Д-р Боян Нончев, д.м.: Хипотиреоидизмът засяга 6,3% от българите

Липсата на лечение може да доведе до сърдечно-съдови заболявания.При планиране на бременност е добре да се изследва щитовидната жлеза. Д-р Боян Нончев, д.м. е специалист вътрешни болести и ендокринолог, главен асистент към клиниката по ендокринология в университетска болница „Св. Георги” в Пловдив.

Д-р Нончев, колко разпространено заболяване е хипотиреоидизмът в България? Кои групи от населението са най-засегнати?

Хипотиреоидизмът (ХТ) засяга 6,3% от възрастното население в България – около 9% от жените страдат от това заболяване и 3% от мъжете. По-чести са леките форми на намалена функция на щитовидната жлеза.

Кои са рисковите фактори за възникване на хипотиреоидизма?

Хора с фамилна обремененост за болести на щитовидната жлеза са с повишен риск от развитие на заболяването. Повишена вероятност за ХТ има също при хора над 60 г. ХТ се причинява също от редица болестни състояния, нарушаващи способността на щитовидната жлеза да произвежда хормони. На първо място са автоимунните заболявания на жлезата и особено автоимунният тиреоидит на Хашимото. ХТ е възможна последица и от хирургични интервенции на щитовидната жлеза. След отстраняване на цялата жлеза пациентът се нуждае от постоянно заместително лечение. Дори след частични резекции на жлезата често се налага прием на тиреоидни хормони за поддържане на хормоналния баланс. Йонизираща радиация в областта на главата и шията, най-често с терапевтична цел, също може да доведе до трайна функционална недостатъчност на щитовидната жлеза. Някои медикаменти като литиевите препарати в психоневрологията например, също могат да подтиснат производството на тиреоидни хромони и трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с нарушена функция на жлезата. По-редки причини за хипотиреоидизъм са вродени заболявания, хипофизни нарушения и др.

Повишен риск за нарушения във функцията на щитовидната жлеза има и в месеците след раждане или аборт, защото тогава настъпват значителни имунологични промени в организма. Тютюнопушенето е предразполагащ фактор за автоимунни заболявания и също влиза в спектъра на рисковите фактори.

Какви са симптомите за това заболяване?

При леките форми пациентите най-често нямат симптоми. При по-изразен хормонален дефицит и продължителност на хипофункцията се проявяват симптоми, но дори тогава те настъпват бавно и са неспецифични за болестта. Пациентите се оплакват от слабост и лесна уморяемост, суха кожа, зиморничавост, косопад, затруднена концентрация и отслабване на паметта, покачване на тегло при неповишен апетит, задух, дрезгавост на гласа, нарушения в менструалния цикъл, маточни кръвотечения, изтръпвания на крайниците, нарушен слух. При прегледа се установява суха, лющеща се кожа, студени крайници, оточно лице, ръце и стъпала, дифузна алопеция, забавена сърдечна дейност, периферни отоци, забавени сухожилни рефлекси, плеврални или перикардни изливи.

До какво води нелекуваната понижена функция на щитовидната жлеза?

Нелекуваният ХТ води до няколко здравословни проблема. Първо, може да настъпи увеличение на обема на щитовидната жлеза – гуша. Това състояние е причинено от опитите на тиреостимулиращия хормон (ТСХ) да стимулира производството на хормони от щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е една от най-честите причини за гуша. В повечето случи гушата не създава дискомфорт, но при изразено нарастване на жлезата може да настъпят затруднения в преглъщането и промени във външния вид на шията.

Може да възникнат и сърдечни проблеми. ХТ е свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, най-вече поради повишените нива на холестерола в организма. Дори лекият ХТ, който протича безсимптомно, може да промени липидните нива. В по-тежките случаи може да наруши помпената функция на сърцето и да доведе до сърдечна недостатъчност.

Не са редки невропсихичните нарушения. ХТ може да доведе до депресия, като оплакванията прогресират със задълбочаване на хормоналния дефицит. Неконтролираният ХТ е свързан и със забавяне на мисловните процеси.

Понижената функция на жлезата може да причини също увреда на периферните нерви. Симптомите на периферната невропатия са мравучкане, изтръпване до болка в крайниците, мускулна слабост.

Микседемната кома е рядко, но опасно усложнение, следствие на дългосрочен, нелекуван ХТ. Най-често се отключва при инфекция, медикаменти или друг вид стрес за организма. При липса на адекватно и навременно лечение, може да завърши фатално.

Ниските нива на тиреоидните хормони могат да нарушат овулацията и репродуктивната способност на жената. А деца, родени от майки с нелекуван клиничен хипотиреоидизъм, може да са с нарушено физическо и невропсихическо развитие. Това се случва при по-изразените форми на хормонален дефицит.

Лесно ли се диагностицира хипотиреоидизмът? Какви изследвания е необходимо да се направят?

