Д-р Манчев: Големи хирурзи няма, има големи хирургични екипи

Д-р Иван Манчев е завършил медицина през 1974 г. в София. След това започва работа като ординатор в хирургичното отделение на великотърновската болница, където работи и досега. Има две специалности по обща и детска хирургия. От 1988 г. е началник на Втора хирургия в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Бил е директор на болницата 4 години.

Д-р Манчев специализира “Електрокардиостимулация” при проф. Чавдар Драгойчев и заедно с кардиолози създава Регионален център по електрокардиостимулация за регионите В. Търново и Габрово. Ученик е на известните хирурзи проф. Радослав Гайдарски и проф. Александър Гюровски, в института “Пирогов” в София специализира също по проблемите на проктохирургията и гръдната травма.

Д-р Манчев, как приемате наградата “Лекар на годината”, с която ви отличиха вашите колеги и какво Ви тревожи в днешния ден, въпреки отличието?

Това е първата награда на Българския лекарски съюз, която получавам като оценка за моята дългогодишна работа на хирург. Благодаря на колегите, които са взели решение да бъда удостоен с този приз. Ако съм постигнал нещо през тези години, то го дължа и на моите колеги. Един лекар, дори да има изключителни познания, не може да постигне нищо сам. Екипността е много важна, особено в хирургията. Затова казвам, че големи хирурзи няма, има големи хирургични екипи, които могат да извършват сложни операции. Бъдещето е именно на този начин на работа в медицината.

Разтревожен съм, че много лекари заминават за чужбина. Статистиката сочи, че всеки ден един доктор напуска страната и това е голям проблем. Ако системата ни на здравеопазване не се реформира, и то така, че да стане стимул за задържане на българските кадри, ще внасяме медици отвън. Много жалко, ако това стане, тъй като в миналото ние сме обучавали доктори в Африка и Куба, където медицината така напредна, че отдавна ни изпревариха по сърдечни трансплантации.

Само ниските заплати у нас ли са мотиви лекарите ни да отиват в чужбина?

На първо място са условията на работа в болниците. Високо технологичната медицина е мечта за много лекари, но у нас не всяка болница разполага с модерна апаратура. Очертават се само няколко елитни стационара в България, но аз смятам, че стълбът на здравеопазването у нас са областните болници. Не е възможно 2-3 елитни лечебни заведения да поемат всички болни.

Според мен здравната политика трябва да бъде насочена именно към областните болници, за да бъдат издигнати на високо технологично ниво. Необходима е приемственост на кадрите, за да има качествено лечение. А такава приемственост сега липсва заради болезнената специализация. Лекарите се откъсват от семействата си за продължително време. А в чужбина на лекарите се осигурява и работа и специализация. Ще бъде срам за нас, лекарите, ни да бягат, а в същото време да внасяме доктори от чужбина.

Как да спрем този “износ” на лекари?

Освен условия на работа, са необходими и по-високи заплати. Сегашната система на заплащане е особено спекулативна и трябва да се коригира. Клиничните пътеки доведоха до статистически диспропорции за отделните заболявания. Аз се срамувам, че във Великотърновска област лекуваме болест, която не съществува. Това се получава, защото има заболявания, които не присъстват като клинични пътеки и ние сме принудени да ги лекуваме като други болести.

Но здравният министър обяви, че клиничните пътеки ще отпаднат?

Министър Стефан Константинов даде доста неясна информация за бъдещото финансиране на болниците без клинични пътеки, като се въведе едногодишен преходен период. Но, ако се премахнат клиничните пътеки, ще паднат заплатите на лекарите, тъй като в тях са включени средства и от пътеките. И отново ще говорим за напускане на лекари, особено на младите кадри. Бюджетирането на болниците, за което говори министър Константинов, е неясно. Не са водени преговори с финансовия министър Симеон Дянков, който определя финансовата политика в здравеопазването.

Липсата на реално финансиране на клиничните пътеки е причината някои медицински специалности да са на изчезване. Във великотърновската болница няма отделение по уши, нос и гърло. Стана така, защото парите за тези клинични пътеки не бяха достатъчно и лекарите напуснаха. Сега работят в доболничната помощ.

Връщам се отново на специализацията на медиците. Имаше три пропуснати нулеви години по времето на министър проф. Радослав Гайдарски. След това докторите трябваше да специализират 5 години в други болници като си плащат сами обучението. Аз смятам, че в областните болници може да се специализира, дори да излизат хабилитирани лекари. Според мен правителството трябва да вземе решение да се промени начинът на специализация. Необходими са бази по места, което ще задържи нашите лекари. Особено новозавършилите.

