Проф. Витан Влахов: България е страната на компромисите, дори и при лекарствените генерици

Професор Витан Влахов е роден в град София. Завършва медицина през 1961 г. Работи като участъков лекар в с. Каменец, Плевенско. Бил е аспирант в Медицински факултет в София в Катедрата по Фармакология. Специализира в университета в Тюбинген, Германия като Хумболдтов стипендиант. На този етап той е ръководител на Катедра по клинична фармакология към Медицински университет в София. Той е Доктор на медицинските науки и главен републикански консултант по клинична фармакология. Бил е гост-преподавател в редица германски, руски, югославски, непалски, китайски, английски учебни заведения. Понастоящем професор Влахов е председател на Българското дружество по клинична фармакология и терапия, на Българската комисия “Антидопинг”, президент на Българската планинска спасителна служба. Членува в редколегиите на сп. “Съвременна медицина”, “Българска медицина”, “Независима лекарствена информация”, “Фармакотерапия”.

Притежател е на над 250 статии в международни и национални списания, 15 монографии, 16 учебника и наръчници по клинична фармакология. Главен изследовател в над 100 клинични изпитвания на медикаменти.

Може ли действително да бъде убедено Министерство на здравеопазването, че лекарствените генерици наистина са полезни и спасяват животи?

Първо има национални консултанти по отделни специалности, работещи в Министерството. Те действително са квалифицирани хора, от което следва те да трябва да се вслушват в препоръките на своите служители. Аз самият в продължение на много години съм бил консултант. Един от пътищата е действително да се ползват националните консултанти. Те трябва да водят диалог с различните пациентски организации.

Друг начин да се убеди Министерството е чрез съответните научни дружества. Ако те се обърнат писмено с предварително изготвено становище към Министерството и Министъра на здравеопазването би следвало те да са структурите, които се вслушват.

Чести ли са случаите, при които се получават спънки и неразбирателства между двете структури?

За съжаление не бих могъл да отговоря конкретно, понеже не съм имал контакти с представители на управляващото в момента правителство, но мога да твърдя, че предишните представители на властта бяха склонни да слушат. В края на краищата националният консултант и научното дружество са тези, които имат роля в процеса. Здравната каса също има консултанти. Аз също съм бил консултант на Здравната каса. Те като такива също имат правото да посъветват касата и да кажат „недейте“. Имайте предвид, че убеждението е труден административен път.

Имате ли възможност да кажете колко пъти генеричните лекарствени препарати са по-скъпи или по-евтини от оригиналния лекарствен препарат?

Важно е да отграничим мястото на генеричния препарат по принцип и отделните лекарства, притежаващи дадени особености. Би било груба грешка да отхвърлим генеричните препарати въобще. Това не трябва да се прави. Генеричните препарати по отношение на хипертония, като най-често заболяване сред хората, генерични препарати по отношение на антибиотици са масово използвани. Не може да се отрече, че те са по-евтини и си струва да бъдат използвани. Но при генеричните препарати за епилепсия трябва да се действа много внимателно. Тази голяма група е с тесен терапевтичен индекс. Това е в сила и за имуносупресорите, където ефективността би имала животоопределящи последствия. Трябва да се има предвид, че това е малка лекарствена група, но все пак не може да се твърди, че нейната полезност при употреба не си струва.

Би било гибелно твърдението „Край на генеричните лекарствени препарати“, защото така би се зачеркнала цяла страница във фармакологията. Така например в Америка благодарение на генериците се спестяват около 800 милиона, без да бъдат допускани грешки или те са в границите на малък процент. Така ако даден икономист направи баланс ще се открие, че спестеното като сума би покрило процентните грешки. Най-неприятно би било ако принципно хората застанат на позицията „не на генеричните препарати“, защото тя не би била вярна и полезна.

Какъв е процентът на нежеланите реакции, предизвикани при употребата на оригиналните лекарствени препарати и техните генерични аналози?

По принцип нежеланите лекарствени реакции са индивидуални и много различни по честота. Също така за всеки препарат цифрите са различни.

В такъв случай кажете мнението си относно генериците при социално значими заболявания, каквито са сърдечно-съдовите или системите, най-ярко отразяващи тези резултати.

При тях страничните ефекти не са толкова фрапантни и решаващи, колкото при имуносупресорите. Ако генеричният препарат е качествен не трябва да има разлики и обикновено няма. Не трябва да се генерализират нещата. Данните не са проучвани и не са по този начин насочени изпитванията. Те са много трудни за изпитване и никой не е заинтересован от това, поради факта, че те са доста скъпи. Това е големият проблем.

Как са представени българските генерици на фона на европейските?

Смятам, че има български генерици, които са качествени и конкурентноспособни. Аз съм работил с Актавис и Софарма. Ние сме правили тези биоеквивалентности и сме застанали с имената си зад качеството на тези генерични продукти. Аз вярвам, че тези големи фирми могат да поддържат качество. Съществува система за контрол на качеството, за което говорим. Това е т.нар. добра производствена практика. Проблемът е в хората, даващи разрешението и казват „това предприятие има всички основания да получи добра производствена практика“. България е страната на компромисите. Това трябва да се отбележи деликатно, понеже не можем да обвиняваме, без да притежаваме конкретни данни за това. Относно генеричните лекарствени препарати мога да обобщя, че сме за тях, но сме и против в случаи, за които сме се излъгали или не сме били прави.