Симптомите на пациента, данните от обективния преглед, включително от палпацията на щитовидната жлеза, насочват лекаря към възможно заболяване на жлезата. Провеждат се и клинично-лабораторни изследвания. От хормоналните показатели с най-голямо значение е изследването на тиреостимулиращия хормон (ТСХ), който се произвежда от хипофизата и се повишава при намалена функция на щитовидната жлеза. При регистриране на повишен ТСХ, е необходимо и изследване на свободния тироксин (ФТ4), понякога и на свободния трийодтиронин (ФТ3), като общо тези изследвания дават информация за степента на тиреоидната дисфункция. По-нататък е необходимо да се положат усилия за разкриване на причината за хипотиреоидизма, като се използват имунологични анализи. От особено значение е ехографията на щитовидната жлеза. Това е високо информативно, напълно безвредно и достъпно изследване, което дава информация за морфологичните особености на жлезата, включително за наличието на възлести формации.  

Какво е стандартното лечение на хипотиреоидизма и какво се постига с него?

Препоръчва се лечението на всички форми на ХТ да се провежда с медикаменти, съдържащи левотироксин. Той е синтетичен аналог на произвеждания от щитовидната жлеза тироксин и позволява да се нормализират стойностите на ТСХ. Съществува дългосрочен опит в приложението на този препарат. Той е ефективен за контрол на симптомите на болестта, при правилно дозиране има минимум странични действия, лесно се прилага под форма на таблетки, има добра разорбция в червата и дълъг полуживот, което позволява еднократен дневен прием.

Понастоящем не се препоръчват препарати, съдържащи тиреоидни екстракти, поради липса на стандартизация на съотношението между Т4 и Т3, което може да бъде потенциално опасно. Лекарствени средства, съдържащи комбинации Т4 с Т3, се използват в много редки случи при доказани нарушения в метаболизма на тиреоидните хормони в организма.

Може ли да се прояви хипотиреоидизмът при бременност? До какво може да доведе при липса на лечение?

Появата на му по време на бременност е напълно възможна. Бременността е „стрес тест” за щитовидната жлеза. При бременност тя повишава продукцията на Т4 и Т3 с до 50%, спрямо нивата им извън периода на бременността. Повишените изисквания към щитовидната жлеза стремително нарастват до началото на 2-ри триместър на бременността. При жени с нарушен функционален капацитет – с автоимунни тиреоидни заболявания или йоден дефицит, е възможно жлезата да не отговори на повишените изисквания и се развива ХТ. Заболяването се среща в около 2 – 3% от бременностите. В мнозинството от случаите се касае за леко увеличен ТСХ и по-рядко се наблюдават случаи с изразен хормонален дефицит. Най-честата причина е тиреоидитът на Хашимото.

Изследването на функцията щитовидната жлеза при бременни жени влиза ли в задължителния пакет от изследвания?

Изследването на щитовидната жлеза не е включено в задължителния пакет. У нас, както и в други държави, липсват програми за универсален скрининг за ХТ по време на бременност. Въпросът дали да се провежда масов или селективен скрининг за тиреоидна дисфункция при бременни все още няма добре аргументиран отговор. Все пак в последното становище на Американската тиреоидна асоциация се препоръчва всички бременни жени да бъдат активно разпитвани за заболявания на щитовидната жлеза в миналото и за провеждано лечение с тиреоидни хормони или препарати, потискащи функцията на щитовидната жлеза.

Има ли проблем при терапията на това заболяване по време на бременността?

Всичко зависи от навременното започване на заместителна терапия с левотироксин и коректното му дозиране. Нужно е отговорно отношение на пациентката и редовно приемане на медикамента, стриктното спазване на препоръките на медицинския екип, редовни контролни изследвания и текущи консултации. При спазване на указанията за лечение, рискът за негативни последици у майката и плода е малък.  

Води ли хипотиреоидизмът до репродуктивни проблеми? Как се овладява хипотиреоидизмът сред жените във фертилна възраст?

ХТ може да окаже негативно влияние върху всички фази на репродукцията. Дефицитът на тиреоидни хормони води до промени в хомеостазата и свързани с тях хормонални нарушения, които са възможна причина за стерилитет. По-конкретно настъпват нарушения в секрецията и метаболизма на хипофизните хормони ЛХ, ФСХ, естрогени, гестагени и свързващите ги белтъци, налице са влошено либидо, липса на овулация, маточни кръвотечения. ХТ се съпътства с високи нива на серумния пролактин, което също допринася за нарушената способност за забременяване.

Нелекуваният ХТ по време на бременност е доказан рисков фактор за акушерски усложнения – аборт, преждевременно раждане, ниско тегло при раждането и нарушено неврокогнитивно развитие на плода.

Колко често трябва да си изследваме щитовидната жлеза?

Липсват общоприети препоръки за периодичен скрининг за ХТ при здрави хора. При рисковите групи обаче и при планиране на бременност е уместно изследване на функцията на жлезата. Обобщена информация за функцията на жлезата се получава от изследването на ТСХ. Полезен допълнителен метод е ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза, което разкрива морфологичните особености на жлезата.