Д-р Ива Иванова: Подготовка на детето за учебния сезон - често срещани въпроси

Началото на есента е свързано с честите въпроси от страна на родителите - как да подготвим децата за детската градина, толкова ли е страшна срещата с вирусите, може ли да си спестят емоциите и просто да не пуснат детето в яслата или в градината. Д-р Иванова е педиатър с опит, който препоръчва всяко решение да бъде съобразено с най-важното - детското здраве. Не съществува достатъчно безопасна среда, в която да предпазите детето от всичко. Развитието на имунитета и психо-емоционалното здраве са много важни.

Д-р Иванова, наближава времето за детска ясла и градина. Как да подготвим предварително децата за това изпитание?

Най-голямото изпитание, което преодоляват децата, тръгвайки на ясла или градина, е зачестяването на боледуванията – предимно от инфекции на горните дихателни пътища.  Не по-маловажен е и големият шок, който те преживяват при откъсване от семейната среда и попадането на място, коренно различно от това, което винаги са обитавали.
Боледуванията зачестяват – и нормално е всеки родител да се стреми да предотврати това.  Имунната система на малките деца е все още непълноценно развита и колкото и да ги наливаме с милионите имуностимуланти, съществуващи на пазара, това няма да промени физиологичния ход на съзряването й.
По нашите сили обаче е да създадем у детето още в ранна детска възраст добри хигиенни навици и желание за здравословен начин на живот. От изключително голямо значение са:

• закаляването, което започва още от кърмаческа възраст – много преди да пуснем детето на градина;
• богатото и пълноценно меню с всички важни за растежа и развитието нутриенти;
• избягването на т.н. „джънк фууд“;
• пребиваването на открито, физическата активност;
• избягване на заседяването пред  електронни устройства.

По отношение на другия голям проблем – да, всички деца минават през период на нежелание да ходят на градина, уговорки сутрин, плач – при някои се минава плавно, при други се стига до истерия и тотално нежелание за посещение на градината.
Ако започнем с подготовката рано, като например си играем на детска градина или на достъпен език обясняваме постоянно какво предстои, защо се налага и че мама не изоставя детето и всеки следобед ще си го прибира у дома, така детето вече ще е подготвено. Този период на аклиматизация е различен за всяко дете, а за майката - доста сърцераздирателен. И тогава, след като и майката и детенцето страдат, възниква въпросът защо въобще да го причиняваме.

Какви са аргументите "за" и "против" детската градина?

Дали едно дете ще бъде изпратено на ясла/градина се определя вътре в семейството. От здравословна и психо - емоционална гледна точна можем да посочим  някои позитиви и негативи при посещението на градина.
За най-голям минус се определя зачестяването на боледуванията при детето, които освен сериозен здравословен проблем, са финансова и организационна тежест. Колкото повече патогени срещне имунната му система и успешно пребори, толкова по-напрегната и подготвена стои, тоест така се калява имунитетът.  Друг минус е тежкият и протяжен аклиматизационен период при някои дечица. Но веднъж преодолян, децата дори чакат с нетърпение срещите с приятелчета и не им се тръгва от градината.
Много бързо се създават различни социални, комуникативни, организационни умения. В един момент общуването с мама е недостатъчно и на детето му е нужен контакт с други дечица на неговата възраст. Прави впечатление, че децата много по-бързо проговарят и много по-лесно създават социални умения, когато тръгнат на ясла или градина.

Защо здрави деца започват да боледуват след постъпване в детската градина?

Това е напълно нормално явление, колкото и неприятно да е за семейството идеално здравото им дете, което дори елементарни капки за нос не е ползвало, изведнъж се завърта от болест в болест. Представете си един крехък организъм, с все още ненапълно разгърната имунна защита, не срещал се с патогени, изведнъж, и то в повечето случаи насила, бива изведен от комфорта на семейната среда и поставен сред първоначално непознати, в непозната среда, гъмжаща от всякаква форма и подобие на патогени, защото макар и здрав, всеки човек има характерна микрофлора, която за едни е патогенна, за други - не.
Е, няма как веднъж на две седмици този организъм да не реагира къде с по-леко, къде с по-настъпателно боледуване.