Има ли млади лекари във великотърновската болница?

Във втора хирургия, която аз ръководя, имаме двама специализанти. Те ще вземат специалност след 1,5 г. Но те се обучават по старата система. За болницата като цяло не зная има ли други специализанти.

Има ли липса на доктори в отделението ви?

Работим 6 хирурзи и сме достатъчно. Всяка година правим над 1000 операции и се вместваме в задължителните стандарти за броя на интервенциите.

Напоследък се заговори, че за да има повече клинични пътеки и пари от тях в болниците, хирурзи правели ненужни операции. Имате ли такива случаи?

Не мога да потвърдя такива случаи. Операциите са необходими, но за някои от тях няма клинични пътеки и трябва да бъдат прехвърлени към други клинични пътеки. Що се отнася до излишните операции, не съм видял някой при нас да ги прави. Това за мен е престъпление и излагане на пациентите на голям риск.

Д-р Манчев, вие сте ученик на известните хирурзи проф. Радослав Гайдарски и проф. Александър Гюровски. Какво научихте от тях?

Уважавам много проф. Гюровски, който наближава 90 г. и още работи като хирург в Павликени. При проф. Гайдарски съм специализирал чернодробна хирургия. От тях се научих на професионализъм и доблест в работата. Самият аз съм обучил 6 лекари, които работят като хирурзи.

Кой е най-големият ви успех в хирургията?

Много са случаите на успехи, но е имало и неуспехи. Понякога си много щастлив, че си спасил болния, но се случва да страдаш, когато си го загубил. Това е хирургията.

Ако Вие сега станете директор на областната болница, какво е първото нещо, което бихте направили?

- О, не, при тази система на здравеопазване в никакъв случай не бих поел такава отговорност. Съчувствам на сегашния шеф д-р Гецов, който се бори с трудностите заради недостатъчното финансиране. И тази неяснота. Ето, няма да има клинични пътеки, тогава здравната каса какво ще прави? Трябва да бъде закрита?

Смятате ли, че е правилно джипитата да получават пари за “абонирани” пациенти, а не за свършена работа, както е в болниците?

Категорично съм против общопрактикуващите лекари да получават пари за абонираните си пациенти. Един човек може с години да не потърси джипито си, но докторът всеки месец си получава пари за пациента. Ето къде се намира едно от разковничетата в това здравеопазване, където се създаде голям антагонизъм по отношение на заплащане на лекарския труд. В болниците получаваме пари за свършена работа, а в доболничната помощ също се работи, но се плаща хем за дейността, хем хората от пациентската листа.

Според Вас как трябва да се плаща на джипитата?

Нека тези пациентски листи си останат. Но лекарите да получават пари за извършените прегледи. Далеч съм от мисълта, че трябва да се върне старата система в здравеопазването, но приемствеността изчезна от медицината. Затова питам, колко от тези общопрактикуващи лекари проследяват пациентите си, които ние лекуваме в болницата. Или получават информация от епикризите, които предоставяме?

И друго, каква е квалификацията на джипитата?

Преди години всички участъкови лекари практикуваха и в болницата и това беше изключително важно за тяхната квалификация. Сега не съм видял нито еддно джипи да дойде в хирургията при нас да се учи. А голяма част от нашите заболявания в другите страни се лекуват от джипитата. Не може един доктор постоянно да дава талони за специалист. За мен това не е общопрактикуващ лекар. Нека да ми се разсърдят колегите, но го казвам отговорно – в България няма истински общопрактикуващ лекар, такъв, какъвто го има в другите страни. Затова пациентите страдат много. Постоянно търсят направление за специалист и талоните не достигат.

Д-р Манчев, Вие получихте националния приз за достоен българин заради изключителното лечение на малкия Асенчо от дома в Страхилово. Поддържате ли връзка с момчето, след като то бе осиновено от американско семейство?

Преди три години лекувах Асенчо 6 месеца след тежката диагноза хематогенен остеомиелит. После детето беше осиновено в град Тампа в щата Флорида. Новите родители се обаждат от време на време. Асенчо вече е забравил български и е щастлив в новото семейство. Вече се казва Иван-Богомил – на мен и Богомил Герасимов, с който помогнахме и да бъде изпратен на лечение в Испания, и да бъде осиновен.

Сега Иван-Богомил вече е на 10 години, спортува и заболяването му е само неприятен спомен. Момчето живее при прекрасни родители, които са осиновили още едно дете.