Д-р Росица Шигарминова: Повишената нервност или мудност и сънливост може да са сигнал за нарушена функция на щитовидната жлеза

Повече от един милион българи страдат от заболявания на щитовидната жлеза, като по-голямата част от тях са жени. Промените в структурата или функцията на щитовидната жлеза могат да предизвикат проблеми със сърцето, нервната и половата система. Заболяванията на жлезата водят след себе си безплодие, спонтанни аборти, депресии. Кои са симптомите, показващи нарушена функцията на щитовидната жлеза? На този и други важни въпроси отговаря ендокринологът д-р Росица Шигарминова от болница "Вита".

Фрамар: Какво представлява щитовидната жлеза и какви са нейните функции?

Щитовидната жлеза принадлежи към ендокринната система и взаимодейства с други жлези, предимно хипофиза, полови и надбъбречни. Тя повлиява функциите на централната нервна система, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт. Тироидните хормони имат есенциална роля в метаболизма на всички клетки, в растежа и развитието на повечето органи и системи. Играят роля в кръвотворението и дейността на мускули и кости.

Фрамар: Защо е толкова важна щитовидната жлеза за човешкия организъм?

Щитовидните хормони стимулират синтезата на изграждащите белтъци и ензими в организма. Повлияват въглехидратната, мастната и водна обмяна. Необходими са за развитието на централната нервна система вътреутробно. Участват в узряването на висшите мозъчни структури. Стимулират нервно-психическото и соматично израстване в детска възраст. Те определят нормалното развитие и интелектуалния капцитет на индивида през целия му живот.

Кои са симптомите, показващи нарушена функцията на щитовидната жлеза?

Симптомите са твърде разнообразни и зависят от вида на нарушенията. Най-честите са повишена нервност или напротив мудност и сънливост, изпотяване или сухота на кожата, сърцебиене или забавен пулс, промяна в теглото - редукция или увеличаване, нарушения в съня, лесна умора, повишение на артериалното налягане, косопад, нарастване размера на жлезата, оточност по лицето и крайниците, стягане в областта на щитовидната жлеза, промяна в дефекацията- диарични изхождания или запек, изпъкване на очите, придружено със сълзотечение и дразнене, менструални нарушения, стерилитет, спонтанни аборти, мъртвораждания, нарушения в мастния профил в кръвта, анемия.

Кои са най- разпространените заболявания на щитовидната жлеза?

Автоимунният тиреоидит /Тиреоидит на Хашимото/, дифузна струма, Базедова болест, хипотиреоидизъм, възли в щитовидната жлеза, подостър тиреоидит, тиреоидит след раждане.

Фрамар: Какво представляват възлите в щитовидната жлеза и какво лечение се прилага при тази диагноза?

Възлите в щитовидната жлеза са тумори / най-често - доброкачествени, по-рядко злокачествени - 6-7%/. Около 10% от населението има този проблем. Етиологияте все още не е изяснена. Допуска се, че локални растежни фактори стимулират отделни участъци от жлезата и се оформят нодули. Значение има и наследствената обременност с тиреоидни заболявания. Основният метод за диагностициране е ехографското изследване. То трае около 10 минути и не изисква специална подготовка. Ехографската диагноза уточнява размерите и структурата на възлите. В зависимост от структурата те се разделят на кистозни, солидни и смесени нодули. При определени състояния може да се наложи допълнително провеждане на сцинтиграфско изследване. При съмнение за неопластичен процес се извършва тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол и се изследват взетите клетки. Лечението на нодозните формации е само оперативно, като има строги критерии за пристъпването към хирургична интервенция.

Фрамар: Коя е рисковата група, която трябва редовно да посещава ендокринолог?

Според Американската тиреоидна асоциация изясняване на функцията на щитовидната жлеза е задължителна при: всички новородени /неонатален скрининг на ТСХ в родилните отделения/, при болни с автоимунни заболявания, при наследствена обремененост със заболяване на щитовидната жлеза, при жени до 2 месеца след раждането, при лица над 60-годишна възраст, особено с психиатрични и сърдечно-съдови заболявания. Някои специалисти препоръчвт извършване на скрининг за тиреоидни нарушения у всички лица над 45-годишна възраст. След диагностициране на заболяване на щитовидна жлеза, пациентът подлежи на периодичен контрол.

Фрамар: Какви изследвания се извършват за установяване на конкретно заболяване и поемат ли се от Здравната каса?

Първоначално е необходим преглед от ендокринолог /личният лекар може за издаде Направление № 3 за консултация със специалист, работещ с НЗОК/.

В зависимост от заболяването по преценка се назначават съответни изследвания- хормонални показатели - ТСХ, свободен Т3 и свободен Т4, които се поемат от Здравната каса и тиреоглобулин /не се поема от касата/ и имунологични показатели /анти ТПО -АТ- поема се от скоро от здравна каса / и ТАТ- Ат /не се поема от здравна каса/. Допълнително могат да се назначат пълна кръвна картина и биохимични изследвания - липиден профил, чернодробни ензими. Ехографското изследване се заплаща от пациента. Сцинтиграфията на щитовидна жлеза може да се извърши с направление, издадено от енкдокринолог, работещ с НЗОК.

Фрамар: Статистиката показва, че все повече българки страдат от заболявания на щитовидната жлеза. Каква е причината според Вас?

Заболяванията на щитовидната жлеза в световен мащаб се увеличават. Нарастващата честота е свързана с промени в имунната реактивност под влияние на външни фактори /йонизиращи лъчения, инфекции, химически субстанции/ при налична генетична предразположеност. Ниски радиационни дози подтискат имунния толеранс и потенцират възникването на автоимунни заболявания. Високите дози имат карциногенен ефект- водят до развитие на папиларен карцином на щитовиднага жлеза. По-често боледуват жените, като например при тиреоидита на Хашимото съотношението жени: мъже е 20:1. Роля играят естрогените, които провокират развитието на автоимунни нарушения

За диагностициране на заболяванията значение има и подобрената лабораторната диагностика - изследването на тиреоидните хормони и антитела, както и ехографското изследване.

Фрамар: Как да запазим нормална функция на щитовидната жлеза?

Това, което можем да направим за своето здраве, е:

- да живеем спокойно, избягвайки негативните стресови моменти;

- да се предпазваме от бактериални и вирусни инфекции;

- да се храним здравословно;

- да избягваме прием на медикаменти, оказващи неблогоприятно влияние върху функцията на щитовидната жлеза. Ако тези препарати са животоспасяващи, да се вземат за определения срок и периодично да се контролират тиреоидните хормони.

- Посочените рискови групи периодично да посещават ендокринолог.