За това допринася и струпването на много деца в затворени пространства.  От една страна имаме струпване на разнообразие от бацили, от друга стресът от посещението на тази нова среда, който допълнително срива имунните сили. И тук вече огромно значение има закаляването и физическата активност, вече споменати – защото едно е да боледуваш всеки път с усложнения, и съвсем друго е да изкараш болестите на крак.  Така че, не честото боледуване е проблемът, а дали това боледуване е тежко – тогава вече препоръчваме детето да бъде спряно от градина  за по-дълъг период от време, или поне докато траят епидемични взривове.

Как да предпазим малките деца от сополите, температурата и кашлицата?

Сигурно ще получи световно признание човекът, който каже как. Най-лесно ми  е да кажа – ами като не ги излагате на инфекциозният агент. Да, ама докога така? Не се е намерил засега вълшебният имуностимулант, сироп, хапче, прахче, което да задейства категорично и незабавно. Ами няма как.
Но можем да направим така, или поне да се опитаме, защото този процес  трае дълго и изисква усилия, че организмът дори да развие подобна симптоматика, поне да мине по-неусетно и безболезнено през болестния процес – тук влизат, за пореден път споменаваме: здравословни хранителни навици, закаляване, спорт, адекватна физическа активност, помагаме си с растителни, хомеопатични, шуслерови имуностимуланти, но имаме предвид, че те не са чудодейни.
Чудото е, когато пред очите ни една мишчица се развие не само на ръст и тегло, не само маниерно и манталитетно, а и изгради една стабилна имунна система, която е основа и за здрав и пълноценен живот като възрастен. И това е в нашите ръце и в нашия личен пример. Разбира се има фактори, които са независими от нашите усилия – генетика, фамилна предразположеност, имунни дефицити.

Новата вълна от COVID-19 как променя нещата, ако детето ходи на градина? Какви допълнителни мерки препоръчвате за родителите и учителите?

Всяка година, особено в есенно - зимния сезон, се случват епидемични взривове на едно или друго респираторно заболяване. А пък пролетно - есенния – на стомашно-чревни такива. При тях, макар не толкова стриктно съблюдавани, са важали същите противоепидемични принципи – добра дезинфекция на ръце и повърхности, изолиране на болния човек, носене на маски, когато има такава, поставяне на ваксина.

Човекът е социално животно, ние живеем в общество и от действията или бездействията на всяка една отделна единица зависи просъществуването на това общество. По отношение на децата, градините и COVID -19, нещата са малко по-различни от обичайната инфекциозна заболеваемост  досега, където по-тежки и усложнени боледувания бяха характерни основно в детска възраст. А в случая на COVID-19 в повечето случаи  децата преболедуваха леко  или бяха безсимптомни носители, което пък създаваше риск за възрастните. Това наложи на няколко пъти стриктно затваряне на градини и дистанционно обучение за ученици, особено при повишаване на заболеваемостта.

Заформящата се настояща вълна обаче отчита повишена заболеваемост и по-чести усложнения  в детската възраст, или поне такива данни получаваме от останалия свят. За мерките – нова епидемиология не е нужно да се измисля, спазваме стандартните изисквания, но основно апелирам към отговорност – към децата си, към възрастните си близки, към себе си. Защото разбирачи в наши дни има всякакви, а по медицински въпроси - още повече.
Излишно е да се всява паника и да се докарват хората до психоза, но каквито и притеснения да имате, дали по отношение на диагностика, тестуване, лечение, изолиране, ваксиниране, по-добре е да се обръщате към съответния специалист.

А дали трябва да очакваме обичайните сезонни грипове и как едновременно да сме готови и за тях?

Причинителите на сезонни грипове няма как да изчезнат от земята само защото COVID-19 е взел превес. Стоят си спотаено и чакат да се отвори ниша и за тяхната поява. Какво стана последната година – поради засилени противоепидемични мерки и органичаване на контактите, заболеваемостта при децата през есенно-зимния период почти се стопи, и когато ги пуснахме на училище и градина – пролетта и лятото, когато не е типично да се боледува, те си „наваксаха“ изпуснатото от зимата.
Така че, да, очакваме и сезонните грипове, но тяхната поява зависи от ситуацията с COVID -19. Човек не прави нещо по-различно, за да е готов за грип, или ентерит, или аденовирус, или коронавирус – гради стабилни машинки , които функционират пълноценно и посреща всяка нова атака със стабилен имунитет.

Всички, които се нуждаят от квалифицирана консултация или преглед на своето дете, може да запишат час през телефоните на ВИТА или през superdoc.bg.