вероятно се развива пневмония. В тези случаи, които не са толкова чести, се налага и болнично лечение. И до тоя момент нямаме ръководство за лечение на COVID-19 в домашни условия. Експертните съвети можеха да го подготвят. Аз давам едно американско ръководство, но не е нашенско. За обикновена терапия говорим, рехидратираща, витамини, хранителни добавки без фирмените наименования. Нищо не пречеше експертите да го подготвят и разпространят и да го актуализират. Не може да обвиняват личните лекари, че не си вършат работата, а да не са им казали какво да правят.

Както показват различни изследвания, при много от болните от COVID-19 е нарушен електролитният баланс. Наблюдавате ли това при Вашите пациенти?

Реално ние нямаме пряк контакт с пациента, докато той е болен, тъй като е под карантина. Когато е с температура, трябва да се погрижим, а това често се неглижира. Фебрилното състояние води до обезводняване, а то пък до температура, говорим за порочен кръг. Рехидратацията е един от ключовите моменти за сваляне на температурата, тя е възможност да се повлияе чисто физиологично, за да не се влоши състоянието, да не се развие пневмония и върху всички патогенетични процеси, които водят до усложненията. Често се пропуска, а тази терапия е изключително важна, както е важно не само да се приемат определените лекарства, но и правилните дози. Аз мога да обуча моите пациенти как да следят това състояние в домашни условия.

Какво препоръчвате на хората, които се лекуват вкъщи? Какво трябва да знаят?

Първо трябва да преценим общото състояние на организма. Най-простото е да погледнат езика. Той трябва да е мокър, все едно е бил във вода. Ако е сух, напукан, бял, това означава, че имаме недостиг на течности. Причината може да е различна, но налага рехидратираща терапия. Много са медикаментите на пазара, но най-вече е нужно да се пият течности под всякаква форма включително и готови, като например, „Стоперол хидра“ или електролитен разтвор, който може да си направят сами, защото тези хора често не могат да излязат от дома си. Хидратацията помага и поддържа физиологичните нива на всички електролити и цялостната обмяна на организма. Набляга се на антибиотиците, но не бива, защото в някои случаи те имат обратно въздействие. Когато има фебрилно състояние, а то е при 100% в случаите на пневмония, освен всички неща, които са дават, трябва да се набляга и на рехидратиращата терапия. Не бива да се изпуска. Даваме антибиотик и пробиотик, а при фебрилно състояние, освен антипиретик трябва да се даде и електролитен продукт като „Стоперол хидра“, например.

Д-р Миндов, как хората, които са на домашно лечение, могат да поддържат електролитния си баланс. Какво трябва да правят?

Да го следят. В организма се натрупват доста токсини и с една по-обилна рехидратираща терапия вредните съставки ще бъдат изхвърлени чрез урината. Ако диурезата е недостатъчна, се повишава токсичният риск, дисбалансът може да доведе до влошаване на състоянието извън инфекциозния агент. Поддържането на електролитния баланс трябва да бъде включено в основната терапия. Рехидратиращата терапия трябва задължително да бъде включена като трети основен стълб. Навлязоха достатъчно подобни препарати, които са достъпни и евтини.

Кажете ми Вашите аргументи „за“ ваксинацията?

Преди всичко, за да спрем пандемията и да добием имунитет. Имунитета ще придобием по два начина – чрез боледуване и чрез ваксиниране. Дори и да е нетраен имунитетът, придобит чрез ваксина, той е решение в настоящия момент. И още един важен аргумент е, че когато имунитетът се придобива чрез преболедуване, това води до мутации на вируса и до нови щамове, а когато имунитетът е ваксинален не се допуска развитието на мутиращи щамове. Поставянето на ваксина ще спре развитието на вируса. Така икономиката ще започне да се възстановява, а хората ще се върнат към нормалния си начин на живот. Всички искаме това и няма друг начин да го постигнем. Има една мисъл на Чърчил, която ми ще да припомня: „Който не иска, когато може, няма да може, когато поиска.“ Та, в този дух, да се ваксинираме сега, когато можем, защото когато поискаме, няма да можем или въобще няма да има смисъл, защото сме болни.